Внимателно наблюдаваните измерители на дългосрочните инфлационни очаквания в Европа достигнаха най-ниските си нива от почти две години насам. Това е ясен знак, че инвеститорите смятат, че централните банки могат да продължат да понижават лихвените проценти, без да рискуват засилване на ценовия натиск.

Петгодишният форуърден инфлационен суап в еврозоната - мярка за оценката на пазарите за растежа на цените през втората половина на следващото десетилетие - се понижи под 2,1% тази седмица за първи път от октомври 2022 г., след като спадна от над 2,3% миналия месец.

Същевременно еквивалентният на стерлинга инфлационен суап - който проследява цените на дребно - намаля до 3,2% от 3,5% през април и е близо до най-ниското му равнище от 2016 г. насам.

„Това е голям знак“, казва пред Financial Times Томаш Виеладек, главен европейски икономист в T Rowe Price. „Смятам, че инвеститорите се отдалечават от страховете за стагфлация.“

Опасенията за инфлацията намаляват, тъй като инвеститорите се съсредоточават върху рисковете от глобална рецесия, особено след като слабият доклад за пазара на труда в САЩ в началото на август предизвика преосмисляне на перспективите за намаляване на лихвените проценти от Федералния резерв.

Инфлационните очаквания в САЩ също са се понижили през последните седмици, като пазарите оценяват средния дългосрочен темп на инфлация на 2,4%, което е спад спрямо 2,6% през юли. Трейдърите бяха подкрепени от Федералния резерв, който наскоро определи постъпващите данни като „засилващи увереността им, че инфлацията се движи към целта от 2 процента“.

Базисната инфлация, която изключва по-волатилните цени на енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия, достига 2,9%, което също е над очакваното

Инфлацията в еврозоната нараства до 2,6% през юли

„Данните за растежа бяха по-слаби и тенденцията към дезинфлация изглежда непокътната“, казва Мохит Кумар, главен европейски стратег в Jefferies. „И двете предполагат по-малък инфлационен натиск.“

В четвъртък данни също така показаха, че ръстът на заплатите в еврозоната се забавя рязко през второто тримесечие, което засилва аргументите на Европейската централна банка да предприеме второто за годината намаляване на лихвите с четвърт пункт следващия месец.

Договорените заплати в Еврозоната през тримесечието нарастват с 3,6% в сравнение с миналата година, което е спад спрямо 4,7% през предходния тримесечен период.

„В Европа данните за договорените заплати бяха фактор за смекчаване на евентуалните по-ранни опасения относно устойчивия натиск върху заплатите“, посочва Ричард Макгуайър, ръководител на отдела за лихвена стратегия в Rabobank.

Растеж има, но той е мимолетен и се дължи на Олимпийските игри в Париж

„Германската бъркотия“ обърква сметките на бизнес активността в еврозоната

Растежът на заплатите в Обединеното кралство, който допринася за упорито високата инфлация в сектора на услугите, също показва признаци на забавяне, като годишното нарастване се забавя до 5,4% през трите месеца до юни от 5,8% през предходния период.

Намаляването на инфлационните очаквания проследява и понижението на световните цени на суровините, водено от петрола и газа и основните метали, като медта и желязото, което доведе до спад на стоковия индекс на Bloomberg с над 10% от май насам.

Въпреки това анализаторите предупреждават, че инфлационните очаквания вероятно ще останат нестабилни. Застаряващото население в Европа и намаляването на работната сила може да допринесе за натиск върху заплатите в дългосрочен план.

Фискалните изисквания, включително призивите за по-високи разходи за отбрана и огромни инвестиции, необходими за финансиране на прехода към нов климат, могат да повишат публичните разходи и да увеличат инфлационния натиск.