От провал до шедьовър: „Широко затворени очи“ 25 години по-късно
Последният филм на Стенли Кубрик с участието на Том Круз и Никол Кидман, е оценен като слаб на премиерата. Но сега е класика
Излязъл на екран преди точно 25 години, филмът на Стенли Кубрик „Широко затворени очи“, в чиято сюжетна линия фигурират извратените прегрешения на богатите, вероятно никога не е бил по-актуален от сега.
Лентата силно резонира със съвременните примери за дегенерация на елита.
Джефри Епстийн сякаш е „живото въплъщение“ на сенчестия персонаж на Зиглер, а конспиративните теории за холивудските грехове не спират дори след четвърт век. Обсъжда се всичко – от предполагаемата прозорливост на Кубрик до плътните, пълни със символика визуализации.
„Всички филми на Кубрик имат склонност да се развиват с времето, а „Широко затворени очи“ е структуриран така, че умишлено да заинтригува и да предизвика дискусии“, обяснява пред BBC Тони Зиера, който е режисьор на предстоящия документален филм „SK13: Кошмарният сън на Кубрик“, в който се разглеждат скритите значения на филма.
„Темите намират отражение в новините. Независимо дали става дума за разкриване на корумпирани политици, или за секс скандали в културата на знаменитостите или развлекателната индустрия, „Широко затворени очи“ се споменава.
Кубрик е направил филм, който живее и се променя с времето. Вярвам, че именно затова толкова се гордееше с него и казваше на всичките си приятели, че това е най-доброто му творение.“
Трескава интрига срещу хладна реакция
И все пак, цялата тази трескава интрига е далеч от първоначалната хладна реакция на критиката.
Според скандална рецензия на Washington Post филмът се отличава с „най-скучната оргия, виждана някога“ и „педантично, ледниково темпо“, а много други рецензии са също толкова язвителни, въпреки че в търговско отношение се представя малко по-добре.
Всъщност филмът остава най-силният в боксофиса на Кубрик, като в международен план е спечелил малко над 160 милиона долара.
Рекламиран като конвенционален еротичен трилър, оригиналният трейлър, редактиран от самия Кубрик и озвучен от Baby did a Bad Bad Thing на Крис Айзък, подсказва за силно сексуален филм, изпълнен с чувствени погледи и горещи докосвания.
Лентата с продължителност 2 часа и 39 минути, обаче е много по-различна.
В основата на сюжета е двойка в криза: емоционално затвореният Бил изпада в екзистенциална спирала след като съпругата му Алис (емоционална бомба със закъснител в изпълнение на Никол Кидман) разкрива, че си е фантазирала как спи с моряк, с когото си е разменяла погледи по време на почивка.
Макар че Алис не е действала в съответствие с импулсите си, срещата е станала част от сънищата и подсъзнанието ѝ. Това е достатъчно, за да изпрати разгневения Бил в нощта, където насън се впуска в катастрофално сексуално преживяване, без да е сигурен дали търси утеха или отмъщение.
По онова време Том Круз и Никол Кидман са най-известната двойка в Холивуд, а всяка тяхна стъпка е документирана от пулсиращи папарашки камери.
Сладникавата шумотевица около филма стига дотам, че таблоидите активно спекулират колко голота ще има на екран, докато подвеждащият трейлър несъмнено налова още масло в огъня и води до объркване на публиката.
„Хората бяха свикнали, че Том Круз има момчешка външност и неустоим чар, но тук той беше лишен от всякаква сексуална мощ. Това беше смело изпълнение“, обяснява Нейтън Ейбрамс, професор по кино в университета в Бангор и съавтор на документалния филм за Кубрик.
„Филмът е дълбоко размишление върху брака, подобно на новелата „Рапсодия“ от 1926 г: Роман за сънища на Артур Шницлер“, на който е базиран. Затова трейлърът „беше пълна грешка и предизвика голямо объркване“, допълва Ейбрамс. „Ако Кубрик беше доживял да види премиерата, сигурен съм, че щеше да коригира курса и да промени изцяло маркетинга.“
За съжаление обаче, режисьорът умира от сърдечен удар в съня си на 7 март 1999 г. малко след като лентата излиза от монтаж и преди официалната ѝ премиера на голям екран.
