Туристическата лудост, която разболя Южна Европа
Недостигът на вода, пренаселените улици и нарастващите разходи за жилища заради чужденците вбесяват местните, пише Politico
Рим, Барселона и Атина са преуморени от туристи.
Макар че пандемията осигури на местните жители желана почивка от наплива, досадните посетители от чужбина отново им лазят по нервите, пише в типичния си стил Politico.
Чашата на търпението преля и в крайна сметка, активисти излязоха по улиците на градове в Испания, Италия, Португалия и Гърция, като някои дори бяха въоръжени с водни пистолети и стикери, и скандираха призиви към туристите да си ходят вкъщи.
Протестиращите твърдят, че прекомерният туризъм повишава цените на жилищата и увеличава недостига на вода. В засегнатите от суша градски центрове като Барселона туристите консумират значително повече вода от средния жител. В изсушената Сицилия редица градове започнаха да отказват достъп на туристи поради недостиг на вода.
Правителствата, от своя страна, са по-малко склонни да прилагат трайни мерки. За много страни от ЕС, особено за тези от Южна Европа, туризмът е основен стълб на икономиката: 11,3% за Хърватия и между 6 и 8% за Португалия, Гърция, Испания и Италия, според анализ на Allianz.
След като пандемията блокира туризма за две години, желаещите да пътуват след това се впуснаха в т.нар. „туризъм на отмъщението“ – за да си върнат пропуснатите преживявания.
Отчасти благодарение на туризма Испания, Португалия и Гърция, които дълго време бяха изоставащи сред големите европейски икономики, през 2023 г. изпревариха другите страни от ЕС. Докато БВП в целия блок нараства с 0,5%, икономиките на тези държави отбелязаха темпове над 2%.
„Това, което виждаме сега, е същото, което започнахме да виждаме още преди пандемията“, коментира пред Politico Сандра Карвао, директор „Пазарна информация, политики и конкурентоспособност“ в Агенцията по туризъм на ООН. „Още тогава видяхме протести срещу туризма в най-популярнтие дестинации и сега те се завръщат.“
Жегата вдига и градуса на напрежението
В края на юли около 20 000 активисти срещу туризма се събраха в Палма де Майорка с искания за промяна на модела, който според тях вреди на Балеарските острови, чиито три основни острова са Майорка, Менорка и Ибиса.
През 2023 г. общият брой на туристите там е нараснал до 14,4 милиона - огромно количество за островите, които имат целогодишно население от около 1,2 милиона души.
В Барселона активисти атакуваха чуждестранните посетители с водни пистолети по време на протест. Испанският министър на туризма осъди действията им, като заяви, че те не представляват културата на гостоприемство в страната.
По улиците и обществените места в цяла Испания се появиха стикери и графити, в които се споменават „гуири“ – леко обиден термин в разговорния език за туристи, които имат проблеми със спазване на местните закони и култура.
Подобни антитуристически протести се проведоха и в други градове в Испания, включително столицата Мадрид, Малага, Гранада и Аликанте. В горещи туристически точки като Португалия, Италия и Гърция също имаше протести.
Един проблем, по-голям от селфи
Градовете се борят с прекомерния туризъм чрез глоби, такси и забрани – с различен успех. Например: забрана за селфита в районите на Портофино, забрана за сядане на Испанските стълби в Рим, забрана за големи круизни кораби в хърватския Дубровник или гръцкия Санторини, и забрана за носене на джапанки в Чинкуе Тере, Италия.
Във Венеция властите въведоха символична входна такса от 5 евро, за да ограничат броя на туристите.
Мярката обаче се оказа неуспешна, а вместо това предизвика нови протести от местните жители, които твърдят, че градът е превърнат в увеселителен парк.
Други залагат на по-големи суми: Кметът на Барселона обяви, че до 2028 г. градът ще забрани краткосрочното отдаване на апартаменти под наем на туристи, за да избегне най-лошото от нарастващия недостиг на жилища в Европа. В последното десетилетие Канарските острови, както и Берлин и Лисабон, одобриха подобни мерки.
Според Сандра Карвао, една успешна туристическа стратегия трябва да се съсредоточи върху баланса между икономическото, социалното и екологичното въздействие и трябва да вземе предвид нивото на търсене, както и капацитета на дестинацията (по отношение на размера на града, инфраструктурата или ресурсите).
Тя посочва Амстердам като пример за град, който е на правилния път към овладяване на туризма.
Градът, който си е спечелил репутацията на столица на партитата в Европа, забрани пушенето на трева в квартала на Червените фенери и започна кампания, насочена към млади, буйни британци, които посещават града само, за да се забавляват. Неотдавна обяви и забрана за строителство на нови хотели.
За разлика от дестинациите, които затягат контрола, други избират по-отворен подход.
Датската столица Копенхаген предлага награди, за да насърчи екологосъобразното поведение на туристите. Тези, които карат колело, ползват обществен транспорт или събират отпадъци, могат да спечелят от безплатна чаша кафе до безплатен вход за музей.