Бившият мениджър на националния футболен тим на Англия Свен-Горан Ериксон почина на 76-годишна възраст, потвърдиха негови представители пред CNN.

„Свен-Горан Ериксон почина след дълго боледуване тази сутрин у дома, заобиколен от семейството си“, се казва в изявлението.

През януари 2024 г. Ериксон разкри, че е болен от рак в последен стадий и му остава „около година“ живот, което предизвика изблик на подкрепа от цял свят.

Преди това CNN съобщи, че той е диагностициран с рак на панкреаса.

„Всички виждат, че имам тежко заболяване и всички предполагат, че е рак, и това е така. Но трябва да се боря с него колкото се може по-дълго“, заяви Ериксон пред шведската радиостанция P1, цитиран от Reuters.

Историята на един футболен мениджър, който стана спортен лидер

Най-известен с времето, прекарано като старши треньор на националния отбор на Англия, Ериксон е първият неангличанин, който получава тази длъжност.

Шведът ръководи така нареченото „златно поколение“ на Англия, работейки със звездни играчи като Дейвид Бекъм, Уейн Рууни, Стивън Джерард, Франк Лампард и Рио Фърдинанд по време на две световни и едно европейско първенство.

„Разбира се, понякога имаш късмет, понякога се справяш добре, но понякога имаш контузии, отборът не работи и други подобни неща“, споделя Ериксон пред CNN Sport през март, размишлявайки върху мениджърската си кариера.

Има много ключови неща, но стресът винаги е налице. Обичах този стрес и сега ми липсва... Футболът е като наркотик, особено ако се занимаваш с него по най-тежкия начин.

Син на шофьор от Суне, Швеция, Ериксон играе аматьорски футбол, преди да бъде убеден от приятеля си Торд Грип да замени бутонките за треньорска роля. Така на 27-годишна възраст се присъединява към Грип в Degerfors IF като негов асистент мениджър в третата шведска дивизия.

До 34-годишна възраст „Свеннис“, както го наричат в родината му, води IFK Göteborg до триумф в Купата на УЕФА, сега известна като Лига Европа. По-късно Ериксон разсъждава, че това е време на „хубави спомени“ и е ключово за развитието на кариерата му.

„Един от първите трофеи, които спечелих, беше с Гьотеборг, а след няколко години спечелихме и трофея в Европа“, казва Ериксон пред Sky Sports през 2020 г.

„Това ми даде билета да напусна Швеция и да се занимавам с професионален футбол, защото Гьотеборг по онова време, дори и да бяхме спечелили титлата в Европа, не бяхме напълно професионални, всички играчи работеха на половин ден и играеха футбол половин работен ден“, обяснява той.

Скоро Ериксон се премества в португалския гигант Бенфика, където печели две титли в лигата, Купата на Португалия и извежда Ас Агияс до финала за Купата на УЕФА през 1982/83 г., където губят от белгийския Андерлехт.

След престой в италианските клубове Рома и Фиорентина, както и след завръщане в Бенфика, където извежда отбора до финала на Европейската купа през 1989/90 г., Ериксон се завръща в Италия, първо в Сампдория, после в Лацио.

С „бианкочелестите“ Ериксон води отбора към златна ера, като печели Копа Италия, Суперкупата на Италия, Купата на носителите на купи на УЕФА през 1999 г. и втората титла на клуба в Серия А през 2000 г. Успехите му бързо привличат вниманието на английската футболна асоциация и скоро става треньор на националния отбор на Англия.

Под ръководството на Ериксон на Евро 2004 и на Световното първенство 2006, Англия два пъти е победена от Португалия с дузпи, и в двата случая на четвъртфинал, което донася на мениджъра доста нелицеприятни заглавни страници, на които английските таблоиди, недоволни от колебливите изяви на „Трите лъва“, го наричат „шведския провал“. Въпреки това, работата в националния тим заема специално място в сърцето му.

През 2024 г. признава пред CNN, че „Англия е нещо специално“.

Да бъдеш треньор на Англия, това е голяма, голяма работа... вероятно най-голямата в света.

Освен че прекарва един сезон начело на отбора от английската Висша лига Манчестър Сити, Ериксон има участия и в по-далечни страни, като треньор на Кот д'Ивоар, Китай, Мексико и Филипините по време на богатата си мениджърска кариера, продължаваща повече от 40 години.

Личен живот под обстрела на таблоидите

Далеч от трибуните и съблекалните, личният живот на Ериксон е не по-малко интересен за британската таблоидна преса.

„Доста сексистки и в много случаи наистина не съвсем справедлив е начинът, по който разглеждаха партньорите му“, казва американско-италианската адвокатка Нанси Дел'Олио, бивша партньорка на Ериксон, в интервю за CNN през 2014 г.

Предполагаемите афери с тв водещата Улрика Йонсон и секретаря на Футболната асоциация Фариа Алам също са пикантно отразени на първите страници на британските вестници, но изглежда не притесняват шведа, чийто отговор през 2002 г. е „Моят личен живот си е мой и това е всичко.“

Когато говорим за папараци и подобен вид преса, не можеш да направиш нищо по въпроса. Трябва да го приемеш или да се върнеш у дома в Швеция.

„Казах си: „Не, Свен. Не се отказвай само заради това. Не се притеснявай, не го чети и не говори за него“. От пресата зависи дали иска да го напише, или не. И в края на краищата, не може да ми пука по-малко.“

В клуба на легендите. И едно сбъднато желание

През 2024 г. Ериксон се стреми да живее пълноценно. И той, и баща му са привърженици на Ливърпул и Ериксон казва, че „винаги е искал“ да има шанса да ръководи клуба.

След новината за диагнозата му Ливърпул го покани да бъде част от мениджърския екип на легендите на ФК Ливърпул заедно с великите личности на клуба Иън Ръш, Джон Барнс и Джон Олдридж за благотворителен мач срещу легендите на Аякс на клубния стадион „Анфийлд“.

Ливърпул изрази почитта си към Ериксон в социалните мрежи след смъртта му, като написа: „Почивай в мир, Свен-Горан Ериксон. Мислите на всички в клуба са със семейството и приятелите на Свен в този изключително тъжен момент.“