Бизнесът с подводници се пробужда след трагедията с Titan

На дъното на океана край Себастиан, Флорида, лежат несметни богатства. Вече три века под водата стоят тонове златни и сребърни монети, озовали се там след като през 1715 г. флотилия от испански кораби е потопена от страшна буря.

Само на около 40 километра навътре в сушата, в блато насред една индустриална зона, стоят потопени плавателни съдове, които биха могли да открият тези богатства, пише The Wall Street Journal. Това са машините на компанията Triton Submarines. Основана през 2008 г., тя е сред водещите производители на малки подводници за богати клиенти с вкус към морските приключения.

Един от най-опитните оператори на тези машини е Патрик Лахи, съосновател и директор на компанията. Той се е спускал на над 10 хил. метра дълбочина, т.е. почти до най-ниската точка. Само преди година той е на косъм да остане без препитание.

На 23 юни 2023 г. батискафът Titan потъна при опит да достигне до останките на „Титаник“. Загинаха всичките петима пътници на борда. Titan бе собственост на сиатълската компания OceanGate. След тази трагедия сякаш целият свят започна да се взира в малкия бранш на компаниите, предлагащи лични подводници. Лахи казва, че за него това е било и лична трагедия, защото е загубил приятеля си Пол-Хенри Наржелое, френски изследовател.

Браншът също преживява шок. Всички изведнъж станаха специалисти по подводници и започнаха да отричат подобни експедиции. Естественият резултат е отлив на клиенти. Феновете на тези приключения, колкото и авантюристично да са настроени, започват да се замислят.

„Когато разбрах какво се е случило с Titan, писах на семейството ми, че ще съм много зает в следващите седмици“, казва пред WSJ директорът по продажбите в Triton Крейг Барнет.

Нов документален филм показва скандални разкрития за подводницата Titan

OceanGate, чиято машина потъна, е със спорна репутация в бранша от години. И Лахи, и загиналият Наржелое, и други са предупреждавали директора на компанията Стоктън Ръш, който също загина, да бъде предпазлив с батискафа. Още през 2018 г. Роб Маккалъм, основател на експедиционната компания Eyos, му праща имейл със следния текст:

„Готвите се да използват прототипна технология на много опасно място. Ценя предприемачеството и иновациите, но това излага на риск цялата индустрия“.

След трагедията дори хората от OceanGate признават, че са били пренебрегнати отдавна утвърдени правила в техния бранш. Гиермо Сьонлайн, съосновател на компанията, казва, че целта на загиналия Ръш била да построи безопасна подводница, но нарушил правилата.

„Винаги сме наричали себе си SpacеX на подводниците“, обяснява Сьонлайн.

Година след взрива на OceanGate: Милиардер планира ново спускане до „Титаник“

Заради инцидента редица институции в САЩ и Канада започнаха да разследват OceanGate. Включиха се бреговата охрана и националните съвети по безопасност на транспорта на двете държави. Проверките все още продължават. Междувременно OceanGate обяви през миналото лято, че е спряла дейността си.

На останалите в бранша като Triton и основния им конкурент – нидерландската U-boat Worx им се наложи спешно да се разграничават от колегите си от OceanGate. Иначе рискуваха целият бранш да бъде „потопен“ заради трагедията.

Секунди преди имплозията: Как и защо „Титан“ повтори съдбата на „Титаник“

Покрай цялата драма станаха известни някои много важни детайли. Като например, че трябва да се прави разлика между сертифицирани за безпоасност и несертифицирани подводници. И Triton, и U-boat Worx ползват за тази оценка външни компании. Това е т.нар. „трета страна“, която проверява с презупмцията, че е независима. Потъналият Titan бе от втората категория – на несертифицираните. Този батискаф e създаден по експериментална технология чрез използване на въглеродни влакна, които често се напукват при многократно потапяне.

Покрай трагедията Лахи се превръща в своеобразен говорител на бранша. В интервю за Times той описва загиналия Ръш като „хищник“. След това PR агенцията на Triton препоръчва Лахи да спре медийните си изяви.

„Бях много емиционален. Все още не знам защо Пол-Хенри е бил на борда“, казва Лахи за загиналия си приятел.

Той и колегите му твърдят, че OceanGate не е синоним на целия бранш. Класифицираните подводници са безопасни, защото минават през сериозни тестове, по време на които се проверяват и дизайнът им, и материалите, от които са направени.

„В този смисъл OceanGate не ни донесе негативи. Напротив“, обобщава Маккалъм, който още през 2018 г. предупрежава за опасностите.

Когато в началото на века се включва в бизнеса с подводниците, Лахи редовно търпи подигравки. Тогава да притежаваш подобна машина е екзотика. Днес се е превърнала в почти задължителен аксесоар за по-заможните наред с яхтата.

Експерти са изразили загриженост за безопасността на „Титан“ през 2018 г.