Известен перфекционист, Стенли Кубрик пресъздава Ню Йорк в лондонските студия Pinewood и кара изтощения Том Круз да минава през вратите стотици пъти, докато кадърът е точен. Твърди се, че той е създал и недоверие между холивудската двойка.
В биографията на Ейбрамс пише, че на Круз е било забранено да бъде на снимачната площадка, когато Кидман снима сексуални сцени с друг актьор от мъжки пол (в ролята на моряка), създавайки напрежение, което е вкарало в изпълненията им любовен гняв.
По време на предпродукцията Кубрик изпраща фотографи в нюйоркския квартал Гринуич Вилидж, за да снимат в продължение на месеци минувачи, живеещи при всякакви метеорологични условия, чиито облекла след това може да възпроизведе в гардероба на филма. Дори ги е накарал да измерят тротоарите сантиметър по сантиметър.
Прецизното пресъздаване на естетиката на Голямата ябълка е особено важно.
Въпреки това Ейбрамс твърди, че Кубрик е бил изтощен от този интензивен и щателен процес. Спал е и се е хранил лошо, а е бил толкова слаб, че операторите е трябвало да го вдигат, след като се наведе, за да обясни какво иска от дадена сцена.
В резултат на 400-дневните снимки, които по онова време са най-дългите непрекъснати в историята на Холивуд, под очите на Кубрик се появяват видими торбички.
„Беше много слаб“, казва Ейбрамс, туширайки една от най-популярните конспиративни теории в интернет около филма: че Кубрик не е умрял от инфаркт, а е бил убит от представители на висшия елит, защото е разкрил твърде много с „Широко затворени очи“ и сцената с оргията.
Конспиративните теории на един суперфен
Особено активен фен е Шон Маккейн, водещ на подкасти, който е посветил стотици часове на теории за филма.
Финалът на „Широко затворени очи“ е как Бил и Алис разхождат дъщеря си Хелена в магазин за играчки. В една остроумна, но и напрегната размяна на реплики съпрузите решават най-накрая да загърбят всички дребни ревности и игри на ума, като решат нещата в спалнята.
Биографът Ейбрамс смята, че това е един от най-обнадеждаващите финали в който и да е филм на Кубрик.
Маккейн обаче настоява, че в действителност детето е отвлечено (според него двама плешиви мъже на заден план я отвеждат) и че настолната игра „Магически кръг“, която се вижда в магазина за играчки (изображението на корицата ѝ възпроизвежда пода с кървавочервения кръг по време на оргията), напомня, че култът, от който Бил едва е избягал, има уши и очи навсякъде.
В представите на Маккейн те най-накрая наказват Бил за това, че е разкрил съществуването им пред съпругата си, като се има предвид, че по време на зловещата оргия мистериозна фигура в червено наметало (изиграна от дългогодишния асистент на Кубрик, Леон Витали) предупреждава Бил за „тежки последици“ за семейството му, ако някога проговори.
Той допълва, че в друга сцена, в която Бил се промъква на маскен бал с паролата „Фиделио“, е изпълнена с масонска символика (включително Окото на провидението, което ясно се вижда като част от зловеща венецианска маска) и алюзии за кралски особи (Бил е посъветван да носи наметало от ермин - материал, свързан с кралските одежди).
Според Маккейн това са намеци от Кубрик за типа елит, който може да присъства на едно от тези партита, и за съществуването на тайни общества.
„Наистина се вълнувам от това!“, признава Маккейн. „Защото искам да разбера скритите значения зад нещата. Процесът на откриването те кара да се чувстваш по-просветен. Бих казал, че гледах този филм поне два пъти седмично в продължение на около две-три години.“
Ейбрамс казва, че „Широко затворени очи“ е филм, който не разкрива скрита реалност, а „нереалност“ и трябва да се разглежда като „пейзаж от сънища“.
За някои улични сцени Кубрик заснема Круз да върви по бягаща пътека, което придава на движенията му плаваща особеност, а повтарящата се употреба на червени неонови светлини насища филма с излъчване между коледния уют и живия кошмар. Не е случайно и че филмът започва с Алис, която буквално гледа през огледалото - алюзия за сюрреалистичните приключения на „Алиса в страната на чудесата“.
