Колонизация, кръвопролития, военни престъпления, окупация, спорни военни бази. Всички тези въпроси са преплетени в колективната история на САЩ, Япония и Филипините.

Когато обаче лидерите на трите държави седнат на масата в Белия дом в четвъртък, ключова тема ще бъде една много по-съвременна тревога, която свързва отношенията им – общите им опасения от Китай, пише CNN.

„Възприеманата заплаха от Китай наистина сближи тези три държави“, казва доц. Джеймс Браун, преподавател по политически науки в университета Темпъл в Токио, преди срещата на върха тази седмица между президента на САЩ Джо Байдън, японския министър-председател Фумио Кишида и филипинския президент Фердинанд Маркос младши.

Но в стратегическото мислене доминира евентуалният конфликт за Тайван – демократично управляван остров, който Китайската комунистическа партия (ККП) разглежда като част от своята територия, въпреки че никога не го е контролирала.

Китайският лидер Си Дзинпин обеща да постави Тайван под контрола на Пекин и не се отказва от използването на сила за тази цел.

Законът за отношенията с Тайван задължава Вашингтон да предостави оръжия за отбраната на острова, а Байдън многократно е предлагал да използва американски войски за защитата му в случай на китайска инвазия (въпреки че представители на Белия дом заявиха, че политиката на САЩ да оставят този въпрос двусмислен не се е променила).

Фон дер Лайен повтори призива на САЩ за твърда политика към Китай

Както Филипините, така и Япония са съюзници на САЩ по договор за отбрана, а американските военни имат постоянни бази в Япония и право на такива във Филипините.

Заплахата се проявява в три ключови области – Тайван, Южнокитайско море и контролираните от Япония острови Сенкаку в Източнокитайско море, твърдят анализатори.

В случай на конфликт Китай не би могъл да пренебрегне нито една от двете страни, тъй като Филипините и Япония са разделени от Тайван с по-малко от няколкостотин километра вода, твърдят анализатори.

„Ако сте Китай, не можете да нахлуете в Тайван, без първо да се справите с Филипините или с японските бази“, казва доц. Мика Йеил Перес от Филипинския университет в Дилиман.

Защо евентуалното преизбиране на Тръмп изправя на нокти Япония

„Историческа среща“

И Маркос, и Кишида ясно заявиха, че мирът в Тайван е от съществено значение за националната им сигурност.

„Ако в действителност има конфликт в този район... много е трудно да си представим сценарий, в който Филипините няма да се включат по един или друг начин“, каза Маркос в интервю за Nikkei Asia миналата година.

Японски официални лица и преди са изтъквали, че водите около Тайван задоволяват 90% от енергийните нужди на страната им, обвързвайки икономическата стабилност на Япония с автономията на Тайпе.

Тези морски пътища се простират в Южнокитайско море, което дава на Япония интерес да го запази като част от „свободния и отворен Индо-Тихоокеански регион“ – термин, въведен от бившия японски министър-председател Шиндзо Абе, който се превърна в мантра за военното присъствие на САЩ в региона.

САЩ и Япония призовават всички държави да подкрепят забрана на ядрените оръжия в Космоса

„Япония и други части на света всъщност са много зависими от морския трафик, който преминава през Южнокитайско море“, казва проф. Рикардо Хосе от Филипинския университет. „В случая с Япония това е много стратегическо. Защитата на тези морски пътища е стратегическа необходимост“, допълва той.

В интервю за CNN в неделя преди срещата на върха Кишида нарече Филипините „важен партньор в поддържането на свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион“.

„Вярвам, че тази историческа среща ще бъде много ценна възможност да покажем на света, че трите държави могат да работят заедно за мира и стабилността в региона“, коментира той предстоящата тристранна среща на върха във Вашингтон.

Япония и Филипините имат отделни териториални спорове с Китай, като в случая на първата страна става дума за островите Сенкаку в Източнокитайско море, а в случая на втората – за райони в Южнокитайско море.

Напрежението между Филипините и Китай е съсредоточено върху плитчината Втори Томас, която се намира на около 200 км от брега на филипинския остров Палаван. През 90-те години на миналия век Филипините приземиха на плитчината остарял транспортен кораб от епохата на Втората световна война, за да подпомогнат налагането на претенциите си към района. Корабът сега е предимно ръждясала отломка и се обслужва от филипински морски пехотинци, които са разположени на ротационен принцип.

Междувременно Китай претендира, че плитчината, която се намира в изключителната икономическа зона на Филипините, е негова суверенна територия – както и голяма част от Южнокитайско море, в нарушение на решение на международен арбитраж.

Неотдавнашните сблъсъци се случиха, когато опитите на Филипините да попълнят запасите на силите, намиращи се на плавателния съд, бяха посрещнати от кораби на китайската брегова охрана, които стреляха с водни оръдия. Това доведе до наранявания на филипински моряци и повреди на плавателните им съдове.

Маркос се зарича да не се поддава на китайското сплашване, а САЩ твърдо заявяват, че американско-филипинският договор за взаимна отбрана обхваща и плитчината Втори Томас и участващите в нея филипински сили.

