$800 млн. и нищо: Как беше спъната една мечта на милиардерите от Силициевата долина
През 2017 г. милиардерът Майкъл Мориц започва проект за изцяло нов град в Калифорния, но местната общност има други планове
Технологичните милиардери рядко не получават това, което искат. Плановете за утопия в окръг Солано, Калифорния, обаче са пример, че все пак може да има и такива случаи.
През 2017 г. милиардерът Майкъл Мориц, специалист по рисков капитал, се обръща към потенциалните инвеститори с призив: "Вложете парите си в план за изграждане на чисто нов град в окръг Солано, на около 100 километра североизточно от Сан Франциско, и пожънете печалбите, след като проектът започне да се реализира".
„Ако плановете се реализират поне донякъде така, както са замислени, това би трябвало да е впечатляваща инвестиция“, пише той в бележка по онова време, припомня Fast Company.
Идеята му явно е предизвикала интерес, след като големи технологични играчи като Марк Андресен, съоснователят на LinkedIn Рийд Хофман и Лорийн Пауъл Джобс в крайна сметка подкрепят плана, като наливат около 800 млн. долара за закупуването на над 60 000 акра в целия окръг. Наричат проекта си California Forever (Калифорния завинаги).
Но превръщането на новопридобитите земи в тяхната утопична мечта изисква разрешение за промяна на законите за зониране на окръга, които понастоящем определят земите единствено за земеделие. А тяхната визия е създаването на чисто нов, пешеходен град за средната класа с достъпни жилища.
Инвеститорите неведнъж са заявявали, че искат да строят възможно най-бързо. Малко след като плановете им стават публично достояние, те започват процеса на представяне на инициатива за гласуване на предстоящите избори през ноември. През февруари групата започва да събира необходимите за допитване 13 062 подписа, а впоследствие хвърля над 9 млн. долара, за да засипе жителите с интернет и телевизионна реклама. Но през юли Ян Срамек, бивш трейдър от Goldman Sachs и главен изпълнителен директор на проекта, внезапно обявява, че групата изтегля инициативата си от гласуването през ноември.
Това е голяма победа за една група от застъпници на общността, която разполага с много по-малко средства, но успява да покаже, че дори и с милиарди долари на разположение, технологичните титани невинаги постигат своето.
Дуейн Кром, бивш член на окръжния съвет на надзорниците, казва, че местните жители „не са изненадани“, че мярката е била оттеглена. Проучване, поръчано през март от опозиционната коалиция, наречена Solano Together (Солано заедно), сред повече от 400 гласоподаватели от окръга, показва, че 70% от тях биха гласували против проекта. Избирателите също така са били добре запознати с въпроса и инвеститорите, като три четвърти от тях са заявили, че са чували за California Forever. Според Кром групата Solano Together е похарчила около 20 000 долара, за да постави няколко табели в дворовете и да раздава стикери.
„От гледна точка на съотношението между цена и качество, ние спечелихме много“, казва той.
Срамек твърди, че организацията му не е била принудена да се оттегли. „Смятаме, че щяхме да спечелим, но изборите щяха да бъдат много скоро“, казва той. “Затова решихме да се оттеглим и да се върнем при избирателите през 2026 г. с по-подробни планове”.
Но мнозина виждат в това обяснение опит за излизане от ситуацията, като твърдят, че стоящите зад проекта инвеститори просто са разбрали, че ще загубят през ноември и са искали да се оттеглят преди негативният резултат да стане факт.
„Не бихте се оттеглили, ако набирате сила и се доближавате до 50%“, категоричен е Кром.
Но противниците на проекта знаят, че въпросът далеч не е решен. Сега планът на групата инвеститори е да потърсят необходимите одобрения, при което плановете им ще бъдат проверени от агенциите на окръга и обществеността, а след това жителите ще гласуват през 2026 г.
Срамек очаква „категорична победа“, отчасти защото обещанията на групата за възможността да се намери водоизточник на място, където водата е оскъдна, да се увеличи транспортната инфраструктура в община, която вече е задръстена от трафик, да се защити екосистемата и да се изпълнят редица други поети ангажименти, ще бъдат правно обвързващи.
От California Forever са публикували десет „гаранции за гласоподавателите“ за неща като помощ за първоначално плащане и инвестиции в работни места и образование, но те са изпълними само след като е подписано споразумение за развитие. (Тези обещания могат да се изпарят, ако новият град се регистрира и създаде свое собствено правителство - нещо, което инвеститорите са обсъждали).
