Светът преминава през една от най-мащабните трансформации в историята на човечеството. Предизвикателствата пред икономиката, здравето, работата, отношенията са неизбежни и придобиването на умения за възстановяване от големи кризи е най-важният аспект на личностното развитие. Способността на хората, общностите, обществата и организациите да посрещат несигурността и да управляват промените се превръща в ключ към бъдещето.

Но устойчивостта е не просто способност за бързо възстановяване. В бизнеса устойчивостта е свързана със справянето с шокове, кризи и предизвикателства, като в същото време е и непрекъснато адаптиране за постигане на растеж. Истински устойчивите организации и бизнеси не просто устояват на кризи и промени и излизат от тях по-добри. Те процъфтяват във враждебна среда, представят се много по-добре от конкурентите си и постигат ускорен напредък в новата реалност, оставяйки всички останали назад.

Проучване на McKinsey от 2022 г. сред мениджъри на компании показва, че способността за отговор на кризи не е достатъчна и много от компаниите са ориентирани към цялостна стратегия за устойчивост, включваща всички аспекти като организация и вериги на доставки, изграждане на култура на сигурност, технологии, финанси, човешки ресурси. Те изграждат и надграждат своята грамотност за бъдещето.

Затова и от Българската стопанска камара (БСК) правят анализ на възможностите на страната ни да устоява на умножаващите се глобални рискове.

Ценовата стабилност е единственият критерий за еврозоната, който България не изпълнява

Макро и физическа устойчивост на България

За 2024-та година България заема 49-то място във FM Global Resilience Index. Индексът измерва устойчивостта на 130 страни, като разглежда две основни категории фактори – макро и физически.

Макро факторите, включени в индекса, са продуктивност, разходи за здравеопазване, образование, инфлация, политически риск, корупция, енергиен интензитет, отделяне на парникови газове, воден стрес, ниво на урбанизация, логистика, интернет потребление.

Физическите факторите от своя страна, са изложеност на риск от климатични промени, изложеност на климатични рискове, качество на инфраструктурните подобрения, свързани с климата, изложеност на риск от земетресения, качество на инфраструктурните подобрения свързани с риска от пожари, киберсигурност.

В класацията България е не само последната държава в ЕС по показатели с обща оценка 65.7, но е на 6 места по-назад от Гърция (43-то място), която е предпоследната страна членка на блока в класацията. Изпреварват ни Саудитска Арабия, ОАЕ и Уругвай.

В Топ 5 на най-устойчивите страни в света влизат Дания, която се изкачва на 1-во място с максимален резултат (100.0). Люксембург губи позиция и се нарежда на 2-ро място (99.9). Сингапур отбелязва значителен напредък за последните четири години и се изкачва до 3-та позиция. Топ 5 се допълва от Швейцария и Германия.

По отношение на макро факторите България се представя добре в областите разходи за здравеопазване (изчислено по паритет на покупателна способност (ppp), прекарано време в образователната система”, инфлация, където не се отбелязва голяма промяна в нивото в сравнение с предходната година, интернет потребление, ниво на урбанизация, воден стрес (отбелязва наличността на водни ресурси, като страната има достатъчно), и също ниско ниво на отделяне на вредни емисии като процент от БВП, както и енергиен интензитет (енергийна консумация на единица производителност).

Страната ни се представя значително по-зле в категориите продуктивност (БВП по ppp на глава от населението), където заема 55-то място с едва 22.7 пункта, политически риск, която изчислява вероятността правителството да бъде дестабилизирано или свалено с неконституционни средства, включително политически мотивирано насилие и тероризъм (България заема 54-то място по този показател), и контрол на корупцията, изчисляваща степента, до която обществената власт се използва за лично облагодетелстване, включително завладяване на държавата от елитарни и частни интереси. В тази категория с 36.8 пункта България заема още по-ниска позиция – 70-та и е последна сред страните членки на ЕС, където средното ниво е 63.3, което пък от своя страна е занижено заради високите нива на корупция в страните членки от Източна Европа.

Друга проблемна сфери са логистиката, оценяваща колко лесно протича износа от България, като се взема предвид инфраструктурата, наличност на логистични услуги и препятствията, които произтичат от публичния сектор. В нея България е извън топ 50 и заема 58-ма позиция.

България достига 60% от средноевропейските цени, конвергенцията се забавя през 2023 г.

