Изглеждащ като кутийка робот пълзи по морското дъно някъде край бреговете на Северна Германия. Машината протяга металната си ръка и вдига ръждясала граната. Докато трае тази операция по почистване, друг робот се носи на повърхността и сканира за още боеприпаси.

Това е пилотен проект на германското правителство за изваждане на хилядите бомби, които все още лежат на дъното на Балтийско и Северно море след края на Втората световна война, пише BBC. През това лято машините ще обикалят един от заливите, за да се тества колко бързо могат да го почистят от остарелите боеприпаси и след това ще се решава дали технологията да се приложи в по-широк мащаб.

Германските власти са отделили 100 млн. евро за тази дейност, което показва, че са наясно, че имат проблем. А той не е никак малък. Според оценка в двете морета лежат 1.6 млн. тона неизползвани боеприпаси от времената, когато немската армия нарича себе си Вермахт, а върховен ръководител е Адолф Хитлер.

Как всичко това се е озовало на морското дъно? Съюзниците побеждават Германия във Втората световна война и я окупират. В Европа военните действия приключват през пролетта на 1945 г., а окончателно в световен мащаб – през август след като над Япония са пуснати атомните бомби.

След победата съюзническите сили започват разоръжаване на Германия и решават да изхвърлят намерените огромни количества боеприпаси в Балтийско и Северно море. Мунициите остават под вода в продължение на десетилетия.

seaterra.de

„Във всяка морска зона, в която е имало бойни действия, има и боеприпаси. А когато са там за дълго време, те започват да корозират и да отделят канцерогенни вещества“, казва Йенс Грайнерт, специалист по дълбоководни проучвания, преподавател в университета „Кристиан-Албрехт“ в град Кил и един от учените, подкрепящи проекта за почистване.

Според него отделяните с времето канцерогенни вещества от боеприпасите вече могат да се открият в риби и миди. Колкото повече се чака, толкова по-зле ще става, отбелязва той.

„Сега е моментът да решим какво ще правим с тези боеприпаси – докато са още достатъчно здрави, за да бъдат извадени“, казва Грайнерт.

Преди да започнат с опитите за почистване германските учени изготвят карта с най-наситените с бомби зони. Идеята им е след като бъдат извадени от водата да се изгради платформа, на която да бъдат изгаряни без риск за хората.

„Отправната ни точка беше въпросът дали искаме да имаме пълноценна морска екосистема“, казва Хайке Имхоф, експерт по опазване на моретата в германското министерство на екологията.

Опити за такъв тип почистване са правени и в миналото. Те обаче винаги са били с ограничен мащаб. Вадени са невзривени боеприпаси от зони, в които ще се изграждат вятърни паркове или пък ще минават някакви комуникации. И винаги работата е била доста рискова, защото е била вършена от водолази. Затова сега е дошъл редът на роботите с дистанционно управление, които са свързани с повърхността с дълбоководен кабел. Те са оборудвани с камери и сензори, сканират дъното и откриват затрупаните боеприпаси.

„През последните 20 години почиствахме при строителство на ветропаркове или разширения на пристанища. Но и нямаше много работа, защото големите проекти обикновено не се реализират в рискови зони“, отбелязва Дитер Гулдин, оперативен директор в SeaTerra, една от компаниите за почистване, която използва роботи.

„Никой досега не е казвал, че трябва да почистим в името на природата. Това е напълно нов подход“, отбелязва той.

Ключово за успеха на подобно начинание е то да се върши усилено, а не само пилотно. Иначе, казва, Гулдин, ще са нужни около 150 години, за да се свърши цялата работа. Ето защо една от целите на този проект е да се разработят методи, които биха ускорили процеса.

В началото SeaTerra и още няколко компании започват да чистят в залива Любек в Балтийско море. Смята се, че потопените боеприпаси там са една от общо 400-те „купчини“ из морските води. Екипите бързо разбират, че трябва да ускорят процеса. Те откриват и вадят, по думите на Гулдин, „дива смес“ от бомби, мини, гранати и други боеприпаси. Първо се прави заснемане на морското дъно и се отбелязват подозрителните обекти, които след това се проверяват наново.

