Председателят на Ford Motor Company Бил Форд попада в едно от най-прочутите наркомански свърталища в света.

Централната гара „Мичиган“, грандиозният терминал в стил „Бокс Артс“ и 18-етажната кула, служила като влаков възел на Детройт от 1913 до 1988 г., десетилетия наред след затварянето си е в окаяно състояние.

Оставена да се руши, сградата с площ 640 000 кв. м се превръща в зона за свободно движение, в която през годините се настаняват групи на бездомници, рисуват се графити и се употребяват много наркотици.

Става синоним на упадъка на Детройт и западналите икономики на градска Америка. Въпреки този багаж от миналото, а може би заради него, Форд е решен да я купи, разказва историята Fast Company.

През 2018 г. Ford Motor Company харчи 90 млн. долара за целта. Това е опит да спаси една икона и да я използва като централен елемент на усилие за 1 млрд. долара – създаване на иновационен център, фокусиран върху бъдещата мобилност.

"Беше ужасно занемарена и се използваше за не особено добри цели", казва Форд и допълва: "Бях твърдо решен да променя това. И мисля, че успяхме."

В продължилата шест години усилена реконструкция участват над 3000 строителни работници и се налага да бъдат отстранени милиони галони дъждовна вода, да се отвори отдавна затворена кариера и да се принтират 3D реплики на откраднати архитектурни детайли.

По пътя Форд се научава да пренебрегва всеки вътрешен или външен глас, който би могъл да го разубеди от такъв труден и сложен проект. Така обновената Централна гара Мичиган е открита за обществеността на 6 юни с голямо парти.

Визия с мащаб

Възраждането на гарата е главната характеристика на един много по-голям проект.

Предвиден от Форд като екосистема на иновациите, подобна на Силициевата долина, той представлява 30-акрова комбинация от сгради, в които са разположени утвърдени структури като Ford Motor Company, стартъпи, фокусирани върху нови форми на мобилност, градски терени за изпитване на технологии и подобрения на обществената среда, предназначени да създадат нов граждански център за Детройт в най-стария му квартал Корктаун.

Няколко части от проекта вече са готови и функционират, по-специално платформата за стартъпи в ранен етап Newlab, която помещава близо 100 такива компании в областта на производството и мобилността. Намират се огромна сграда на бившата поща, в непосредствена близост до железопътната гара. От другата страна се оформя 8-акрово обществено пространство, на края на някогашните влакови релси на гарата.

Видима от много части на града, жп гарата приема последните си пътници през 1988 г. и 30 години се руши, като напомня за съдбата на Детройт.

Форд иска възстановената гара да излъчва ново послание. "Имаме възможност с тази сграда да поставим знак върху всичко това и да докажем, че Детройт наистина е мястото на бъдещето", казва той.

Болезнена промяна

Днес гарата вероятно е в най-добрата си форма, в която някога е била.

Официално открита през 1913 г., тя е дело на същия екип, който стои зад централната гара в Ню Йорк. Гарата в центъра на Детройт, която замества, е изгоряла, а новият голям терминал, няколко мили на запад, е открит, преди да бъде завършен. Няколко последни етажа на кулата така и не са довършени.

В обновената гара са поставени всички довършителни елементи. Блестящият теракот в главната чакалня отразява големия сводест таван с повече от 29 000 плочки.

По време на процеса на обновяване анонимни граждани се обаждали, за да върнат части от гарата, които са запазили (или откраднали) през годините; много от тях са били 3D сканирани, за да бъдат възпроизведени. Някои модули, включително отдавна изгубени резбовани капители на колони с глава на овен, не е имало как да бъдат възстановени без тях.

Стъкленият покрив влива светлина в главната зала, което е рязък контраст с дъжда и снега, падали вътре десетилетия. Варовикови колони се издигат на десетки метри над кабината за продажба на билети и централната аркада, като всяка е обновена с нови парчета камък, извадени от кариера в Индиана, която екипът на Форд е платил, за да бъде отворена след 30-годишно затваряне.

В центъра между тях е грандиозен дървен часовник, който е възстановен с помощта на исторически изображения и 3D принтирани части. Директната гледка от чакалнята го е направила толкова популярно място, че има вдлъбнатина от стъпките на посетителите в мраморния под, която може да се види.

Дълга подготовка

Ремонтът на сградата за някои поколения е забележително възстановяване на дългогодишното й рушене, а за други е добре дошло завръщане на първоначалния блясък.

"За всеки, който е бил в Детройт през 50-те, 60-те и дори 70-те години на миналия век, гарата е била символ на най-добрите дни на града. Тя е психологически дълбоко важна за дългогодишните жители на Детройт", казва кметът Майк Дъган.

"Спасяването на сградата беше една от най-високите ми цели, когато станах кмет", допълва той. "Това се случи в началото на 2014 г., едва шест месеца след като градът обяви най-големия общински фалит в историята на САЩ. Гарата беше символ на упадъка на Детройт."

