50 години уелнес: Откъде идва индустрията за трилиони, която всички харесват
Тя се заражда като проект, който се стреми да поправи вредите, нанесени от съвременния начин на живот
Уелнес е огромна световна индустрия, свързана със скъпи продукти и някои съмнителни научни твърдения. Преди 50 години обаче се заражда като проект, който се стреми да поправи вредите, нанесени от съвременния начин на живот.
През 1977 г. Сайра Макфадън публикува дебютния си роман „Сериалът“. Той е разказ за една година от живота на невротичните и (понякога) хедонистични 30- и 40-годишни хора от калифорнийския окръг Марин, територия на средната класа, живееща на един хвърлей разстояние от Сан Франциско.
„Сериалът“ е хаплива сатира. Той си играе с езика на сапунената опера, но реже с точността на скалпел, особено когато става дума за отличителната черта на културния пейзаж на Марин: ролята му на неофициален център на калифорнийската „самокултура“, разказва BBC.
До края на 60-те години Марин и неговият главен град Мил Вали са район на сини якички, в който от време на време идват писатели и художници, търсещи бохо убежище.
В началото на 70-те години обаче вълна от свежи парични средства бързо превръща района в анклав от млади професионалисти, оживени барове и растящи цени на жилищата.
Появяват се и признаците на новата икономика на Калифорния - местни представителства на съществуващи алтернативни групи за здраве и терапия. Това е остатъкът от контракултурата на 60-те години, обърнат с главата надолу.
Изглежда, че след като хипитата преминават „страшната“ 30-годишна възраст, те спират да се опитват да променят света и започват да променят себе си.
По същото време, когато Джон Ленън и Йоко Оно започват да се занимават с терапия в клиниката на Артър Джанов в Лос Анджелис, радикали като Аби Хофман възхваляват достойнствата на тай чи, а непостоянни гурута като Шри Бхагван Раджнийш (по-късно известен като Ошо) запознават западните пътешественици с прелестите на динамичната медитация и групи за срещи в ашрама на Раджнийш в Пуна, Индия.
На теория групите за срещи са свободни дискусии, които имат за цел да накарат участниците да говорят честно за себе си и един за друг. В кръговете на Раджнийш обаче се стават арена на психологическа и физическа бруталност.
Десетилетието на „Аз“-а
Това широко разпространено внимание към себе си кара автори като Том Улф, който през 1976 г. пише за списание „Ню Йорк“, да нарекат 70-те години „десетилетие на „Аз“а“ - мнение, споделяно от социолога Кристофър Лаш, който описва САЩ като затъващи в „културата на нарцисизма“. В по-късните години на десетилетието, Марин е абсолютното сърце на тази социална и терапевтична фиксация върху „Аз“-а.
Условията са идеални. Месните имат пари, време и по всичко личи, че имат и проблеми. Към средата на 70-те в Марин се наблюдава високо ниво на употреба на наркотици и алкохол, до 75 % от браковете завършват с развод, има най-голям брой психиатри на глава от населението в САЩ, а процентът на самоубийствата е два пъти по-висок от средния за страната.
На този фон Макфадън, самата тя жителка на Марин, пише „Сериалът“. Открехва завесата на материалния успех, за да разкрие мъглата на неспокойната несигурност. Нейният Марин е свят на непреодолимо самоуважение и гноясало недоволство; цирк от горещи вани, обеди с много мартини и пасивно-агресивни вечери.
В романа хората говорят постоянно, но никой не ги слуша. За да компенсират своето богатство, те се впускат в заешка дупка от модни диети и здравни проекти. Губят се в това, което с днешна дата можем да наречем култура на „уелнес“.
В края на 70-те години уелнесът става нещо голямо, макар и не толкова, колкото днес. Оценките за международната стойност на съвременната уелнес индустрия варират, но обикновено достигат до трилиони долари.
Goop на Гуинет Полтроу е настоящият пазарен лидер с империя на стойност около 250 млн. долара и именно идеите ѝ за личностно развитие, блясъкът на знаменитостите и скъпите продукти, някои от които с непроверими здравни претенции, допринесоха много за формирането на общественото отношение към уелнес.
За някои това е индивидуален подход към здравето, който включва диета, фитнес, духовност и осъзнаване на деликатния баланс между ума и тялото. За други, уелнесът в стил Goop е просто шарлатанство.
