Екшън, мистерия, сексапилна жена… Бясно преследване с луксозен автомобил по живописен маршрут, екзотични гледки и горещи сцени.

Каквото и да е причината, има нещо в шпионските филми, на което публиката не може да се насити. От появата на жанра, шпионажът владее както големия, така и малкия екран – от дългогодишни франчайзи като Джеймс Бонд до по-нови проекти като Kingsman или The 355, пише CNN.

В телевизията успехът на сериали като Homeland, The Americans и по-новия Slow Horses по Apple TV само доказва, че историята за агенти винаги вдига рейтинга и трупа милиони в касите на продуценти и филмови студия.

„Работата в MI6 е по-вълнуваща от филм за Бонд“. Разказ на един истински агент

Дори във време, в което жанрът е почти изчезнал в полза на безкрайните римейкове и продължения, шпионските истории все още владеят въображението на зрителите.

Но жанрът е нещо повече от лъскави трикове и елегантен главен герой. Повсеместното разпространение на тези истории разкрива нещо по-дълбоко не само за нашия свят, но и за нас самите.

Шпионските сюжети отразяват собствените ни страхове

Като жанр шпионажът се заражда първо в литературата, където романите се разрастват в края на XIX и началото на XX в., успоредно с нарастващата глобализация и имперската сила, коментира пред CNN киноисторикът Самхита Суня.

Един от ранните примери е романът на Ръдиард Киплинг от 1901 г. „Ким“, разказва за ирландско момче, живеещо в Индия по време на британското управление, което в крайна сметка става шпионин.

Книгата е ранна индикация за това, в което се превръщат шпионските романи, а по-късно и шпионският жанр: изобразяване на по-големи геополитически страхове. Впоследствие жанрът достига своя връх по време на Студената война, на фона на опасенията от ядрена катастрофа между САЩ и бившия СССР.

ЧРД, Джеймс Бонд! Агент 007 става на 61

Тъй като тези напрежения се разиграват на световната сцена, те се разиграват и в популярните медии. Първият филм за Джеймс Бонд Dr. No от 1962 г., е ярък пример. Титулярният д-р Но, част от международна терористична група SPECTRE, е наполовина китайски, наполовина германски ядрен учен, който в крайна сметка е победен от Бонд.

„Това беше почти поддържане на баланса на силите и страх от трети страни, които също могат да станат ядрени“, казва Суня. „И включваше организациите без държава, както и тревогата от превръщането на Китай в ядрена сила.“

Сега преживяваме нов пик в шпионския жанр, допълва Суня. В света на изкуствения интелект и заплахата от болести след глобалната пандемия подобни тревоги отново се появяват и си проправят път в шпионската литература.

Mission: Impossible — Dead Reckoning Part One и Operation Fortune: Ruse de Guerre от миналата година са олицетворение на тези съвременни страхове. И в двата филма спасяването на света означава да се победи или корумпиран изкуствен интелект, или да се попречи на инструмент с технологията да бъде използван за зло.

Тези филми бяха пуснати през годината, доминирана от AI.

Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман се яви пред сенатска комисия, призовавайки за засилено държавно регулиране на технологията, а администрацията на президента Джо Байдън издаде изпълнителна заповед за свързаните с нея рискове.

Три големи неизвестни за AI след изслушването на Сам Алтман пред Конгреса

Тези смущаващи тревоги, в реалния живот и в медиите, се подхранват взаимно. Границите между измислица и реалност могат да започнат да се размиват, допълва CNN.

„Виждате го във форми на изкуството като филми и телевизия, или книги. Това кара хората да се интересуват повече от тези разкази. А след това те чуват в медиите или от правителствени източници, че съществува и реален риск“, казва Джулия Бейли, изкуствовед и куратор в галерия „Рудолфинум“ в Прага. „Това просто подхранва тази параноя.“

Шпионските истории имат масова привлекателност

Шпионската литература не се изчерпва само със социално-политически подтекст. Вижте грандиозния италиански бряг Амалфи и оживлението на Мумбай, в шпионския трилър на Кристофър Нолан от 2020 г. Tenet.

Или оставете се насладете на Даниел Крейг, преследващ по улиците на Мексико Сити по време на парада за Деня на мъртвите в Spectre от 2015 г. – 4-минутна сцена, която само в YouTube е събрала почти 4 милиона гледания.

През 1996 г. в Mission: Impossible някои от най-драматичните моменти са на фона на калдъръмените улици на чешката столица Прага.

Разбира се, има и джаджи, коли, секс, дори костюми - всичко това придава известна еротична тръпка, която е синоним на жанра и е допринася за широката му привлекателност.

През 60-те години например еврошпионските филми - жанр, който се появява в Европа и имитира филмите за Бонд, стават изключително популярни в Южна Азия, казва Суня. Вестниците рекламират тези филми като „само за възрастни“, тъй като ги свързват с еротично зрелище. Въпреки това стават толкова популярни, че и други страни започват да разработват свои собствени шпионски филми.

Да спиш в офиса на Бонд: Шпионски център в Лондон става луксозен хотел

Така жанрът става собствена вселена, съществуваща извън геополитическия контекст, с който се заиграва. Шпионите и блясъка около тях са дотолкова романтични, че игнорираме политическото напрежение и нервните въпроси, които някои истории повдигат.

В крайна сметка повечето американци не знаят много какво всъщност правят шпионите, казва Бейли. Знаем, че тайните дейности се случват, защото от време на време те биват публично разкривани.

Миналата година например Китай заяви, че шпионин на ЦРУ е бил внедрен в армията. Тази дейност може да е навсякъде около нас. Именно тази мистерия прави шпионажа толкова привлекателен жанр.

Шпионската литература е на границата между знанието и незнанието. От една страна, тези истории са измислени от въображението на автора. От друга, зад кулисите се извършват тайни дейности - и тази тайна също играе роля в нашите тревоги.

Бонд като реалити: 1 милион паунда е залогът да влезеш в кожата на 007

„Има много интересни въпроси за това какво е реалност, какво е нашето усещане за неяи кой ни контролира“, казва Бейли. „И всички тези въпроси се появяват в шпионските истории.“

Просто една добра история

В днешно време животът на агентаа е много по-малко бляскав от това, което ни се представя на екрана, допълва Бейли. Помислете за по-малко вълнуващи преследвания с коли, повече седене на бюро и търсене на данни.

Но образът на шпиони, които преследват лошите, е забавен. Има ясно очертан добър и лош човек. Самата работа е смела и рискована. Нашите герои се превръщат в герои, а ние сме техни съучастници, които се опитват да решат проблема заедно с тях.

Карай като Джеймс Бонд: 3 европейски маршрута, вдъхновени от 007

Все пак, шпионската фантастика и нейната популярност разкриват как използваме тези истории, за да разберем проблемите в реалния живот, казва Суня.

„Формите и историите, дори да са изключително въображаеми, преувеличени или зрелищни, ни казват нещо за това как се опитваме да осмислим реалния свят в този момент.“

Разбира се, има социално-политически причини, поради които определени шпионски филми се създават и популяризират. Жанрът може да разкрива страховете или нарастващото ни недоверие към държавните институции.

Но в крайна сметка, кой може да устои на една добра история?