В Triton може да се види подводницата, притежавана някога от съоснователя на Microsoft Пол Алън. Цената ѝ е 50 млн. долара. Рей Далио, мултимилиардер и основател на хеджфонда Bridgewater пък е собственик на изследователски кораб с две подводници на борда. Фен на френския океанограф Жак Кусто, Далио казва, че не обича яхтите, но е на съвсем друго мнение за кораба и подводниците. Благодарение на него стават възможни и някои научни постижения като например първото заснемане на гигантски калмар на огромна дълбочина.

Далио, който обича да медитира, говори за морските експедиции с вълнение. Разказва как под водата можеш да видиш корали и други видове, но важното е друго.

„Океанът има огромно влияние върху климата и живота ни по много начини. Част от тях не са изследвани“, казва той.

През 2022 г. в съдружие с друг фен на моретата – световноизвестния режисьор Джеймс Камерън – Далио купува дял от Triton. До днес милиардерът продължава да се учудва на притесненията след трагедията с Titan. Той казва, че е бил готов да се качи на подводница пет минути след като е разбрал за катастрофата.

„Технологията им беше експериментална и несертифицирана. Тя не е показателна за останалите подводници. Един информиран човек не би имал притеснения“, казва Далио.

„Успехът не е гаранция за щастие“: Съветите на Рей Далио за приятен живот

И въпреки всичко браншът понася удар. Triton губят част от договорите си. В Нидерландия също забелязват спад на ентусиазма у клиентите. През 2022 г. U-boat Worx пускат малък плавателен съд на име Nemo на цена от 650 хил. долара. Идеята им е да започнат производство на малки подводници за по-широк кръг клиенти. След трагедията с Titan никой не отменя поръчки, но търговският директор на U-boat Worx Ерик Хаселман посочва, че се наблюдава „охлаждане“.

„Има много фактори, които могат да повлияят, особено на такъв малък пазар. Бих казал, че това е заради Titan, казва той.

Неговата компанията е принудена да освободи 40 от общо 85 души персонал.

„Тази трагедия имаше смазващ ефект върху интереса към тези машини. Тя възроди старите митове, че само луд човек би се гмуркал“, посочва Лахи.

До Космоса преди "Титаник" – кой е милиардерът от изчезналата подводница

През последните 15 години Triton е продала 18 подводници. А за изминалите три години – 5 машини. Преди трагедията с OceanGate работят по общо 15 проекта, всеки от които отнема година-две.

„Имахме подводница за 4 млн. долара, която трябваше да построим за семейна яхта. Но след трагедията съпругата отмени всичко“, обяснява търговският директор на Triton Барнет.

Но малко след катастрофата се случва друго. Лахи получава обаждане от клиент, който иска да му направят машина, която може да се гмурка до дълбочини на ниво „Титаник“ и да демонстрира на света, че това може да бъде безопасно.

Този човек е Лари Конър от Охайо. Той е инвеститор в недвижими имоти. Стигал е до Марианската падина и Международната космическа станция. Пред WSJ обяснява, че иска да покаже на света, че океанът може да е „прекрасен и приятен“, стига гмуркането да е по правилния начин.

Двамата с Лахи искат да отидат до „Титаник“. Това пътуване се планира от десет години, но досега не са разполагали с материали и техноголия за създаване на подходяща подводница. Сега обаче Triton обяви проекта 4000/2 Abyssal Explorer. Цената му е 20 млн. долара и трябва да може да се гмурка до 4000 метра дълбочина. „Титаник“ се намира на 3800 метра.

Конър казва, че не го е страх от дълбините, но това не значи, че е безстрашен. Разказва как наскоро почти блъснал елен с колата си и много се уплашил.

Джеймс Камерън няма да прави нов „Титаник“ от трагедията с OceanGate

В много отношения дълбините на океана си остават неизследвана територия почти както космическото пространство. Тази мистерия привлича много почитатели на дивия свят. На френски има израз за такова поведение – „викът на празнотата“. Става дума за онова особено любопитство, което те кара да се питаш какво ли би станало, ако скочиш под влака. В това да изоставиш личната си безопасност има някаква тръпка.

Виктор Весково също е от онези влюбени в дълбините. За него Маккалъм казва, че е искал да посети всичките пет най-ниски точки на океаните и да приключи с гмуркането. Но отдава три години от живота си на това начинание, защото се запалва още повече. Роден в Тексас, Весково е сред най-известните подводничари в света. С дипломи от Харвард, Станфорд и MIT, той е служил 20 години във военноморските сили на САЩ. Изкачвал се е на най-високите планини на всеки континент, бил е на Северния и Южния полюс, както и в Космоса. Гмуркал се е до най-дълбоките точки на океаните.

„Не го правя от самохвалство. Ако исках да чупя рекорди, има много за чупене“, казва той пред WSJ.

Според него изследването на океана е благородно дело и освен това е основано на науката.

В момента Весково се е съсредоточил върху проект, който се опитва да върне към живот вид мамути. След това може да се опита да построи подводница с много по-голям потенциал, макар че не е ясно какво означава това за човек като него. Натрупал състояние с бизнес, той е похарчил около 50 млн. долара за последната си експедиция. Струвало ли си е?

„Всяка стотинка. Бяха добре похарчени пари“, категоричен е той.