За кожата на един министър

Решението на държавния глава Румен Радев да не подпише указ за назначаване на служебно правителство с министър-председател Горица Грънчарова – Кожарева постави държавата в безпрецедентна политическа криза.

Бърза справка в новата демократична история показва, че от 1991 г. досега са управлявали 10 служебни кабинета, назначени от четирима президенти, но никога не се е стигало до подобен случай.

Патовата ситуация беше предизвикана не от конфликт между Радев и Грънчарова, не от несъответствия в критериите за заемане на поста служебен министър-председател, не заради принадлежност към определена политическа партия, а единствено от едно конкретно име – Калин Стоянов.

Личността на досегашния вътрешен министър, който намери място и в предложения състав на кабинет от Грънчарова – Кожарева, се оказа червената линия, която няма как да бъде премината от президента Румен Радев.

„Положените усилия за съставяне на служебно правителство не съответстват на най-същественото условие за успешното изпълнение на този мандат – да се гарантира успокояване на политическата обстановка и провеждането на честни избори. Очевидно това е невъзможно, ако г-н Калин Стоянов запази поста си на министър на вътрешните работи“, категоричен беше държавният глава.

Той предложи на Грънчарова–Кожарева да посочи друг кандидат за поста в рамките на следващите 4 часа.

Призовавам Ви в това време да помислите и да прецените дали за Вас Калин Стоянов е по-важен от това в България да има спокойствие и правителство, и дали заради него Вие сте готова да поемете отговорност за потенциална конституционна криза.

Тя отказа категорично да приеме така поставеното предложение.

Взела съм убедено решение Калин Стоянов да бъде министър на вътрешните работи, а Ваше право е да решите,

отговори тя. „Аз съм експерт и съм взела своето решение информирано, на експертна основа“ подчерта Грънчарова и допълни, че се е срещнала с всички министри и експерти в съответните области.

„Специално с МВР се срещнах както с министър Стоянов, така и с цялото ръководство на МВР, включително проведох разговори със синдикатите, всички директори на областни дирекции на полицията, с директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП), на пожарна безопасност и с редица редови полицаи. От всички тях чух едно и също: „Това е човек, който осигурява спокойствие на системата. Това е човек, който е един от нас, а не е парашутист. Това е човек, който е 24/7 с отворен телефон и всеки един от нас може да се свърже с него. Това е човек, който, когато му се постави някакъв проблем, взима бързи и адекватни решения“.

След срещата в президентството, Грънчарова - Кожарева отиде директно в прокуратурата, за да подаде сигнал до главния прокурор за оказван политически натиск в периода 9-19 август 2024 г., когато е изготвяла състава на предложения от нея служебен кабинет.

Пред медиите обясни, че натискът е бил с конкретна цел - кой ДА НЕ БЪДЕ посочен за министър. Редом до нея застана самият Калин Стоянов, който пристигна пред президентството, където междувременно се събраха полицейски служители в негова подкрепа.

"С оглед на изложените твърдения и изискванията на Наказателно-процесуални кодекс, предстои компетентната Софийска градска прокуратура да извърши проверка", посочиха по-късно в официално съобщение от държавното обвинение.

Президентът не подписа указа за служебен кабинет, изборите на 20 октомври се отлагат

Неочакваните събития показаха само едно: На политическия терен място за компромиси няма, а България отива в пореден, но този път безпрецедентен управленски хаос, при който седмите предсрочни парламентарни избори се отлагат за неопределена дата. И причината на практика е личността на Калин Стоянов.

Хронологичен преглед от последните три години показва, че това не е първият случай, в който представителят на силовата власт попада в епицентъра на политическите трусове.

Според официалната справка, посочена в сайта на Министерския съвет, професионалната биография на родения през 1981 г. Калин Стоянов започва през 2003 г. като служител в сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Бургас.

След шест години на този пост, кариерата му продължава в ТЗБОП – Бургас, като в този период е и член на Регионалната комисия за борба с трафика на хора. След това постъпва в в отдел „Специални операции“ – ГДБОП - МВР, като в периода 2013 – 2015 г. отделът е в ДАНС.

