40% от населението на тази страна е под 25 години – и вече променя икономиката

Узбекистан е страна без излаз на море в сърцето на Централна Азия, която основно се захранва от земеделие и традиционно производство.

Но растящата икономика и по-младото население водят до подем на творческите индустрии, разказва CNN.

През последните години правителството инвестира значително в редица амбициозни проекти в областта на изкуството и архитектурата, за да популяризира узбекското изкуство на световната сцена.

Новият Държавен музей на изкуствата в Ташкент ще се превърне в най-голямото изложбено пространство в Централна Азия.

Креативна бизнес трансформация: Бъдещето принадлежи на компаниите с творческа стратегия

26-годишният Одил Мухамедов вижда възможност да помогне за изграждането на сектора, когато през 2019 г. основава творческата общност Moc. Тя се появява заради липсата на местни платформи за споделяне на идеи и застъпничество на креативните личности.

„Започнахме да събираме всички творци: художници, музиканти, дизайнери, архитекти“, разказва той пред CNN.

„Общността се разрастваше и тогава разбрахме, че потенциалът на творческите хора в Узбекистан е много голям. Започнахме да мислим как да намерим мотивация за младото поколение, за да могат да останат тук и да създават своите проекти.“

Бивша съветска република, бившият президент Ислам Каримов извоюва независимостта на Узбекистан през 1991 г. Авторитарният лидер остава на власт в продължение на 25 години до кончината си през 2016 г.

Оттогава най-многолюдната държава в Централна Азия предприе редица политически и икономически реформи. Те включват намаляване на търговските бариери, улесняване на бизнеса и отваряне на валутния пазар. Правителственото насърчаване на творческите индустрии се разглежда като продължение на тези цели.

Пет държави притежават злато за общо 1 трилион долара

Колективът Moc организира независими фестивали на изкуствата в цял Узбекистан, включително за електронна музика в пустинния регион на Аралско море и „Фестивал на фестивалите“, наречен Mocfest, в столицата. Тазгодишното издание ще се проведе от 23 до 25 август и включва музиканти, художници, природозащитници.

„Виждаме, че икономиката на страната се развива, така че е време младите творци да изкажат мнението си“, казва Мухамедов.

Тъй като 40% от населението е под 25-годишна възраст, младите узбеки използват социалните медии, за да достигнат със съдържание до световната аудитория.

Бившата гимнастичка и суперзвезда на социалните медии Асал Сапарбаева, известна като Littos, е събрала стотици милиони гледания в TikTok и почти 15 млн. последователи в социалните медии по целия свят с уникалната си марка екстремни спортове и атлетичен узбекски стил.

Сапарбаева и съпругът ѝ Ярослав Николенко развиват своята кампания през пандемията, като качват по пет-шест видеоклипа на ден във всички налични социални канали. Откриват, че създаването на видеоклипове без език дава възможност за достъп до по-широка глобална аудитория.

Сапарбаева изпълнява умопомрачителен набор от акробатични номера и каскади, често в образа на „келинка“ или традиционна узбекска булка. Това е нейният призив към жените в Централна Азия да се спортуват и да продължат да правят това, което обичат, и след брака.

Според нея, социалните медии предлагат на младите хора възможности за себеизразяване. „В интернет можеш да научиш или да създадеш нещо за себе си. Именно затова младите хора са запленени. Те виждат в това бъдеще.“

Факт или мит? Съсипват ли социалните мрежи психиката на младите

В Ташкент галерия Human House е средище на местни художници от над 20 години. Основателят и директор Лола Саифи казва, че през последните 5 години в страната са настъпили много промени.

„Стана много по-лесно да се прави бизнес в Узбекистан. В много области се наблюдава намаляване на бюрокрацията, което е много важно. Що се отнася до креативната икономика, за съжаление, мисля, че още сме в началото и държавата не прави разликата между творческата и другата икономика.“

Местните творци казват, че въпреки официалната подкрепа за знакови проекти, финансовата подкрепа на местно ниво е трудно достъпна, въпреки че секторът може да има ценен принос за икономиката.

„Това е същото предприемачество, същият бизнес като всички останали. То също може да плаща данъци, да дава възможност на хората от отдалечените райони“, казва тя.

От креативност до аналитично мислене: На какво може да разчита човекът в ерата на AI

Вече има признаци, че креативната икономика получава признание от масовия потребител. Тази година страната ще бъде домакин на Четвъртата световна конференция по креативна икономика през октомври, която има за цел да съживи творческите сектори, засегнати от пандемията.

Всичко това се случва в период на големи промени за страната, които започнаха, когато президентът Шавкат Мирзийоев дойде на власт през 2016 г. след смъртта на Каримов. Оттогава страната се отвори за чуждестранни инвестиции и туризъм по начин, немислим по време на предишния режим и съветската епоха.

Свободата на изразяване остава проблем за мнозина, но Мухамедов е обнадежден за бъдещето на младите творци.

„Ще отнеме време, но вече виждаме, че много неща са променени и тази промяна ще продължи да бъде решаващ момент за развитието на цялата страна. Вярваме, че креативната икономика и творците ще изведат страната на друго икономическо ниво.“