Неслучайно, брандът на актрисата беше обвинен от водещата поредица на Netflix „Лабораторията на Goop“ (2020 г.), че е пълен със „съмнителни процедури“, които в голяма степен дезинформират хората и представляват „значителен риск за здравето“ за публичната аудитория.
През 70-те години на миналия век обаче уелнесът означава нещо различно и много специфично. Това не е повсеместно разпространен термин, а специфична практика сред разрастващия се пазар на алтернативни здравни услуги и в по-голямата си част се отнася до работата на бившия лекар д-р Джон Травис.
През 1975 г. Травис, който тогава е в началото на 30-те си години, открива Ресурсен център за уелнес в бизнес района на Мил Вали.
Центърът представлява скромна преустроена къща, облицована с ламперия от червено дърво. Там Травис предлага услуги, вариращи от „Групи за развитие на начина на живот“ до консултации по хранене и сеанси с биофийдбек монитор, предлагащ набор от сканирания на мозъка с електроенцефалограма, които могат да помогнат за проследяване на реакциите на стрес и отключващите фактори на тревожност.
Работи с изтощени, прегорели хора, с тежка мигрена или постоянни болки без видима причина. Той помага на хората да променят начина си на хранене, да оптимизират ежедневието си и да преосмислят личните си цели.
Човекът, който измисли уелнес
Основно влияние върху Травис оказва малко известната книга High-Level Wellness (1961 г.) на Халбърт Дън, лекар, биостатик и болничен администратор, свързан със СЗО.
Той вярва, че в следвоенния свят е възможно да се постигне нещо повече от това да не бъдем просто „болни“. Първи използва термина „уелнес“ в съвременния му смисъл, за да опише холистичен, всеобхватен подход към здравето, който може да доведе до свръхзаредено състояние, „излъчващо енергия за горене“.
Ключът към постигането на тази енергия е да се грижим едновременно за тялото, ума и духа.
За Дън благополучието значи комбинация от психическо и физическо здраве и преследване на целта на живота.
Когато използва думата „дух“, той няма предвид метафизична душа, а оживяваща сила, двигател, който ви кара да станете сутрин. Според него, за да живеем добре, трябва да процъфтяваме, а не просто да оцеляваме, и за целта ни е необходима цел, към която да се стремим с позитивизъм и оптимизъм.
High-Level Wellness попада при Травис от книжарница за книги втора употреба, точно когато той се разочарова от професионалната медицина.
По време на стажа си в болницата на Службата за обществено здраве в Сан Франциско осъзнава, че не прави нищо повече от това да лекува хората, страдащи от стрес и сърдечносъдови проблеми - болести, които според него имат по-лесно отстраними причини, свързани с начина на живот.
Според Травис не се прави нищо, за да се насърчи нагласата за подобрение или да се промени социалният натиск, който причинява проблемите на пациентите.
С книгата на Дън като свое ръководство Травис напуска професионалната медицина и се заема да привлече вниманието на своите клиенти. Идеята му е да вдъхнови проактивен подход към личното здраве, който да се занимава и с проблемите на съвременния свят. Травис иска клиентите му да открият причинителите на стреса, да помислят какво е наистина важно в живота им, да се замислят кои са и кои могат да станат отвъд служебната стълбица и следващия краен срок.
Услугите му предизвикат фурор. Центърът непрекъснато е резервиран и благодарение на участието в предаеването „60 минути“ подходът на Травис към уелнес става известен като „най-добрата грижа за себе си“.
Днешната версия на уелнес, която се ползва с висок профил и висока нетна стойност, затъмнява истинския социален и човешки радикализъм на проекта на Травис. Той се опитва да очертае теория и практика на индивидуалната грижа, съобразена с щетите, причинени от интензивността на ежедневнотоо препускане.
Не е необходимо човек да се намира в спешното отделение или в стола на психиатъра, за да се чувства зле. Тогава, както и сега, неразположението се проявява в много форми – повечето невидими.
Понякога неразположението може да бъде чувството, че сте затрупани от проблеми, че ви идва да заплачете, защото за пореден път милион маловажни неща ви измъчват през целия ден.
Травис е пределно наясно колко коварни могат да бъдат тези обстоятелства и иска клиентите му да ги променят. Нещата могат да се подобрят, това е основното послание, и всички ние сме носители на тази промяна.
По времето, когато корпоративното благосъстояние се превърна в код, който казва на служителите да се справят със стреса, а не да го намаляват, и когато доброто състояние на тялото и духа сякаш се превърна в привилегия на елита, това важно послание се изгуби.
Добре би било да го запомним.