Според проучване на Reuters, проведено от Nikkei Research сред 243 организации, повече японски компании смятат, че президентство на Камала Харис би било по-добро за техния бизнес, отколкото второ управление на Доналд Тръмп. Това отразява опасенията на респондентите от протекционизъм и непредсказуемост на политиката на Вашингтон.

Резултатите от президентските избори през ноември се следят отблизо от повечето държави по света. Япония обаче е близък съюзник на Белия дом, с десетки хиляди американски войници, разположени там, и нейните предприятия биха усетили силно въздействието на подновена търговска война между САЩ и Китай. И двете страни са сред основните ѝ търговски партньори.

Около 43% от японските компании в допитването на информационната агенция заявяват, че предпочитат Харис с оглед на корпоративните си стратегии и бизнес планове, докато 8% избират Тръмп.

Общо 46% казват, че всеки от кандидатите би бил подходящ, а останалите 3% - че не предпочитат нито един от тях.

Като привърженик на американския изолационизъм и отявлен критик на помощта за Киев, номинацията на Джей Ди Ванс паникьоса европейските дипломати

Идиотската Германия и ислямистката Великобритания: Какво мисли вицето на Тръмп за Европа

„Съществува вероятност търговската война, икономическите търкания и заплахите за сигурността да се засилят при нова администрация на Тръмп, което ще ни принуди да променим бизнес стратегията си“, казва мениджър в производител на керамика.

Отношенията на Япония с предишната администрация на Тръмп на моменти бяха обтегнати от неговите искания за повече плащания за военна помощ и от търговското напрежение.

“С Харис можем да очакваме, че сегашните политики ще бъдат запазени като цяло. Това би ни дало по-добра видимост в бъдещето“, коментира и служител в химическа компания.

Запитани каква промяна вероятно ще е необходима при управлението на Тръмп, 34% отговарят, че ще се наложи да преразгледат валутната си стратегия, 28% - че веригите им за доставки ще бъдат пренастроени, а 21% - че ще намалят операциите си в Китай.

Тръмп лансира идеята за въвеждане на универсално мито от 10% върху целия внос в САЩ, което може да наруши международните пазари, и ставка от поне 50% върху китайските стоки.

Когато лидерите на трите държави седнат на масата в Белия дом в четвъртък, ключова тема ще бъде една много по-съвременна тревога, която свързва отношенията им – общите им опасения от Китай

Заплахата от Китай стопля някога турбулентните отношения между САЩ, Япония и Филипините

Забавяне в Китай

Независимо от това кой ще спечели изборите в САЩ, 13% от японските компании обмислят да намалят операциите си в Китай, докато 3% търсят възможности за разширяване на бизнеса си там. 47% планират да запазят сегашната си експозиция, показва още проучването.

Сред тези, които обмислят да намалят операциите си, 35 % заявяват, че не виждат перспективи за икономическо възстановяване, 29% посочват силната ценова конкуренция, а други 29% изтъкват рисковете за икономическата сигурност като причина за съкращаване.

През второто тримесечие китайската икономика нарасна много по-бавно от очакваното, а през юли износът ѝ се увеличи с най-бавния си темп от три месеца, което засили опасенията за перспективите пред огромния ѝ производствен сектор.

Сред големите японски компании, които обявиха съкращения на дейността си в Китай през последните месеци, са Honda Motor и Nippon Steel.

Какъвто и да е резултатът от изборите в САЩ, правителствата трябва да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност

Защо Европа не трябва да разчита на Камала Харис като геополитически залог

Проучването показва също така, че 24% от анкетираните смятат последните кръгове на интервенция на валутния пазар от страна на японските власти за подходящи, в сравнение с 9%, които смятат, че те са неуместни, и 64%, които ги определят като неизбежни.

Въпреки интервенцията през април и май йената продължи да поевтинява по-рано тази година, като на 3 юли достигна 38-годишно дъно от 161,96 за долар. Предполага се, че японските власти са се намесили отново в средата на юли, за да подкрепят местната валута.

Запитани дали Японската централна банка трябва да повиши лихвените проценти, за да подкрепи йената, 51% от респондентите заявяват, че подобна стъпка е добра само при прекомерни колебания на валутните курсове, а 22% - че не подкрепят промяна в паричната политика, целяща да повлияе на валутния пазар.

Що се отнася до очакванията за курса на йената, 32% смятат, че в края на годината тя ще се търгува в диапазона от 145 до 150 за долар, докато 25% прогнозират, че ще бъде по-стабилна на нива от 140-145 йени. 22% очакват диапазон от 150-155 йени.