Пакт за дигитално бъдеще: Опитът на ООН за контрол на AI и големите технологични играчи
Документът призовава за технологии с отворен код, което означава, че проектите на компаниите ще бъдат публично достъпни. Не е ясно как това ще се отрази на лидери като OpenAI, работещи със затворен код
Организацията на обединените нации (ООН) публикува първата всеобхватна глобална рамка за дигитално сътрудничество и управление на изкуствения интелект.
Тя е част от „Пакта за бъдещето“ на Общото събрание на ООН, който според генералния секретар Антонио Гутериш има за цел да бъде „стъпка към по-ефективна, приобщаваща и мрежова многостранност“.
Глобалният дигитален договор, приложен към Пакта за бъдещето и приет без гласуване, ангажира ключовите световни играчи да обсъдят как да управляват изкуствения интелект и отговорностите на технологичните компании.
Euronews представя основните акценти в документа от 66 страници с 56 общи действия в сферата на технологиите.
За изкуствения интелект
Пактът призовава за управление на изкуствения интелект с Пътна карта, включваща международна научна група и глобален политически диалог за AI.
По отношение на технологичните компании Пактът ги призовава да повишат прозрачността и отчетността на своите системи, което включва модериране на съдържанието и работа с личните данни на потребителите.
Той също така настоятелно призовава технологичните компании да разработят решения и публично да съобщават за действия за противодействие на потенциалните вреди като реч на омразата и дискриминация от съдържанието с изкуствен интелект.
В документа обаче не се уточнява дали компаниите трябва да бъдат прозрачни по отношение на наборите от данни, върху които се обучава AI, но се казва, че всички мерки трябва да включват превенция в процесите на обучение на моделите на AI, идентификация на материалите, генерирани от AI, сертифициране на автентичността на съдържанието, както и произход, етикетиране, водни знаци и други техники.
Документът също така призовава за технологии с отворен код и отворени иновации. Това означава, че проектите на технологичните компании ще бъдат публично достъпни.
Не е ясно как това ще се отрази на компании като OpenAI, които са компании със затворен код. Изискването за отворен код не се отнася само за изкуствения интелект и ще се използва за създаване на ноу-хау за целите на ООН за устойчиво развитие, особено в развиващите се страни.
За интернет и дигиталното пространство
Пактът заявява, че се ангажира да свърже всички с интернет и признава, че това ще изисква увеличаване на финансовите инвестиции в развиващите се страни от правителствата и други заинтересовани страни, особено от частния сектор.
Това ще включва сателити и местни инициативи, които осигуряват безопасно и сигурно мрежово покритие на всички райони, включително селските, отдалечените и труднодостъпните.
Наред с осигуряването на достъп на всички до интернет, Пактът очертава и амбицията за създаване на национална стратегия за дигитални умения, която да включва образование в дигиталната ера и увеличаване на достъпните платформи за дигитални технологии.
„Нашата цел е максимално покритие на основните дигитални умения за възможно най-много хора, като същевременно се развиват междинни или напреднали умения“, се посочва в документа.
Документът има за цел също така да преодолее дигиталните различия и да насърчи сътрудничеството Север-Юг, Юг-Юг и тристранното сътрудничество, включително между университети, изследователски институти и частния сектор, за да се ускори развитието на знания и достъпа до научноизследователски капацитет.
Поет е ангажимент за подкрепа на участието на жените и момичетата в предметите от областта на STEM (наука, технологии, инженерство и математика).
За технологичните компании и защитата на децата
В Пакта се посочва, че е налице спешна необходимост от противодействие и справяне с всички форми на насилие, включително сексуално и основано на пола насилие, което се случва чрез или се „засилва от използването на технологии“.
Настоява се за действия срещу речта на омразата и дискриминацията, дезинформацията, кибертормоза и сексуалната експлоатация и злоупотреба с деца.
Документът се появява в момент, когато платформите за социални медии са подложени на сериозен натиск за защита на младите потребители в социалните мрежи.
През януари изпълнителният директор на Meta Марк Зъкърбърг се извини пред Конгреса на САЩ на семействата на деца, които са били малтретирани или сексуално експлоатирани в неговите платформи.
Пактът също така призовава технологичните компании и платформите за социални медии да създадат безопасни и сигурни механизми за докладване, чрез които потребителите да съобщават за потенциални нарушения на политиката, включително специални механизми за докладване, адаптирани за деца и хора с увреждания.
И накрая, ООН се надява, че социалните медии и технологичните компании ще повишат прозрачността и отчетността на своите системи, включително условията за ползване на услугите, алгоритмите за модериране и препоръчване на съдържание, както и обработката на личните данни на потребителите на местните езици.
Ще проработи ли това?
Въпреки че ООН поставя в дневния си ред глобален ангажимент за управление на данните, Пактът и Договорът нямат задължителен характер, което означава, че не е ясно дали ще бъдат приложени от държавите членки.
Пактът ще „положи основите на устойчив, справедлив и мирен световен ред – за всички народи и държави“, отбеляза председателят на Общото събрание Филемон Янг.