Уолстрийт вижда убедителни аргументи, че Фед трябва да намали лихвите още сега
Укротените данни за инфлацията, в съчетание със забавянето на икономическия растеж в САЩ и повишаването на безработицата, водят до призиви към централната банка да намали лихвите на предстоящата си среща след две седмици
Все по-голям брой икономисти от Уолстрийт предупреждават, че Федералният резерв изчаква твърде дълго, за да промени курса си.
Укротените данни за инфлацията през последните три месеца, в съчетание със забавянето на икономическия растеж в САЩ и повишаването на безработицата, водят до призиви към централната банка да намали лихвите на предстоящата си среща след две седмици.
Подобен ход изглежда малко вероятен. На събитие в понеделник председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че няма да дава насоки за сроковете за намаляване на лихвите, а повечето му колеги от федералния комитет по операциите на открития пазар (FOMC) все още не изглеждат убедени в необходимостта от спешност.
Но рисковете от изчакването нарастват, според редица изтъкнати гласове, сред които главният икономист на Goldman Sachs Ян Хациус, президентът на Queens' College Мохамед Ел-Ериан и Нийл Дута от Renaissance Macro Research.
"Виждаме солидни аргументи за намаляване на разходите още на заседанието на 30-31 юли", заяви Хациус в доклад, публикуван в понеделник. "Ако доводите са ясни, защо да чакаме още седем седмици, преди да го направим?"
Широко разпространено е очакването, че през юли FOMC ще задържи основния си лихвен процент стабилен за осмо поредно заседание, отбелязвайки една година, откакто той за първи път достигна сегашния диапазон от 5,25% до 5,5%. Според фючърсите инвеститорите залагат на поне две намаления преди края на 2024 г., започвайки от септември.
В понеделник Пауъл заяви, че последните показания за инфлацията "донякъде увеличават увереността", че тя се насочва към целта от 2%. Но той също така сигнализира, че са необходими повече доказателства, преди да се пристъпи към работа.
Доводите за облекчаване на мерките сега се основават на идеята, че корекциите на лихвените проценти отнема време - може би година или повече - за да окажат въздействие върху икономиката, така че политиците трябва да бъдат по-пъргави, за да избегнат спад.
Насоките за парична политика, като широко следваното правило на Тейлър, предполагат, че сегашният лихвен процент вече трябва да е приблизително 4%, или с повече от един пункт по-нисък от този в момента, коментира Хациус.
Призивите за намаляване на лихвения процент през юли се засилиха през последната седмица и половина с публикуването на два ключови месечни доклада за заетостта и инфлацията. Макар че равнището на безработица остава сравнително ниско - 4,1%, то се повишава през всеки от последните три месеца. То е скочило от най-ниското си ниво от 3,4% в началото на 2023 г., което поражда опасения за риск от рецесия.
Същевременно инфлацията се охлажда през второто тримесечие след неочаквания скок в началото на 2024 г. Така нареченият основен индекс на потребителските цени - който изключва разходите за храна и енергия е нараснал само с 0,1% през юни, отбелязвайки най-малкия месечен растеж от август 2021 г. насам.
"Твърде дългото изчакване рискува да доведе до по-висок връх на безработицата срещу малко допълнително възнаграждение на инфлационния фронт", казва пред Yahoo Finance Дрю Матус, главен пазарен стратег в MetLife Investment Management.
След оповестяването на последните данни за инфлацията на 11 юли двама политици - президентът на Фед в Чикаго Остан Гулсби и Мери Дейли от Сан Франциско - подчертаха, че банката е близо до увереността, от която се нуждае, за да намали лихвите.
Други обаче са предпазливи по отношение на твърде ранните стъпки. При последното си заседание през юни банкерите публикуваха прогнози, според които четирима смятат, че тази година не трябва да има намаление на лихвите, седем очакват едно понижение, а осем - две.
Аргументите в полза на изчакването са, че спадът на инфлацията е неравномерен, както показват показанията за първото тримесечие. Ястребите в комитета се опасяват, че всяко понижаване на лихвите може да предизвика нарастване на инфлационните очаквания, което да затрудни постигането на целта от 2%.