Все пак, това не е първият случай, в който филм на Кубрик предизвиква толкова дебати относно истинското си значение. Някои смятат, че „Сияние“ е изпълнен с препратки към холокоста и геноцида над индианците (теории, разгледани в отличния документален филм от 2012 г. „Стая 237“), а финалът на „Магнум опус“ на „2001: Космическа одисея“ е тълкуван като всичко от еволюцията на човека в нова форма (или „Übermensch“, както се изразява Ницше) до потвърждаването на съществуването на Бог.
Ейбрамс разбира защо филмите на Кубрик могат да бъдат възприемани по толкова много начини.
„Съществува цяла индустрия от инфлуенсъи, а също и от учени, които разработват смисъла на тези филми“, казва той. „Но нещото, което си струва да се запомни, е следното: да, Кубрик направи изчерпателно изследване на символите, но щом камерите бяха включени, всичко се въртеше около това как изглеждат нещата.
Той изобщо не се интересуваше от приемствеността и просто сплиташе всичко в едно цяло. Интервюирал съм много сътрудници на Кубрик и те казват, че символите са били на екрана просто защото са изглеждали готино.
Манталитетът на Кубрик до голяма степен беше следният: „ще оставим френските критици да ни кажат какво означава всичко“.
Едно по-реалистично тълкуване
Макар че „Широко затворени очи“ се усеща като свръхактуален филм, Ейбрамс би искал критическият фокус да се измести и хората да забележат повече от топлината и носталгията на филма, особено около любовта на живота на Кубрик: съпругата му Кристиана.
Нейните картини – от бременна жена до пиле, подскачащо в градина, са разпръснати навсякъде из апартамента на Бил и Алис, а тя дори е стилизирана да прилича на Кристиана, като очилата и косата на Кидман копират нейните.
Кубрик е известен с това, че отхвърля холивудските социални кръгове и избира да живее като отшелник в селск си имение в Хертфордшир, Англия. Подобно на Бил, биха казали някои, той отхвърля съблазънта на елитната група и избира убежището на брака и семейството, което превръща „Широко затворени очи“ в една от най-интимните автобиографични творби на Кубрик.
„Този филм е почит към целия живот на Кубрик, но особено към зрелостта, която му дава бракът с Кристиана. Нейното влияние се усеща в много сцени“, казва Ейбрамс.
„Кубрик е известен със своите щателни проучвания: той е знаел, че трябва да изживее 40 години брак, преди да режисира темите на този филм. „Широко затворени очи“ е нещо, което е искал да направи още през 50-те години“.
Стенли Кубрик казва на сътрудниците си, че „Широко затворени очи“ е „най-доброто му произведение“, и въпреки първоначалната неприязън на критиката, подобно на много от филмите му, той е преоценен като шедьовър от всички – от Мартин Скорсезе до филмовата библия Sight and Sound, която пише в ретроспекцията си за 2019 г.: „Широко затворени очи“ продължава да предизвиква толкова непредсказуеми реакции.“
Филмът може да се разглежда като отражение на дълбоко заложеното убеждение на режисьора, че човек „никога не трябва да се приближава до властта“, казва Ейбрамс, но за него преобладаващото послание е за подновяването на любовта и устояването на изкушенията.
Маккейн се противопоставя: „Широко затворени очи“ е за природата на властта и контрола над съзнанието. Всичко има определена цел - от повторното появяване на плюшената играчка тигър до двуглавия орел, появяващ се на трон в сцената с оргията. Запомнете: Кубрик не е бил Джаксън Полък, който просто е сглобил произведение на изкуството. Всеки детайл е поставен в кадъра с причина. Всяка сцена е перфектна фотография. Той беше гений.“
Каквато и да е реалността, никога няма да разберем със сигурност, тъй като Стенли Кубрик отнася тайните на „Широко затворени очи“ със себе си в гроба.
Но през 1968 г. в рядко интервю за Playboy, режисьорът казва:
„Самата безсмисленост на живота принуждава човека да създаде свой смисъл. Той е попаднал в лодка без кормило в непознати води; ако иска да запази разсъдъка си по време на пътуването, трябва да има за кого да се грижи, нещо, което е по-важно от него самия.“