От 2016 г. до 2018 г. е началник на РУП – Приморско при ОДМВР – Бургас, а в следващите три години ръководи отдел „Специални операции“ в ГДБОП.

На 31 май 2021 г. поема поста директор на ГД „Борба с организираната престъпност“ – МВР и от този момент започва развитието на кариерата му към политическия връх в силовия ресор на държавата.

60 млн. лева за Хемус прехвърлени на кухи фирми и изтеглени в брой

Първият сериозен публичен скандал избухва през декември 2021 г., когато от директор на ГДБОП Стоянов се превръща в обект на разследване. Привлечен е под отговорност за оказван натиск над прокурори по делото „Хемус“.

Държавното обвинение твърди, че Стоянов е искал от магистратите, наблюдаващи разследването, да смекчат обвинението на Борислав Колев, обвиняем по въпросното дело за злоупотреби с 53 милиона лева, отпуснати за ремонт на автомагистрала „Хемус“.

Директорът на ГДБОП отрича да е упражнил подобен натиск, обяснявайки, че просто се е поинтересувал защо не е осъществен разпит на Колев.

По това време главен прокурор е Иван Гешев, а вътрешен министър Бойко Рашков. Събитията предизвикват конфликт на институционално ниво – между съдебната власт в лицето на прокуратурата и изпълнителната, представлявана от МВР.

В крайна сметка Борислав Колев е разпитан в присъствието на Гешев, а основният въпрос по казуса е до кого са стигали десетките милиони, платени от държавата за „Хемус“ и теглени впоследствие от представители на „кухи“ фирми.

За самия Калин Стоянов всичко приключва с прекратяване на разследването срещу него от Софийска градска прокуратура в началото на 2023 г.

„Продължаваме Промяната“ получи мандат за съставяне на правителство

Датата 6 юни с.г. поставя официално начало на политическата му кариера, когато е избран за министър на вътрешните работи в редовното правителство на акад. Николай Денков от „Продължаваме промяната“.

Само пет месеца по-късно той отново попада в центъра на бурен обществено-политически скандал, предизвикан от безредици и сблъсъци с полицията в София по време на протест срещу ръководството на Българския футболен съюз с искане за незабавна оставка на президента Борислав Михайлов.

След нощта на безредиците, от „Продължаваме промяната - Демократична България“ обявяват искане за оставките на вътрешния министър и на президента на БФС. Аргументът за първата е, че по време на сблъсъците и палежите в центъра на столицата, Стоянов е бил на кино и не е реагирал адекватно на създалата се ситуация.

Ако има оставка на вътрешния министър Калин Стоянов, трябва да си отиде и Денков –

отговаря лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, чиято партия тогава управлява заедно с ПП-ДБ в правителството, определено като „некоалиция“ и „сглобка“.

„Професионалната работа се върши от професионалистите и полицаите, министърът е политическо лице, на него не може да му се държи сметка за подготовката на полицаите, а за назначения, за заплати, за Шенген“, допълва Бойко Борисов, цитиран от БТА.

Денков е готов да подаде оставка, ако МВР не признае за полицейско насилие

Според него, МВР „е останало последното място, което не изпълнява поръчки, а вътрешният министър не е назначение на ГЕРБ“. Борисов уточнява, че единствената му среща с Калин Стоянов е била в парламента по законодателството, свързано с Шенген, като на нея са присъствали и премиерът Денков, и вицепремиерът Габриел, и депутати.

На противоположното мнение обаче е Кирил Петков, който по време на интервю за Нова тв в отговор на въпрос от кого е предложението Калин Стоянов да оглави силовото министерство, заявява: „Доколкото си спомням или от Мария Габриел, или от Бойко Борисов, един от двамата“.

Преди още да се видят фактите, ГЕРБ и ДПС скочиха да го бранят все едно, че е на живот и смърт

от тяхна гледна точка“, казва още Петков и допълва, че започва да се съмнява в политическа зависимост.

