През 1953 г. британският епидемиолог Джереми Морис открива интересна закономерност – два пъти по-вероятно е шофоьор на автобус в Лондон да развие сърдечно-съдова болест, отколкото кондуктор, продаващ билети. На пръв поглед хората и на двете позиции си приличат по много фактори – пол, възраст, доходи, работно място. Основната разлика, за която Морис се досеща, е, че кондукторите са на крак почти през цялото време, а шофьорите прекарват часове седнали. Този извод, направен преди повече от 70 години, поставя основата за все по-сериозните изследвания на връзката между движението и здравето в следващите десетилетия, пише BBC.

В лондонските автобуси вече няма кондуктори, но все повече хора имат проблеми със заседяването. Особено по време на Covid-19 пандемията, когато масово се прекарваше повече време у дома. Но не коронавиусът е причината. И преди него офисната работа предполагаше предимно седене на стол. Още през 80-те години на миналия век някои учени се шегуват, че Homo sapiens (разумният човек) се е превърнал в Homo sedens (седящият човек).

Бицепси след 50-те: Възрастни дами превземат фитнеса

Какво означава седенето за организма?

Това е състояние на силно намален разход на енергия, който обикновено включва гледане, шофиране, работа на бюро. Свързано е с повишен риск от сърдечно-съдови болести, диабет и други заболявания, които са животозастрашаващи. Медицинската наука отдавна говори за вредите от продължителното седене. През 2020 г. СЗО официално предложи мерки срещу този проблем.

Трябва да се прави едно важно разграничение. Заседяването е нещо различно от липсата на движение. Иначе казано – това, че се движиш не означава, че не седиш прекалено дълго. И макар че тази разлика е важна, онези, които не спортуват и седят много време са в по-рисковата категория от движещите се редовно.

8 навика след 40, които могат да добавят до 24 години към живота ви

Защо дългото седене вреди?

Основно защото се нарушава процесът на циркулация на кръвта в краката.

„Става дума за продължително намаляване на мускулната активност. Когато си на стол, цялата тежест е върху него“, казва физиологът Дейвид Дънстън от института за физическа активност при университета „Дикин“ в Австралия. Той от години изследва вредите, които причинява заседяването.

Комбинацията от намалена мускулна активност, покой на тялото и забавен метаболитен процес намалява притока на кръв към краката, което пък води до натрупването ѝ в областта на прасците.

При нормални условия организмът отделя вещества, които поддържат съдовете достатъчно разширени, за да преминава кръвта през тях. Намаленият поток обаче причинява стесняване, т.е. тялото влиза в омагьосан кръг. Последствието е повишено кръвно налягане, а от там и редица други проблеми.

„Съдовата дисфункция е един от възможните резултати. Но истината е, че още не знаем какви точно са останалите“, признава Дънстън.

Сън, хоби, спорт, срещи: Как се планира перфектният уикенд

Макар че има спорове по детайлите, учените са съгласни, че период от 120 до 180 минути в седнало положение е максималният, който тялото може да понесе без да започнат проблеми. След това дисфункцията на кръвоносните съдове започва да се увеличава. Още по-зле става, когато тази липса на движение се комбинира с вредна храна.

Продължителното заседяване се отразява и на мускулите, и на костите. Намалява силата на първите и плътността на вторите.

Освен това, отбелязва Дънстън, има данни, че се засилва и покачването на нивата на глюкоза, което е нормален процес след хранене, но комбинирано с останалите негативи се смята за предпоставка за развитие на диабет.

Яж, обичай и споделяй! Закуска за шампиони по дълголетие

Въпреки че това са известни факти, много хора продължават да прекарват все по-голяма част от живота си в седнало положение.

Възможно ли е това да се избегне?

„Мисля, че това се насърчва. Не че някой оказва натиск, но на нас ни се налага да се движим все по-малко, защото всичко наоколо е по-удобно и ефективно“, казва социалният психолог Бенджамин Гарднър, преподавател в лондонския университет „Съри“.

През 2018 г. той и колегите му провеждат експеримент – карат присъстващите на няколко срещи да стоят прави. След това ги интервюират, за да разберат впечатленията им.

„Имаше очарователни отговори. В крайна сметка повечето приеха, че не е подходящо да стоиш прав“, казва Гарднър.

Той се отказа от фитнес плана. А после разби всичките си цели

И тъй като е ясно, че никой няма да се откаже от комфорта на стола си, трябва да се търсят други варианти. Доказано е, че стягането на мускулите на краката дори в седнало положение помага. Честото ставане и леките разходки (макар и само до кафемашината) също са от голяма полза.

Технологиите също могат да помогнат. Вече има устройства които дават добра статистика за сядане, движение, сън, спорт и т.н. Те биха могли да изпращат известия, че е време да се стане от стола. Естествено, винаги съществува опасността човек да реши, че това напомняне е досадно.

Но преди всичко специалистите препоръчват честото изправяне. Дори само това елементарно движение може да е от голяма полза за тялото. И макар че заседяването изглежда неизбежно, не e невъзможно дългите периоди да обездвижване да бъдат коригирани с леки промени в начина на живот. Всичко започва с едно ставане от стола.