През 2009 г. градският съвет одобрява спешна заповед за събаряне на сградата на фона на дългогодишно недоволство от състоянието и облика ѝ, но по-късно тази заповед беше отменена.

Дъган сключва сделка със собственика на сградата за обезопасяване на обекта и подмяна на прозорците до 2016 г., за да я направи по-привлекателна за потенциални предприемачи. По това време научава, че Ford проучва възможността за откриване на нов обект извън базата на компанията в съседния на Детройт град Диърборн, който да се фокусира върху новите транспортни технологии.

На дневен ред са локации в Силициевата долина или нещо близко до инженерните таланти, излизащи от Мичиганския университет в близкия Ан Арбър. Дъган се обажда във Ford и изтъкяа, че талантите, които търси за тези потенциални високотехнологични работни места, са хора, които искат да живеят във вълнуващи градски райони.

Екипът на Ford започва да разглежда недвижими имоти в Детройт. "Вероятно два месеца по-късно той ми се обади късно през нощта и каза, че имам мястото", казва Дъган. "Беше толкова вълнуващо, когато го чух. Никога не ми е хрумвало, но може да има такава визия."

Детройт обяви най-големия фалит в историята на САЩ

Ново наследство

Енергичният Форд, който е на 67 години, е свързан с Детройт и автомобилната индустрия по силата на своята ДНК. Той е правнук на Хенри Форд и на магната в производството на гуми Харви С. Файърстоун и започва работа в семейния бизнес през 1979 г., когато е в началото на 20-те си години и е заклет природозащитник.

През 2001 г. става главен изпълнителен директор на Ford Motor Company.

Ръководи преустройството на историческия и силно замърсен завод на компанията в Диърборн с дизайн, ориентиран към устойчивостта.

От 2006 г. е на длъжността изпълнителен председател. Той е най-вътрешният човек в компанията, но е в състояние да види грешките и начините, по които родният му град се бори да остане конкурентоспособен в съвременната технологично ориентирана икономика.

Хъсът за промяна на културата в автоиндустрията датира от 2005 г., когато се присъединява към борда на Ebay и прекарва много време в Силициевата долина.

Започва да търси контакти с рискови капиталисти и да посещава офисите на стартъпи, които изследват смели нови концепции – от биотехнологии до развлечения.

Безключово палене и безсънни нощи: Как се краде (или как се спасява) Tesla

Една от екскурзиите преди почти 20 години е до офисите на 2-годишна компания за електромобили, наречена Tesla. Тогава дори не подозира, колко близо е до водещите гиганти в индустрията с днешна дата.

"Наистина бях очарован от креативността, енергията и цялата екосистема, свързана със стартъпите и създаването на бъдещето", казва Форд. "И след това, когато се върнах в Детройт, бях поразен от липсата на жизненост. Това се случва в град и индустрия, които някога са го правили."

В сравнение с технологично ориентираните компании в Силициевата долина автомобилната индустрия на Детройт изглежда на Форд като затънала в стар бизнес модел.

Контрастът се запечатва в съзнанието му и през 2009 г. стартира свой собствен фонд за рисков капитал, Fontinalis, в района на Детройт. Надява е да възпроизведе част от вълнението в Силициевата долина у дома, като фокусът е върху компании, които са в челните редици на неговия собствен опит в областта на мобилността и промишлените процеси.

Местни таланти обаче трудно се намират. "На практика нямаше в какво да се инвестира. Това затвърди мисълта, че ако в този район не настъпи драматична промяна, ще отстъпим бъдещето на други места, дори в областта на мобилността. А не исках това да се случи."

Това е време, когато транспортът и мобилността претърпяват сериозни промени. Uber е основан през същата година като Fontinalis, хибридните и електрическите превозни средства се приближават от периферията към масовия потребител, а технолозите прогнозират предстоящ преход към автономни превозни средства. Форд вижда американската автомобилна индустрия неподготвена за тази еволюция.

Подценяваното умение, което отличава успешните лидери от всички останали

Път напред

През 2011 г. Форд изнася реч на конференцията TED, в която приветства тази предстояща промяна, като оспорва дългогодишния бизнес модел на автопроизводителите.

Казва: "Притеснявах се как да продам повече автомобили и камиони? Но днес се притеснявам какво ще стане, ако всичко, което правим, е да продаваме повече автомобили и камиони? Какво ще се случи, когато броят автомобили на пътя се удвои, утрои или дори увеличи четирикратно?"

В един разрастващ се, урбанизиращ се свят, изправен пред тежките последици от изменението на климата, казва Форд на публиката, бъдещето на мобилността не може да зависи само от производството на повече автомобили.

Напротив, светът трябва да приложи нови интелигентни технологии и подходи към транспорта, които да задоволят нуждите на хората от мобилност, като същевременно намалят въздействието им.

Лицето на един от водещите производители на автомобили по същество казва на хората – и на своите конкуренти, че само автомобилите не са отговорът на бъдещето. "Това беше посрещнато с голям скептицизъм", спомня си Форд.