„Това не променя сроковете за начало на строителството през 2027 или 2028 г.“, твърдят от групата.
Но този график е много амбициозен. На първо място California Forever ще трябва да изготви и разпространи доклад за въздействието върху околната среда сред местната общност и множество местни агенции. Съдебните спорове също са нещо обичайно при такива мащабни начинания.
От своя страна, Срамек посочва, че California Forever е започнала работа по проучвания и инженерни оценки за плановете си през лятото на 2023 г. Дженифър Л. Ернандес, съдружник в адвокатската кантора Holland & Knight, която служи като съветник по земеползването на инвеститорската група, отбелязва, че калифорнийският закон за качеството на околната среда изисква нужната документация да бъде изготвен в рамките на една година.
„Екипът е напът да направи това, което трябва, за да свършим работата навреме“, казва тя.
Непроменените планове и срокове карат някои членове на общността да смятат, че наистина нищо не се е променило.
„Те казаха, че ще проведат по-голяма разяснителна кампания, но също така казаха, че ще продължат да работят по проекта. Всъщност не можеш да направиш и двете“, коментира пред Fast Company Сейди Уилсън, директор по планирането и изследванията в местната организация с нестопанска цел Greenbelt Alliance, която е част от Solano Together. „Не е истинско ангажиране, ако питате хората какво искат да видят, а всъщност нямате място, където да го включите.“
Ал Медвиц, фермер от окръг Солано, се притеснява, че сега, когато California Forever не води пряка борба за спечелване на обществена подкрепа, преговорите ще се движат при закрити врата.
„От много публичен процес с широко участие това се превърна в процес между лобисти и окръжни служители. California Forever вече е заела агресивна позиция в отношенията с местните агенции”, добавя той.
Инвеститорите ще трябва да се справят и с това как тактиката им е повлияла на общността и дали могат да възстановят доверието на жителите. Компанията California Forever, която първоначално се казва Flannery Associates, прекарва първите години в тайно изкупуване на земя, преди New York Times да разкрие технологичните титани, които стоят зад проекта миналата година.
„Това не е начинът, по който се изграждат отношения с общността“, категоричен е Кром.
Според местната общност първата стъпка трябва да бъде прекратяването на федералното дело, което Flannery Associates завежда срещу местните животновъди и фермери, повечето от които отказват да продадат земята си, с искане за обезщетение в размер на 510 млн. долара. Искът ги обвинява в нарушаване на антитръстовите закони, тъй като са се опитали да „заговорничат, да се договорят, да фиксират цените и незаконно да натоварят Flannery“, както и да формират „таен заговор за повишаване на цените“, като са се наговаряли за изчакване на по-високи оферти.
Кати Трелфол, местна собственичка на земя, която не е обект на съдебния процес, казва, че има съседи, които се чувстват принудени да се споразумеят с California Forever и все пак да продадат земята си, вместо да продължат да трупат скъпи съдебни такси.
„Това е като враждебно поглъщане“, категорична е тя.
Споразуменията означават, че инвеститорите продължават да поглъщат все повече земя, а Трелфол казва, че нейният имот е „заобикалян все повече и повече“, без да има ясна представа какво планира инвеститорската група за него, тъй като той не е в основната зона, която се очаква да се превърне в град. Тя се опасява, че това ще намали откритото пространство, което прави имота ѝ толкова уникален - такъв, какъвто са го притежавали нейните прабаби и прадядовци и какъвто иска да го предаде на внуците си.
Видът земеделие, с който се занимава общността, изисква много сътрудничество, за да се редуват отглеждането и пашата и да си партнират на различните етапи от производството. Обикновено Медвиц би преследвал нови инициативи и инвестиции, но той е поставил това на пауза, без да знае кои съседи все още ще бъдат наоколо, за да работи с тях, и колко земя ще се обработва.
"Това е сплотена общност, в която всеки познава всекиго. Но съдебното дело промени културата ни“, казва Трелфол.
Медвиц се съгласява. По думите му съдебният процес е принудил хората „да се изолират и да мълчат, което раздроби общността ни.”
Тепърва предстои да видим какво ще се случи с утопичната идея на милиардерите от Силициевата долина, но засега едно е ясно - местната общност удържа позициите си с неимоверно по-малко средства от противниците си.