Бестселърът на New York Times "Тревожното поколение" от Джонатан Хайдт спечели голяма популярност сред хиляди родители, притеснени за пристрастяването на децата им към мобилните устройства.

Твърдението в книгата, че представителите на поколението Z се различават от своите предшественици по отношение на психичното здраве, защото са израснали със смартфони, както и предложенията му за ограничаване на употребата им, предизвикаха разпалени реакции.

"Изключителните твърдения изискват изключителни доказателства. В момента твърдя, че той не разполага с такива.", заяви пред Platformer критикът на Хайдт Андрю Пшибилски, професор от Оксфорд.

Как да намалим тревожността и да сме по-продуктивни: 3 съвета за поколението Z

Крис Фъргюсън от университета Stetson посочва, че увеличението на самоубийствата в Америка не е явление, характерно за тийнейджърите. А Кандис Оджърс от Калифорнийския университет в Ървайн, в критиката си към книгата му в списание Nature, заяви, че Хайдт допринася за "нарастващата истерия" около телефоните и "разказва истории, които не са подкрепени с изследвания".

Но Хайдт и неговият главен изследовател Зак Рауш отстояват позицията по в това, което наричат "нормален академичен дебат". Това, което те се опитват да обяснят, казва Рауш пред Fortune, е "много специфична промяна, която се е случила в специфично време сред специфична подгрупа деца".

"Напълно съм отворен към идеята, че може би донякъде грешим доколко може да се обясни промяната през последното десетилетие. Но със сигурност смятам, че сме на стъпили на здрав основа, за да кажем, че смартфоните и социалните медии са довели до съществено увеличение на тревожността, депресията и самонараняването сред младите хора.", допълва Рауш.

Парадоксът на Gen Z: По-богати от бабите и дядовците, но зависими от родителите си

Ето как той излага теориите на "Тревожното поколение" и отговаря на критиките.

За какво претендира тревожното поколение?

Основната идея на книгата е, че нещо се е променило в живота на американските младежи някъде около 2010-2015 г.

"Това, което се опитваме да обясним в книгата, е какво се е променило през този период, за да си обясним защо поколението Z е толкова различно. А конкретните неща, по които те са различни, често са свързани с психичното здраве, нивата на тревожност, депресия, самонараняване, дори самоубийства", казва Рауш.

С Хайдт посочват множество констатации, включително че процентът на американските тийнейджъри, които казват, че са имали един "голям депресивен епизод" през последната година, се е увеличил с над 150% от 2010 г., като повечето от тях са се случили преди пандемията.

Сред американските момичета на възраст между 10 и 14 години посещенията в спешното отделение за самонараняване са се увеличили със 188% през този период, а смъртните случаи от самоубийство – със 167%; при момчетата посещенията в спешното отделение за самонараняване са се увеличили с 48%, а самоубийствата с 91%.

Криза на безнадеждност при Gen Z: Не икономиката, а психиката има значение

"Виждаме това не само в САЩ. Мерките за психично здраве в много страни по света показват подобен спад по същото време. Така че това е голямото нещо, на което се опитваме да обърнем внимание.", обяснява Рауш.

Едно от основните неща, които са се променили през въпросния период – особено сред младите хора и най-вече сред подрастващите момичета, е "прехвърлянето на социалния живот в смартфоните и социалните медии, където от малко време, прекарано в платформи като Instagram, която се появи през 2010 г., до 2015 г. те прекарват по четири, пет часа на ден в тези платформи".

Това е променило начина, по който децата се отнасят помежду си, както и към семейството и непознатите.

Какво трябва на поколението Z, за да е истински щастливо

"Това е, което имаме предвид под пренастройване на детството", казва Рауш. "Това е пренареждане на начина, по който взаимодействаме. Това е нашата социална екосистема и как тя наистина се е променила, и това я прави много различна от другите технологии. Телевизията например не е пренастроила взаимоотношенията."

Три въпроса в дебатите

Първо, казва Рауш, скептиците питат:

1. Има ли криза на психичното здраве и до каква степен е тя?

2. Международна ли е тя, или се случва само в САЩ?

3. Ако има криза на психичното здраве, каква е ролята на социалните медии?

Но дори и да не сте съгласни, че има такава криза, Рауш отбелязва, че "социалните медии не могат да бъдат безопасни за децата, нали? Това е нещо, което се пропуска."

Американската мечта е мит, а свободата не е безплатна, твърди Нобелов лауреат

Един от постоянните аргументи срещу книгата, казва Рауш, е, че "има редица хора, които са изучавали медийните ефекти известно време и са добре запознати с паниката около технологиите в миналото, независимо дали става дума за видеоигри или комикси, заради което има оправдан скептицизъм и притеснение, че всичко това може би се случва отново".

В отговор, подчертава той, те се опитват да докажат, че този път наистина е различно.

Вторият детайл е свързан с доказателствата, които Рауш и Хайдт посочват, като събират публични документи от Google. Някои критици посочват, че проучванията показват по-скоро корелация, отколкото причинно-следствена връзка, например между социалните медии и проблемите с психичното здраве.

Но провеждането на реални експерименти с млади хора, които могат да покажат причината, е трудно.

"Първо, социалните медии са сравнително нови, особено в този вид, за който говорим и непрекъснато се развиват. Освен това, не се правят експерименти върху деца. А да се направи експеримент, който може би бихте искали да направите, за да проверите нещо, е напълно неетично и никога не би се случило - да се определи група деца, които да имат един вид детство, а друга група - друг.", допълват авторите на книгата.

Токсични алгоритми: Как безобидната реклама в Instagram води до педофилия

Ето защо е трудно да се достигне до точни и убедителни научни твърдения.

За да подкрепят аргументите си, Рауш и Хайдт се опитват да се позоват на различни доказателства, включително разкази от първа ръка на представители на поколението Z, родители и учители, както и на вътрешни документи от самите компании за социални медии, като документацията на Instagram, в която тийнейджърки съобщават, че използването на платформата влошава възприемането на външния им вид и психическото им здраве.

Изследователите също така зануляват убеждението, че социалните медии, особено при интензивна употреба, имат "качества, подобни на пристрастяването", и на свой ред могат да предизвикат абстиненция, ако бъдат спрени.

"Опитваме да разкажем какво се случва, когато цяла група хора преместят живота си върху платформи, подобни на пристрастяването", казват авторите.

Какви са милениалите? От групата на Голямата рецесия до дигиталните пионери

Още аргументи "за" и "против"

"Има лагери от хора, които са големи технооптимисти - те вярват в технологиите и вярват, че ще решат световните проблеми", казва Рауш.

Съществува и "реална загриженост" за правителствения контрол върху социалните медии, която Рауш нарича "по-скоро либертарианска критика".

И накрая, казва той, има притеснение, че на тези проблеми се обръща твърде много внимание в сравнение със също толкова важни теми на други изследователи - от бедността до епидемията от опиоиди.

Но ако оставим всички аргументи настрана, голяма част от това, върху което се е фокусирало тревожното поколение, е "неопровержимо". То включва не само връзката между по-интензивното използване на социалните медии и тревожността, но и "голяма част от вредите, които се случват заради тези платформи".

А това, което успокоява Рауш, че са на прав път, е разговорът с тийнейджър, родител или учител. "Винаги, когато имам съмнения, се обръщам към източника. Той дава отговорите", допълва той.