Помните ли кой и защо ви ядоса последно? Учени съветват да забравите
Припомнянето на самата ситуация, в която сте изпитвали гняв, може да е опасно за сърцето
Да губиш самообладание от време на време е част от спектъра на ежедневните човешки емоции. Отдавна е установено, че хроничният гняв всъщност е свързан със сърдечносъдови заболявания.
Нови изследвания обаче показват, че самото припомняне на момента, в който сте били ядосани, може да бъде вредно за сърцето ви.
Според проучване, публикувано през май в Journal of the American Heart Association, няколко минути, прекарани в размисъл за минала ситуация, която ви е разгневила, могат да попречат на способността на кръвоносните съдове да се отпуснат, като по този начин затруднят притока на кръв.
„Влошената съдова функция е свързана с повишен риск от инфаркт и инсулт“, обяснява водещият автор д-р Дайчи Шимбо, професор в отделението по кардиология в Медицинския център на Колумбийския университет „Ървинг“.
„Наблюдателни проучвания свързват усещането за негативни емоции с получаването на инфаркт или други рискове. Най-често изследваната негативна емоция е гневът, а има по-малко проучвания за тревожността и тъгата, които също са свързани с риска от сърдечен удар.“
Шимбо и колегите му изследват въздействието на гнева, тревожността и тъгата върху функцията на кръвоносните съдове, пише Fortune. На 280 души в контролираното проучване е възложена една от тези емоционални задачи в продължение на осем минути:
Гняв: Припомняне на личен спомен, който предизвиква гняв
Тревожност: Припомняне на личен спомен, който предизвиква тревога
Тъга: Четене на поредица от депресиращи изречения
Неутралност: Многократно броене до 100
Преди да започнат изпълнението на съответните задачи, участниците са инструктирани да се отпуснат за 30 минути в удобни столове в стая с контролирана температура без да говорят или да използват телефон. Също така, не им е позволено да четат или да спят.
След това изследователите взели кръвни проби и измерили сърдечната честота, кръвното налягане и разширяването на кръвоносните съдове на участниците.
Непосредствено след емоционалната задача изследователите изследвали клетките, покриващи кръвоносните съдове на участниците, като следели за повишено увреждане на клетките, нарушено разширяване на кръвоносните съдове и намалена способност за възстановяване на клетките. Екипът повтаря тези оценки след 3, 40, 70 и 100 минути.
Хората от групата на гнева показали нарушено разширяване на кръвоносните съдове до 40 минути след като си спомнили момент, в който са били разгневени. Предишни изследвания показват, че подобно увреждане може да увеличи риска от атеросклероза - състояние, при което в артериите се натрупва плака, увеличаваща вероятността от инсулт и сърдечно заболяване.
В това проучване обаче увреждането вече не било регистрирано 40 минути по-късно.
„Видяхме, че предизвикването на гневно състояние води до дисфункция на кръвоносните съдове, въпреки че все още не разбираме какво може да причини тези промени“, казва Шимбо. „Изследването на основните връзки между гнева и дисфункцията на кръвоносните съдове може да помогне за идентифицирането на ефективни цели за интервенция при хора с повишен риск от сърдечносъдови инциденти.“
Хората в групите на тревожността и тъгата не демонстрирали статистически значими промени в кръвоносните си съдове.
Шимбо и екипът му подчертават, че бъдещите изследвания не трябва да групират негативните емоции в асоциациите им с по-висок риск от сърдечни заболявания.
Всички участници са живеещи в Ню Йорк, на средна възраст 26 години. Те се самоопределят като 50% жени, 40% бели, 29% испаноговорящи/латиноамериканци, 19% азиатци и 14% чернокожи. Всички са били здрави, което означава, че не са имали определени заболявания, включително инсулт, сърдечно заболяване, високо кръвно налягане, диабет тип 2 и психични заболявания. Освен това те не са пушачи и не приемат никакви лекарства по лекарско предписание или хранителни добавки.
Поради тези фактори „не е ясно дали резултатите ще се отнасят за възрастни хора с други здравословни състояния, които най-вероятно биха приемали лекарства“, казва Шимбо.
Друго ограничение е, че проучването е проведено в контролирана здравна среда, за разлика от реалната обстановка. Бъдещи изследвания могат да проучат по-дългосрочните ефекти на гнева, тревожността, тъгата и други негативни емоции.
Проучването е финансирано от Националния институт за сърцето, белите дробове и кръвта (NHLBI). Резултатите от него запълват дългогодишна празнина в знанията как гневът влияе негативно върху сърцето, заяви психологът от NHLBI Лори Фридман Донзе.
„Това отваря вратата за насърчаване на интервенциите за управление на гнева като начин за подпомагане на предотвратяването на сърдечни заболявания - водещата причина за смърт в тази страна“, допълва психологът.
Ако сте наясно, че гневът ви е чест, силен и оказва негативно влияние върху взаимоотношенията и качеството ви на живот, Американската психологическа асоциация препоръчва съвети за овладяване на гнева:
Отпуснете се: Успокояващите дейности като дълбоко дишане, упражнения за визуализация и движения, подобни на йога, могат да разсеят напрегнатите моменти.
Променете средата си: Непосредственото обкръжение може да ви натоварва или дразни. Не забравяйте да планирате известно време за себе си в спокойна атмосфера.
Използвайте хумор: Смехът често може да премахне напрежението.
Общувайте по-добре: Ако сте в спор, забавете темпото и помислете, преди да говорите. Не забравяйте да слушате активно какво казват другите.