Един от дните в средата на февруари започна с изкупуване на акции на Aston Martin от някои инвеститори.

Събитието беше резултат не от обрат в губещите му операции, а от потвърждението, че любимият автомобилен производител на Джеймс Бонд преговаря за решаване на проблема с дълга си.

За известно време изглеждаше, че британската компания, както и други с рейтинг "junk", взели заеми, когато лихвите са били ниски, е обречена да се сблъска с т. нар. стена на падежа, събитие, което би увеличило разходите до степен, в която съществуването ѝ да е застрашено.

Вместо това обаче, тя се измъкна от заплахата, тъй като горещото търсене на корпоративни облигации буквално срути тази стена. Подобни маневри облекчиха много от тревогите на кредитните пазари, пише Fortune.

Когато дългът се превръща в заплаха

Когато настъпи падежът на повечето корпоративни облигации, те не просто се изплащат, а се револвират - т.е. компанията заема нови пари, за да покрие стария дълг.

Това е проблем, когато лихвените проценти са по-високи, отколкото когато компанията първоначално е взела заема. Особено голям е проблемът, ако много облигации са дължими в една и съща година. Именно за това е терминът "стена на падежа" – потенциално вредна необходимост от рефинансиране на голям дълг при по-високи разходи.

Това е особено актуално за компаниите, които заемат облигации тип "junk", известни още като високодоходни облигации, за разлика от облигациите от инвестиционен клас, емитирани от компании с по-добър кредитен рейтинг.

През 2023 г. широк кръг от компании, взели заеми на пазара на junk облигации, се оказаха изправени пред стена на падежа, която възлизаше на над 750 млрд. долара.

Дългът, който те бяха емитирали, когато лихвените проценти бяха исторически ниски по време на ранните етапи на пандемията, настъпваше.

Замяната му с много по-високи лихвени проценти щеше да намали рентабилността – или в най-лошия случай можеше да не успеят да се рефинансират, което да застраши оцеляването на компанията. Тази опасност беше най-сериозна за губещите компании с кредитен рейтинг в долната част на спектъра на "junk".

Предизвикателството пред Aston Martin

Ситуацията за Aston Martin беше особено несигурна.

През последните години производителят на луксозни автомобили реализира нетни загуби в размер на стотици милиони лири. Той не разполага с достатъчно мащаб, за да се конкурира по-ефективно.

Освен това се налагаше да поддържа силен баланс: През 2022 г. обяви плановете си за емитиране на нови акции, дори след като нейният председател заяви, че компанията разполага с достатъчно парични средства.

Съществуваше и реална перспектива през 2025 г. да се наложи да отпусне над 1,1 млрд. долара за изплащане на облигации, чието обслужване изисква почти 120 млн. долара всяка година.

Пазарът превключва на друга скорост

Увеличенията на лихвените проценти бяха реакция на рязкото покачване на инфлацията по света, което настъпи след пандемията. Ситуацията изглеждаше като двойна обвързаност за компании, които емитират облигации от типа "junk".

Ако инфлацията беше останала висока, това щеше да се отрази и на лихвените проценти. Очакванията за понижение бяха, че това ще стане само ако централните банки са натиснали икономическите спирачки достатъчно силно, за да предизвикат рецесия. И макар че тя би довела до понижаване на лихвените проценти, вероятно би била още по-болезнена за високодоходните кредитополучатели.

Но след това условията неочаквано се облекчиха. През 2023 г. инфлацията започна да спада с бързи темпове, без да забавя значително много икономики, най-вече тази на САЩ. Някои нарекоха това "безупречна дезинфлация".

В резултат, набирането на нови средства стана много по-евтино за компаниите. Федералният резерв на САЩ, ЕЦБ и други централни банки до голяма степен приключиха с повишаването на лихвените проценти през 2023 г. и сега се очаква да започнат да ги намаляват.

Доходността по корпоративните заеми спадна от високите нива миналия октомври.

И макар че от началото на годината се наблюдава възстановяване в отговор на по-добрите икономически данни, рисковите премии по корпоративните облигации – допълнителната сума над безопасните инвестиции като държавните ценни книжа, продължиха да спадат, а това доведе до повишаване на риска сред инвеститорите.

Разходите за рефинансиране намаляха до най-ниско ниво от началото на 2022 г., когато централните банки тъкмо бяха започнали борбата с инфлацията. И компаниите се възползваха.

Размерът на краткосрочния дълг на компаниите с нездравословни активи се задвижи по низходяща спирала, разрушавайки страховитата стена на падежа.

Компаниите с най-нисък рейтинг на търгувания дълг се възползват най-много: допълнителната сума под формата на лихви, която трябва да платят в сравнение с конкурентите си с добър инвестиционен рейтинг, е необичайно малка.

Дългът, който трябва да бъде изплатен от компаниите с рейтинг "junk" през следващите четири години, е намалял с една пета от началото на миналата година, въз основа на данни на Bloomberg.

Още по-важно е, че предстоящите падежи през 2024 и 2025 г. са намалели с над 40%, което облекчава опасенията от непосилни задължения.

Завой към по-сигурно бъдеще

Aston Martin набра 960 млн. долара от облигации при 10%, които привлякоха поръчки за 5 млрд. долара и още 400 млн., които привлякоха оферти на инвеститори за 1,5 млрд. долара при 10,4%. И за двете облигации крайният падеж е през 2029 г.

Това не е голям спад в сравнение с 10,5% лихва по старите облигации, но основният принос за Aston Martin е, че на практика се отложи изплащането на дълга от следващата година за края на това десетилетие, когато вероятно ръководството ще е намерило начин да обърне посоката на бизнеса.

Канадският милиардер Лорънс Строл спаси Aston Martin през 2020 г. след катастрофалното представяне на борсата след листването ѝ през 2018 г. Оттогава той осъществи множество увеличения на капитала, но компанията остана обременена от купчината си дългове.

Планът му е да пуска по-често на пазара повече спортни автомобили, за да увеличи продажбите, но ще бъде предизвикателство да се постигне успех в компания, която се е сривала 7 пъти в своята 111-годишна история, допълва Fortune.

Има няколко причини да се смята, че в бъдеще ще бъдат премахнати още тухли от стената на падежа. Очаква се централните банки да започнат да намаляват лихвените проценти по-късно тази година.

Паричните средства продължават да постъпват в кредитните фондове. Цената на дълга се понижава. Изглежда, че големите икономики са на път да избегнат твърдо приземяване, което би предизвикало фалити сред най-несигурните кредитополучатели.

Съществува обаче въпросът дали това решение не е просто рецепта за нови проблеми. Всеки фактор, довел до намаляване на рисковете, може да дестабилизира новооткритото равновесие, а дали това ще се случи, е въпрос на бъдещето.