SeaTerra има машини за „интелигентно захващане“, оборудвани с различни щипки със сензори, които могат да се прикрепят и към кран на кораб. Те се използват за по-големите и тежки боеприпаси. За по-малките се пускат машините, които пълзят по дъното. След като бъдат извадени бомбите се поставят в метални кошници. Работи се 24/7 на смени. Боеприпасите се вадят на борда на корабите от крановете. После се описват и снимат, а след това се сортират. Разпределянето е важно за бъдещото им унищожаване, защото то се прави по вид на боеприпаса. Ако например в рамките на две седмици се унищожават само гранати, процесът е доста по-бърз.

Последната фаза от почистването е изгарянето. Тази технология е избрана, защото се смята, че е по-безопасна от обикновеното взривяване.

„Когато боеприпасът се взривява под вода или на брега, токсичният експлозив всъщност не се унищожава напълно. Част от него се утаява и разпространява“, обяснява съветникът германската агенция по околна среда Анита Кюницер.

По план залива Любек трябва да бъде почистен до септември. Предполага се, че от там ще бъдат извадени около 50 тона. Изгарянето им ще е в съоръжение на компанията GEKA, специализирала се в обезвреждането на химически и конвенционални боеприпаси.

Но проблемът не е само на морското дъно. Неведнъж плажуващи деца са откривали експлозиви или части от боеприпаси, които биха могли да избухнат в ръцете им. Водолазите и рибарите също редовно попадат на такива находки. Невзривените боеприпаси могат да се окажат пречка за реализация на проекти като вятърни паркове.

„Участвали сме в изграждането на над 100 такива парка по целия свят. Почти навсякъде сме намирали боеприпаси“, казва Лий Гудърхам, оперативен директор на британската Ortdek, която се специализира в управлението на такива отпадъци.

„Невинаги става дума за организирано изхвърляне. Понякога намираме отнесени от водата морски мини или невзривени торпеда, изстреляни по време на бойни действия, които са пропуснали целта“, обяснява той.

Невинаги и картите са точни, така че не е сигурно къде има и къде няма боеприпаси. Ortdek се опитва да допълни картинката чрез използване на дронове. Често се налага и ровене из документацията на военни архиви – например във Франция или Германия.

„Втората световна война създаде най-големия проблем по отношение замърсяване на морското дъно“, казва Гудърхам, макар че се е занимавал и с „наследството“ от други конфликти – примерно във Виетнам.

Ситуацията се усложнява още повече от факта, че в моретата са изхвърляни и химически оръжия. С времето от тях също започва отделяне на вредни вещества.

„В идеалния случай те следва да бъдат извадени от морето и унищожени по екологичен начин“, казва изследователят от Института по океанология към Полската академия на науките Яцек Белдовски. Но истината е, че са прекалено много.

„Само в Балтийско море имаме около 40 хил. тона химически боеприпаси. Около Швеция и Норвегия има още 150 хил. тона. Със съществуващите технологии никой не може да ги унищожи в обзоримо бъдеще“, посочва той.

Според него хората все още знаят твърде малко за рисковете от химическите оръжия след като те престояват дълго време. Белдовски посочва, че разграждането им е сложен процес. Част от тях стават по-малко токсични с времето, но при други е обратното. Трети пък остават стабилни.

Част от зоните, в които са изхвърляни химически боеприпаси, са проучени. Всяко правителство обаче трябва да реши какво да прави с тях. Освен това е нужно и да се организира наблюдение за смятаните за най-рискови.

Според Белдовски това, което правят германците в залива Любек, макар да е насочено предимно към конвенционалните боеприпаси, лесно може да бъде адаптирано и за химическите. Изискват се обаче допълнителни предпазни мерки.

В Германия инициативата е започнала по екологични причини. Според Грайнерт обаче повод за почистване може да е всеки проект. Той посочва, че обществената реакция на работата им е много позитивна. Неговата надежда е, че е възможно този проблем да се реши.

„Можем да се отървем от тези боеприпаси веднъж завинаги“, посочва той.