Войната на Русия срещу Украйна раздели семейства, общности, континента и дори света, а сега разцепва и самия инструмент на вярата на хората.

В отговор на продължаващата агресия на Москва срещу страната ѝ, украинският парламент одобри законопроект, който ще забрани дейността на религиозни групи, свързани с Руската православна църква, в допълнение към всяка друга религиозна група, която подкрепя руската инвазия. Законът е насочен най-вече към една църква: Украинската православна църква (УПЦ), която отдавна е в тесни връзки с колегите си от другата страна на границата.

Повечето украинци са православни християни, но вярата в страната беше разделена още през 2019 г., когато едноименната, но отделна Православна църква на Украйна получи независимост от УПЦ.

Според законопроекта, който беше одобрен във вторник с 265 гласа „за“ и 29 „против“, дейността на Руската православна църква е „идеологическо продължение на режима на държавата агресор“ и „съучастник във военни престъпления и престъпления срещу човечеството“, а всяка група, свързана с тях, е също толкова виновна.

Украйна ще разчита на дронове с изкуствен интелект, за да победи Русия

„Гротескно нарушение на религиозната свобода”

След като Руската църква беше изцяло осъдена чрез новия закон, сега всички погледи се насочват към УПЦ, която яростно настоява за своята лоялност към Украйна и твърди, че се е откъснала от властта на Москва след многовековната си принадлежност към нея. По-рано тя обяви, че е прекъснала връзките си с Русия след пълномащабното ѝ нахлуване през февруари 2022 г., но Киев дълго време се съмняваше в това, обвинявайки я, че остава канонично свързана с нея.

Във вторник Службата за сигурност на Украйна съобщи, че срещу над 100 духовници от УПЦ е образувано наказателно производство за предполагаеми престъпления, свързани с войната. На почти 50 от тях вече са повдигнати обвинения, а 26 са получили съдебни присъди, съобщават от службата, цитирани от Euronews. Някои духовници дори са били разменени за украинци, държани в руски плен.

Агенцията за сигурност и преди е претърсвала църковни обекти на УПЦ, като твърди, че е открила доказателства като руски паспорти и проруски агитационни материали. Държавната служба на Украйна за етнополитика също анализира ръководните документи на УПЦ и решава, че църквата остава структурна единица на Руската православна църква. Независимо от това епископът на УПЦ митрополит Климент уверява, че тя е независима от Москва, и обяви новия закон за противоречив.

„УПЦ е независима и самоуправляваща се в своята администрация“, казва той. „Тя не е подчинена на никакви центрове в рамките на Украйна, т.е. на никакви центрове, различни от Киевската митрополия. И със сигурност не е подчинена на нито един център извън Украйна, независимо дали е в страна, която се нарича държава агресор, или в която и да е друга страна. Няма никакви чуждестранни центрове, които да влияят на дейността на УПЦ“.

Адвокатът, представляващ УПЦ, добавя, че законопроектът е „гротескно нарушение на религиозната свобода“.

„Рядко в правото се среща законопроект, който толкова да презира правните норми, колкото този“, казва Робърт Амстердам, чиято компания е базирана във Вашингтон и Лондон. „Ще се обърнем към всички възможни съдилища. Ще се обърнем към Организацията на обединените нации.“

Приемането на закона идва повече от година и половина, след като президентът Володимир Зеленски го одобри за първи път. Той е преработван многократно.

„Наш общ дълг е да гарантираме духовната независимост на Украйна“, категоричен беше по-рано украинският президент.

Клуни вече е враг: Русия блокира фондацията на холивудския актьор

Приказка за две църкви

Законопроектът е поредната проява на дълбоко вкоренената религиозна и културна борба, която стои зад войната. Руският президент Владимир Путин оправдава инвазията отчасти с твърдението, че Москва защитава един по-широк „руски свят“ - сфера на културно и духовно влияние в днешна Русия, Украйна и Беларус.

Украинците смятат тази концепция за идеологическа агресия, като отбелязват, че Киев е приел християнството през X в. и е бил политически и духовен център на региона много преди възхода на Москва.

Московският патриарх Кирил, който ръководи Руската православна църква, представя войната като част от метафизична борба срещу Запада и гей парадите. През март той ръководи съвета, който обяви руската инвазия за „свещена война“ в защита на „единното духовно пространство“ в региона. По думите му Русия защитава света от „глобализма и победата на Запада, който е изпаднал в сатанизъм“.

От своя страна независимата Православна църква на Украйна (ПЦУ) подкрепя новия закон на Киев, забраняващ групите, свързани с Руската църква. Тя е образувана от сливането на две отцепнически църкви, създадени успоредно с утвърждаването на политическата независимост на Украйна от Русия. През 2019 г. ПЦУ получи признание като напълно независима - или „автокефална“ - от Вселенския патриарх на Константинопол Вартоломей, който се смята за „пръв сред равни“ сред православните патриарси. Но за разлика от папата в католическия свят, той няма универсална власт в църквата и Кирил яростно отхвърли указа му.

Вартоломей и преди е нападал Руската православна църква за участието ѝ в „престъпленията“ на Москва в Украйна.

„Църквата и държавното ръководство в Русия си сътрудничиха в престъплението на агресията и споделиха отговорността за произтичащите от това престъпления, като шокиращото отвличане на украинските деца“, каза той на конференция в парламента на Литва миналата година.

Лидерите на други религиозни групи в Украйна казват, че в окупираните от Русия райони на Украйна малцинствените вероизповедания са жестоко преследвани.