Демокрации в сянката на диктатори: Гледайте Украйна, мислете за Тайван

Що се отнася до Сенкаку – наричани от Китай Дяой, Вашингтон също многократно е заявявал, че са включени в американско-японския договор за взаимна отбрана, тъй като Пекин поддържа постоянно присъствие на свои кораби за брегова охрана около контролираните от Япония острови.

Турбулентно минало

Китайската тактика обедини Байдън, Кишида и Маркос по начин, който малцина биха могли да си представят, като се има предвид сложната и често проблемна тристранна история, казват анализатори.

Филипините стават колония на Съединените щати през 1899 г., след като Испания отстъпва на Вашингтон контрола над дългогодишната си територия като част от уреждането на Испано-американската война.

Но филипинските националисти се борят срещу контрола на САЩ във Филипино-американската война от 1899-1902 г., по време на която загиват над 4200 американски войници, 20 000 филипински войници и 200 000 филипински цивилни, според историята на Държавния департамент на САЩ.

По време на Втората световна война Филипините – все още са колония на САЩ, са подложени на брутална инвазия от силите на Японската империя, при която загиват до 1 млн. цивилни и военни, според Националния музей на Втората световна война в Ню Орлийнс.

Логистика на войната: Как САЩ се подготвят за китайска атака срещу Тайван

Десетки хиляди филипински войници загиват и по време на прословутия Поход на смъртта в Батаан и в затворническите лагери, където са интернирани в края му.

Следвоенният съдебен процес признава за виновен за военни престъпления японския командир в битката при Батаан и отговорник за войските, извършили Похода на смъртта, генерал Масахару Хома, който е екзекутиран през 1946 г.

Анализаторите обаче твърдят, че историята на Втората световна война с Япония е забравена – ако не и напълно простена, във Филипините.

Страната има непосредствени, неотложни социални, икономически и политически проблеми, с които трябва да се справи и които засягат ежедневието на нейните граждани, казва Перес.

Затова – въпреки несправедливостите от миналото, „студените сметки на геополитиката“ означават, че запазването на съюзническите отношения между Япония и Съединените щати е най-добрият вариант за Филипините по отношение на въпросите на териториалния суверенитет, допълва той.

По думите му „изграждането на съюзи е най-практичният начин за справяне с действията на Китай“ в Южнокитайско море.

„Решетъчен съюз“

Анализаторите отбелязват колко бързо са се променили нещата във Филипините, дори само заради достъпа до американската база. По време на президентството на Родриго Дутерте – предшественик на Маркос младши, всякакъв достъп на американски военни до страната, където някога бяха разположени двете най-големи военни инсталации на САЩ в чужбина – военновъздушната база „Кларк“ и военноморската „Субик Бей“, беше под въпрос.

Тайван призова Китай да уважи резултатите от президентските избори

Дутерте гледаше по-благосклонно на отношенията с Китай, отколкото със САЩ, и в един момент заплаши да не подновява споразуменията, които позволяват на американските военни да действат на територията на бившата си колония.

Но Маркос тръгна в обратна посока, като се сдуши с Вашингтон, за да отблъсне опитите на Китай да изтласка Филипините от териториални претенции като плитчината Втори Томас.

Междувременно администрацията на Байдън създава нещо, което Робърт Уорд – председател на японския отдел в Международния институт за стратегически изследвания, нарича „решетка“ от съюзи около Китай – вместо система „център и спица“, при която двустранните връзки се разпростират в редица чуждестранни столици, а Вашингтон е в центъра.

Подобно на тристранните отношения между САЩ, Япония и Филипините, които са във фокуса на вниманието тази седмица, САЩ, Япония и Южна Корея също са увеличили сътрудничеството си в областта на отбраната. Ключовият съюзник на САЩ – Австралия, пък е установила нови връзки в областта на отбраната с Япония, Индия и Филипините. Филипините внасят военна техника от Индия, а Япония укрепва връзките в областта на сигурността с Виетнам.

Една от „решетките“ беше демонстрирана в неделя, когато към военните кораби и самолетите на САЩ, Япония и Филипините се присъединиха сили от Австралия за първата по рода си многостранна морска съвместна дейност в Южнокитайско море.

Сблъсъци между Китай и Филипините в Южнокитайско море

Анализаторите твърдят, че надеждата на администрацията на Байдън и неговите съмишленици в Тихоокеанския регион е „решетъчният съюз“ да запази своята стабилност при евентуални промени в политическите ръководства, особено предвид предстоящите президентски избори в САЩ през ноември.

Джеймс Браун от университета Темпъл нарича този подход „осигуряване на бъдещето“. „Тези механизми могат да бъдат сринати, но поне са създадени и има надежда, че ще издържат дори на президентството на Доналд Тръмп“, смята той.

„Това са много крехки цветя, които разцъфтяват в Индо-Тихоокеанския регион“, казва Робърт Уорд от Международния институт за стратегически изследвания и добавя: „Те се нуждаят от поливане и наторяване всеки ден.“