Той се отказа от фитнес плана. А после разби всичките си цели

През последните 10 години той тренира бягане три или четири пъти седмично, а личната му статистика показва, че е изминал близо 13 950 км или около една трета от обиколката на Земята.

В последнов време обаче, това го изморява все повече и не се чувства добре, когато спортува.

Осъзнава, че нещо не е наред, след като една сутрин започва обичайното си 10-километрово бягане до офиса, но на втория километър се отказва и хваща автобуса.

Така започва историята на Фил Дауст, заместник-главен редактор на платформата G2, която той разказва пред The Guardian.

Фил споделя, че не се чувства зле заради това, че се е отказал от обичайното бягане до офиса или заради всички случаи, в които напуска плувния басейн по-рано, защото е претъпкан и не може да влез в ритъм.

„Когато цялостната ми мотивация е достатъчно силна, знам, че е най-добре да прекратя една лоша тренировка и да запазя енергията за следващата.“, е философията му.

Според много фитнес маниаци обаче това не е правилният начин.

Независимо дали става дума за ден за упражнения във фитнеса, или бягане в парка, планът е свещен и отклоняването от него означава да рискувате целия труд, който сте положили, за да стигнете там, където сте днес.

Това е слабо, това е глупаво, това е стъпване на хлъзгав склон. Следващото нещо е да се излежавате на дивана и да посягате с мързеливо движение към току що отворения пакет чипс.

Оттук идва и ключовата роля на упоритостта, с която се опитвате да тренирате всеки ден, оттук до вечността, допълва Фил.

Самият той признава, че се е впускал в тази заешка дупка до момента, в който продължава да прави планираните си коремни преси, въпреки че страда от ужасно хранително отравяне и не може да се отдалечи на повече от няколко метра от тоалетната.

В съзнанието на един ултрабегач: Жената, която пробяга 1000 км за 12 дни

„И това не е нищо в сравнение с преди 13-14 години, когато живеех в планината и плувах в едно огромно езеро. Обикновено това бяха две дължини и ги правех бавно, но се получаваха около 3-4 км – да речем 150 дължини на типичен басейн в градски център. Сезонът беше кратък и спирах, щом температурата започнеше да пада.

Но веднъж влязох във водата и през есента – представете си колко студено е било, щом и през лятото понякога бях единственият човек във водата.“, разказва той.

След 2-3 изплувани километра във въпросния есенен ден, той започва да трепери силно – един от първите признаци на хипотермия. Въпреки това, не си и помисля да излезе от езерото. Това просто не влиза в плана за тренировката.

„Така че, продължих да плувам още 40 или 50 минути, като през цялото време треперех. Оцелях (очевидно), но колкото повече мисля за това, толкова повече осъзнавам какъв късмет съм имал. Ако бях попаднал в беда, никой нямаше да ме види, камо ли да ме спаси.“, допълва Фил.

Дълголетието вече има материална цена: $40 000 годишно, според Equinox

От дистанцията на времето той стига до извода, че понякога най-доброто, което може да се направи с един план, е да се пренебрегне и с изненада открива, че много експерти смятат същото, но не вдигат шум около това.

Един от тях е Майкъл Улоа, диетолог и личен треньор от Единбург.

„Непрекъснато ни казват, че ако не можем да се придържаме към плана а тренировки на 100%, значи сме се провалили“, казва той.

„Това не може да е по-далеч от истината. Когато се отклоняваме от даден план, не трябва да го преживяваме като провал. Трябва да се запитаме защо се е случило и какво можем да направим, за да ограничим шансовете да се случи пак. Опитахме ли да поемем повече, отколкото можем да сдъвчем? Не ни ли харесва настоящата програма за обучение? Или може би просто сме били уморени и е трябвало да си дадем ден или два почивка?“

Лесно е да анализираме прекалено много и да се самокритикуваме, но няма нужда, допълва експертът.

Повечето от нас не са професионални спортисти, а обикновени хора, които дават най-доброто от себе си – и понякога имаме нужда да си вземем почивен ден.

Саймън Лорд е персонален треньор от Оксфордшир, който от началото на годината изминава с велосипед 160 мили на ден, за да се подготви за 24-часов благотворителен тур от Лондон до Амстердам. Но той е изненадващо спокоен.

„Прекаленото обмисляне на резултатите от тренировките е непродуктивно. Сънят, стресът, диетата и времето, както и по-тежките усилия могат да играят роля в промените в резултатите, затова насърчавам хората да си припомнят по-дългосрочните тенденции: Добре, днес може да си направил само три серии от 10 повторения с 45 кг, но виж къде беше преди четири месеца, когато можеше само да мечтаеш за 45 кг“, обяснява той.

Крис Ериа, който изключва гравитацията. И печели милиони

Аманда Кац, персонален треньор и инструктор по бягане в Ню Йорк, казва: „Приветствам правилния избор, когато клиентът ми се откаже от плана. Насърчавам това, когато хората не са подготвени да тренират - например, когато са болни, контузени, недостатъчно възстановени от травма или недостатъчно заредени с енергия.“

Това не са единствените основателни причини да се откажете от тренировката, допълва Улоа.

Когато всички са срещу теб: Интровертната Ига Швьонтек, която покори върха на тениса

„Една от тях, която често се пренебрегва, е ако просто не се чувствате добре. Аз винаги препоръчвам да дадете приоритет на психическото си здраве.

Понякога главата ви просто не е на мястото си и никакви километри или повторения на клекове няма да поправят това. В дните, в които не се чувствам на 100%, започвам тренировката с мисълта: Дай си разрешение да се откажеш. Затова, започнете тренировката, вижте как се чувствате и след това преценете дали да продължите.

В 9 от 10 случая ще го направите. Но в някои дни просто имате нужда от почивка.“

Майкъл Джордан се завърна и (буквално) хвърля пот за Gatorade

През април Улоа трябвало да участва в състезанието Ironman 70.3, т.е. да бяга, да кара колело и да плува 70,3 мили (113 км).

„Бях тренирал шест месеца преди събитието и реших да се откажа три седмици преди него“, казва той.

„Имам 18-месечен син, който наскоро беше тръгнал в детска ясла и през последните седмици боледуваше непрекъснато, така че трябваше да пропусна огромна част от тренировъчния си график и просто не бях готов нито физически, нито психически.

Вероятно можех да издържа, нямаше да е добре нито за тялото, нито за психическото ми здраве. Така че се оттеглих. Беше разочароващо, но това е животът. Дадох приоритет на благосъстоянието си и не съжалявам за нищо.“, допълва той.

Помислете за това следващия път, когато прекъснете тренировката си – или пък я удължите, защото върви много добре. И така, планираното 14-километрово бягане, стане 18, както се случва при Фил Дауст. Защото това е другата възможност, когато не се фиксираш върху плана: ще постигнеш целта си – и ще продължиш още по-наред.