„Ние му искаме оставката, а ГЕРБ и ДПС го пазят. От днес този министър е техен“, коментира Петков.

По време на интервюто с Кирил Петков, на живо в ефира по телефона се включва самият Стоянов.

„Срещата с Кирил Петков не е била една, бяха няколко в МВР и това може да се провери. Освен срещите имаше и телефонни разговори, в които

Кирил Петков се опитваше да се намесва в дейността и кадровата политика на министерството,

заявява той, като обвинява лидера на ПП в политическо кадруване.

„Става въпрос конкретно за това кой служител на какъв ръководен пост да се сложи и съответно за това да не махам някои от директорите, които към момента изпълняваха длъжността, а аз имах намерение да ги махна“, обяснява Стоянов и допълва:

„Разговорите с Кирил Петков приключиха, когато той явно разбра, че аз няма да се поддам на това негово влияние.“

„Приключиха, когато, от моя гледна точка, Вие поехте отговорността за честните избори. Това е отделна тема дали се справихте добре или не“, отговоря му Петков.

От ГЕРБ ли е вътрешният министър? Кирил Петков и Калин Стоянов в спор

През следващите седмици политическото напрежение е потушено до настъпването на момента на ротация в „некоалицията“, когато акад. Николай Денков от ПП-ДБ трябва да отстъпи премиерския пост на Мария Габриел от ГЕРБ-СДС.

Още преди посочената за това дата в началото на март 2024 г., политическите процеси категорично подсказват, че в „сглобката“ ГЕРБ-СДС – ПП-ДБ нещо скърца.

Започват нови преговори за състава на правителството „Габриел“ след евентуалната ротация, от които става ясно, че един от най-важните залози отново е Калин Стоянов и това дали трябва да запази поста на силов министър.

Самият той публично заявява, че е "готов да продължи започнатото, ако Денков и Габриел преценят".

Асен Василев: Попитах Борисов дали са готови за честна игра. Отговори ми: Може би

След седмици на тежки преговори, публични обиди и взаимна размяна на компромати в медийното пространство, идва развръзката – политическите усилия завършват с пълен провал, а ротация няма. Предложената от ГЕРБ-СДС Мария Габриел оттегля кандидатурата си за министър-председател.

Събитията намират и международен отзвук.

"Оттеглянето на Габриел сложи край на двуседмичните мъчителни преговори между нейната дясноцентристка партия ГЕРБ и реформаторския антикорупционен алианс "Продължаваме промяната и Демократична България" (ПП-ДБ) в рамките на това, което трябваше да бъде договорено като ротация на правителството", пише престижното издание Politico.

Politico: Оттеглянето на Мария Габриел сложи край на мъчителни преговори в България

И така – България отново попада в задънена улица, в очакване на поредните предсрочни парламентарни избори.

А дотогава – държавният глава трябва да назначи служебен кабинет, чиято основна задача е тяхното организиране и провеждане. На 9 април 2024 г. той подписва указ за назначаване на служебно правителство с министър-председател Димитър Главчев, дотогава заемащ поста директор на Сметната палата, а преди това бивш председател на Народното събрание и депутат от ГЕРБ.

Димитър Главчев предложи проект за структура и състав на служебен кабинет. Кои са имената за министри

И тук идва любопитният факт – ресорът на вътрешното министерство отново е поверен на Калин Стоянов. МВР има и главната отговорност за провеждането на честен и безпристрастен изборен процес на 9 юни 2024 г.

След тази дата, историята пак се повтаря. 7 партии влизат в състава на 50-ия силно фрагментиран парламент. Политиците не намират успешна формула за съставяне на правителство и краят на кризата изглежда невъзможен.

След преминаването на конституционната процедура с т.нар. въртележка на трите мандата, нито една партия не събира необходимата подкрепа от 120 депутатски гласа, за да може да управлява държавата.

Така стигаме до 19 август, точно 70 дни след последните избори, когато България изпадна в криза без аналог, а кога ще е следващият вот и ще имаме ли някога редовно правителство са въпроси, чийто отговор изглежда никой не знае.