Минава половин десетилетие и много от това, за което Форд говори в TED, започва да се реализира.

Uber и Lyft са навсякъде. Tesla е доминиращ производител на електрически превозни средства. Автомобилите паркират самостоятелно, а при някои обстоятелства и се движат така.

Подобно на основните си конкуренти, Ford се насочва към това да бъде едновременно хардуерна и софтуерна компания, а компютрите постоянно се интегрират в начините на функциониране на автомобилите. Възможността за разработване на нови и по-добри технологии става конкурентно предимство за всяка една автомобилна компания.

Но Форд все още вижда, че неговата индустрия изостава от иновациите. "И тогава минах покрай тази сграда", казва той, показвайки централната гара на Мичиган, символ на упадъка на някога проспериращия град.

"Започнах да събирам всичко в съзнанието си... Какво би станало, ако измислим бъдещето на мобилността тук?"

Стартъпът за автономно шофиране Wayve набра над 1 млрд. долара инвестиции

Бъдещето на мобилността

По-широкият проект за мобилност на Ford, Michigan Central, набира скорост с откриването на Newlab.

Това е базирана на членство рискова платформа за стартъпи с фокус върху мобилността, а съоръжението, в което се намират, е смесица от офиси, производствени лаборатории и споделени пространства, където случайните сблъсъци и споделянето на идеи между предприемачите могат да предизвикат нови бизнес начинания.

Има и офиси на рискови капиталисти, които помагат на тези компании да се оформят. Към юни в Newlab работят 97 стартъпа, което е с около 15 повече от миналата пролет.

В сравнение с централната гара на Мичиган в съседство, където ще се помещават няколко етажа с офиси на Ford Motor Company и други официални офис площи, предназначени за по-утвърдени компании, сградата на Newlab е място, където компаниите правят пробиви и се провалят също толкова бързо, в стила на Силициевата долина.

Треска за стартъпи: Защо богатите инвестират както никога в нови компании

Инкубирането на стартъпи има основно значение за целите на Ford за проекта Michigan Central. Новите идеи, които се зараждат в Newlab, се възползват от достъпа до инвеститори в сградата и от големите играчи като Ford Motor Company, които се местят в съседство.

Разхлабените градски разпоредби и одобреното от Федералната авиационна администрация експериментално въздушно пространство в зоната от 30 акра отварят вратата за тестване и създаване на прототипи, които иначе биха били невъзможни.

"Имаме много дебати за това как да се наричаме", казва главният изпълнителен директор на Michigan Central Джош Сайърфман. "Всъщност не използваме термина иновационен район, защото всеки има такъв и какво от това? Кампусът предполага изолация, а ние искаме точно обратното.", допълва той.

Затова терминът, на който се спират, е "отворена платформа. "Не искам да преувеличавам, но не виждам модели, които да следваме като наръчник", категоричен е изпълнителният директор.

Надпреварата за автономни агенти с AI завладява Силициевата долина

Какво следва

Какво точно се създава в Michigan Central може би е трудно да се определи, но необходимостта е ясна за Форд.

"Ние сме във война за таланти. И някои компании смятат, че трябва да напуснат Мичиган, за да си набавят талант", казва той. "Силициевата долина винаги ще бъде жизнена и винаги ще има своите почитатели. Но мисля, че и сега там съществува едно ниво на, не искам да кажа цинизъм, но тя няма същия дух и жизненост, както преди. Мисля, че днес същият този дух е тук, в нашия град."

Разхождайки се из монументалната чакалня на гарата няколко седмици преди нейното публично откриване, мащабът на сградата сякаш отговаря на този оптимизъм.

Форд възнамерява да превърне тази гара в място за гражданска активност и ангажираност, с търговци на дребно, ресторанти и кафенета, които да населят партера, както и със седмични събития като безплатния концерт за тържественото откриване на 6 юни и 10-дневния период на отворени врати, които бързо бяха разпродадени. (Когато е отворена онлайн регистрацията за концерта с капацитет 15 000 души, огромното търсене буквално блокира сайта на Michigan Central.)

Какво следва? Около две трети от сградата на гарата вече е „програмирана“, а част от офисите ще бъдат предоставени на Ford Motor Company и Code Next на Google – безплатна програма за обучение по компютърни науки за тъмнокожи, латиноамериканци и ученици от коренното население.

Горните етажи се очаква да бъдат използвани за хотел, но все още не е избран партньор. Останалата част очаква компании, които искат да се възползват от платформата, насочена към бъдещето.

Според оценките на проекта, Michigan Central ще създаде 5000 работни места в района до 2028 г.

Форд е убеден, че малки и големи компании – може би дори двамата му основни конкуренти, ще видят предимствата, заложени в това, което той изгражда с Michigan Central.

С концентрирана критична маса от компании, предприемачи и технологии, гарата и 30-акровият район около нея са готови да се превърнат в сила, която да оформи начина, по който светът се движи.

"Надеждата ми е, че с течение на времето хората ще се борят за място тук", допълва Форд.