Устойчиво ли е българското общество?

Според World Risk Poll Resilience Index 2024 на Lloyd’s Register Foundation България заема 105-та позиция от 141 държави в това отношение. В сравнение с 2021-ва година страната ни пада с цели 28 позиции. Челната позиция е за Кувейт, следван от Виетнам, Норвегия, Сингапур, Швеция и Швейцария. Непосредствено след България остават Камерун, Гана, Либерия, Северна Македония и Колумбия.

Северна Македония е и единствената европейска държава с по-нисък индекс на устойчивост от България. Последната позиция е за Афганистан, а предпоследната – за Йемен.

Индексът измерва устойчивостта на нива индивид, домакинство, общност и общество, като се изследват ниво на образование, собствена ефективност за справяне с неочаквани събития и промени, лични финансови активи, достъп до комуникации, планиране и подготовка, ниво на взаимопомощ в общността, достъп до инфраструктура, ниво на дискриминация, мрежи за безопасност и защита на населението при бедствия и аварии, степен на доверие в институциите (военни и полиция, съдебна система, правителство, честност на изборните процеси).

България е начело на класацията за групата държави, регистрирали най-голям спад в индекса за обща устойчивост с минус 10 пункта спрямо 2020 година и оставя далеч след себе си Еквадор, който се нарежда на второ място на страните с най-голям спад в индекса на устойчивост с -7 пункта спад спрямо 2020. Групата се допълва от Хърватска, Мароко, Северна Македония, Лаос, Полша, Египет, Сърбия и Словакия. Въпреки спада в устойчивостта при тези държави трябва да се отбележи, че изходните позиции на повечето от тях са по-високи и остават по-напред в общото класиране от нашата страна.

Според World Risk Report 2023 България не е изложена на екстремни рискове, но липсата на способности за адаптация представлява сериозен риск за дългосрочната устойчивост на страната. Способностите за адаптация съгласно индекса включват показатели, свързани с инвестиции, качество на образованието и потенциал за иновации.

В същото време уязвимостта намалява силите за устойчивост на българското общество. Уязвимостта се измерва като съвкупност от трите индикатора податливост, липса на способност за справяне и липса на способност за адаптация.

България е на второ място по брой проверки за измами със средства от ЕС

Какво означава това за бизнеса?

Анализът сочи, че по отношение на чисто физически фактори, свързани с устойчивостта, като достъп до природни ресурси, чиста вода, храна, енергийни мощности, България има изходна база да се справи с рисковете, пред които е изправена. Не така стои обаче въпросът с човешките ресурси.

Различните индекси, измерващи глобалната устойчивост и включващи в себе си човешкия фактор, неизбежно отразяват все по-силно намаляващата способност на българското общество да бъде устойчиво на несигурност и да капитализира възможностите, произтичащи от промените. Докато динамиката в световен мащаб прави обществата на отделните страни по-сплотени и силни, в българското общество е налице и ясно видима обратната тенденция.

Бизнесът се прави от хора. Ето защо индивидуалните умения, свързани с грамотността за бъдещето и устойчивостта на обществото при справяне с несигурността и управлението на промени са ключови не само за успеха на отделния индивид, но и за успеха на компаниите.

Непредставително проучване на БСК от 2020-та година сред български компании дали са готови за бъдещето показва, че повечето от тях са идентифицирали несигурността и рисковете за своя бизнес, но нямат планове за справяне с промените и изчакват да видят посоката на развитие и добре оформени тенденции, за да предприемат стъпки. Такава предпазливост от една страна е разумна и логична, но от друга означава изпускане на добри възможности за растеж и вечна позиция на догонващ.

"Умението да се навигира несигурността и да се прегърне промяната е залог за пазарно лидерство и високо позициониране в следващите години. Без сериозни инвестиции в човешкия потенциал, като се започне от възпитаване на ценности и висока степен на образование, включително установяване на меритокрация, способността на обществото да се справя с предизвикателствата ще продължава да намалява. Липсата на подготвени кадри и необходимостта от реформи на образователната система са най-належащото за решаване предизвикателство пред България, а инвестициите в засилване на връзката наука-бизнес и възпитаването на култура за предприемачество и иновации във всички сектори на икономиката, съчетани със съответната ценностна система са ключови за устойчивостта на цялото общество", пишат в заключение от БСК.