Пациент лежи на кушетка или диванче, и разговаря с психоаналитик с каменно лице, който мълчаливо си води записки.

Такава е представата на повечето хора за терапия при прихолог, създададена най-вече от холивудските филми. Днес това все още носи своята стигма: да посещаваш терапевт понякога е равносилно на това да признаеш пред всички, че си слаб или „луд“, особено в някои професии.

Когато става въпрос за физическо здраве, не се колебаем дълго да потърсим специализирана лекарска помощ. Но когато говорим за емоции и чувства, често има забавяне, което може да доведе до по-голяма криза на психичното здраве.

„Хората не идват на терапия, докато не получат еквивалент на емоционален инфаркт“, коментира психотерапевтът Лори Готлиб пред главния медицински кореспондент на CNN д-р Санджай Гупта в неговия подкаст Chasing Life.

Готлиб е автор на книгата „Може би трябва да поговорите с някого“, съводещ на подкаста „Уважаеми терапевти“ и автор на седмичната рубрика „Уважаеми терапевти“ за The Atlantic.

„Нямаме тази йерархия на болката при физическото си здраве. Не казваме: „О, паднах и си счупих китката, но нямам рак в четвърти стадий, така че просто ще оставя китката си да виси и няма да сложа гипс. Имаме съвсем различно отношение към емоционалното здраве“, казва тя.

Нежеланието за психотерапия може да се дължи на нейното обществено заклеймяване, на скептицизма относно нейната стойност, на разходите на време и пари, или просто на несигурността относно нейното действие - и това нежелание да се обсъжда психичното здраве е доста широко разпространено.

Според проучване на Pew Research Center, публикувано през май, 31% от анкетираните са заявили, че биха се чувствали само донякъде комфортно да говорят с терапевт за психичното си здраве, а 18% са заявили, че не биха се чувствали твърде или изобщо комфортно да го направят.

„Има толкова много погрешни схващания за терапията и това често пречи на хората да я посещават“, казва Готлиб.

„Едно от тях е, че ще влезете, ще разкажете проблема си на седмицата и ще си тръгнете, като само ще получите потвърждение за оплакванията си. Терапията не е това. Обичаме да казваме, че прозрението е наградата на терапията, че можете да имате цялото прозрение на света, но ако не направите промени в него, то ще е безполезно“, отбелязва експертът и допълва, че повечето терапии се провеждат през седмицата, „когато всъщност вземате наученото и правите нещо различно“.

Предприемането на действия не само пренастройва мозъка ви, но в крайна сметка може да ви превърне в по-щастливи хора.

„Изпитвате ли повече радост? Да. По-доволни ли сте от живота си? Чувствате ли се по-малко стресирани, по-малко тъжни, по-способни ли да се справите, когато нещата не вървят добре, по-спокойно ли реагирате в ситуация, която е трудна в отношенията ви, по-способни ли сте да намерите нещо като вътрешен мир? Да“, казва Готлиб. „Това не бива да се подценява. Когато хората казват: „Аз просто искам да бъда щастлив“, всички неща, които току-що описах, ви носят щастие“.

Как терапията може да допринесе за щастието ви? Ето петте най-важни аргумента на Готлиб.

1. Терапията предлага перспектива

В идеалния случай терапията е безпристрастна.

„Терапията е като да получите наистина добро второ мнение за живота си от човек, който не е в живота ви“, казва Готлиб.

„Когато се опитваме да получим съвет или насоки от хора, които са ни близки, за тях е трудно да отделят връзката, която имат с нас, и да видят проблема обективно.“

Приятелите ни, казва тя, ни дават „съчувствие на идиоти“ – те лоялно потвърждават чувствата ни, често без да изтъкват собствената ни роля в евентуалните конфликти.

Терапевтите са обучени да ни дават „мъдро състрадание“, казва тя.

„Ние поставяме пред вас огледало и ви помагаме да видите нещо, което ви затормозява и което може би не сте искали или не сте могли да видите. Помагаме ви да видите нещо, което можете активно да промените“, казва Готлиб.

2. Терапията е безопасно място

По време на терапията можете да изследвате привидно несериозни теми.

„Терапията може да ви направи по-щастливи, защото ви помага да бъдете наистина целенасочени по отношение на това, което искате в живота. А не мисля, че имаме много места, където да говорим за това“, казва Готлиб, визирайки понятия като удовлетвореност от живота.

„Понякога хората си мислят: Имам покрив над главата си и храна на масата. Така че цялото това нещо за смисъла и удовлетворението - не мога да говоря за това“. Терапията позволява да зададете тези трудни въпроси, никой не ви съди и не се опитва да каже: „ти вече имаш достатъчно“.

3. Терапията помага да се свържете с другите

Модерните времена създадоха епидемия от самота; пандемията само я влоши. Терапията може да бъде мост.

„Имаме епидемия от самота. Много хора искат по-дълбоки и по-смислени връзки, но не знаят как да го направят", казва Готлиб.

„Всички сме израснали с определени представи как изглеждат връзките, приятелствата. Но не винаги сме наясно с начините, по които си пречим да имаме по-смислени връзки.“

Например много хора избягват конфликтите или ги търсят, докато други имат социална тревожност или никога не са усвоили необходимите социални умения.

„Така че не знаем как да се свържем с някого, дори и да искаме. В терапията се научаваме как да създаваме връзки в живота си, което е един от най-влиятелните фактори, когато става въпрос за щастие.“

4. Помага да видите голямата картина

Терапията помага на хората да видят, че са част от по-големи сили, а не просто индивиди, формирани без външни влияния.

„Понякога имаме чувството, че проблемите са някак си „навън“ - всъщност не знаем, че сме част от тази динамика, част от този танц“, казва Готлиб. „Терапията ви помага да преработите тази недовършена работа.“

5. Можете да контролирате историята си

Животът ни е сюжет и терапията може да ни помогне да го осмислим.

„Когато се замислите за живота си... той наистина е история. Терапията ви помага да изясните историята си и да поемете авторството“, казва Готлиб.

„Тя ви помага да станете автори на собствения си живот. Ако аз създавам това ограничено време, което имам тук - този единствен живот, който имам, защо позволявам на всички други хора да пишат моята история вместо мен?“

Терапията може да даде отговор на всички тези въпроси.