Сбогом, Louis Vuitton – кризата в Китай разделя Gen Z с луксозния живот
Заради намалението на заплатите, младото поколение се ориентира към т.нар. продукти пингти – висококачествени реплики на маркови стоки
Забавянето на икономическия растеж в Китай не е абстрактно понятие за 23-годишната Чжън Джиуен, която е служител на пълен работен ден в рекламна агенция в южния мегаполис Гуанджоу.
Когато започва работа преди две години, тя получава 30 000 юана (4230 долара) на месец. Но от миналата година, когато новият бизнес на компанията започва да се забавя, заплатата ѝ постепенно намалява, като кулминацията е голямото съкращение през февруари, което я оставя само наполовина от първоначалната.
„Бях шокирана“, разказва тя пред CNN. Веднага започва да ограничава разходите си, за да ги съобрази с новата си заплата. Това означава, че вече няма да има Louis Vuitton, Chanel или Prada – марки, които са били предпочитани от нея.
„Очевидното“ забавяне на икономическия растеж е довело до утрояване на търсенията на дубликати на стоки от луксозния клас в социалните мрежи от 2022 г. до 2024 г., обяснява Лорел Гу, директор на базираната в Шанхай компания за пазарни проучвания Mintel.
Младото поколение се ориентира към т.нар. продукти пингти – висококачествени реплики на маркови стоки, известни като dupes. Някои от тях са почти неразличими от истинските, докато други са вдъхновени от оригиналния дизайн и предлагат повече цветове или текстури.
Според анализатори популярността на тази категория продукти нараства, тъй като доверието на потребителите в Китай е близо до исторически минимум. За разлика от преди 10 години, когато клиентите, харчещи най-много за луксозни стоки в света, са имали стремеж към артикули от известни марки, сега те все повече се обръщат към по-достъпни алтернативи и това е тенденция, която се превръща в „новия мейнстрийм“.
Нарастващия интерес на китайските потребители към неоригинални маркови стоки е сериозен проблем за еталони като Louis Vuitton например. Продажбите на луксозната компания LVMH са спаднали с 10% през първите шест месеца на тази година в региона на Азия, който изключва Япония, в сравнение с 2023 г. Този пазар е доминиран от Китай.
Тенденцията допринася за цялостното слабо потребление и продажби на дребно, които нараснаха само с 2,1% през миналия месец, което не отговаря на и без това ниските очаквания за ръст от 2,5% на икономистите.
А неспособността на Пекин да стимулира силен и устойчив растеж на потреблението на домакинствата на фона на продължаващата криза с недвижимите имоти има огромни последици и в световен мащаб, допълва CNN.
Предпазливи потребители
Година и половина след като Китай отново отвори границите си след пандемията, потребителското доверие все още се опитва да се възстанови, пишат икономисти от банка Nomura в коментар от 4 септември.
Според тях индексът на потребителското доверие се е понижил до 86,0 през юли от 86,2 през юни, което е само малко над историческото дъно от 85,5, достигнато през ноември 2022 г., когато страната все още е затънала в пандемията. (Индексът измерва потребителското доверие по скала от нула до 200, като 100 означава неутрална позиция).
Според икономичеси анализатори, купувачите са се отдръпнали от пазара поради комбинацията от спадащи цени на акциите, изтичане на капитали и „слаб“ ръст на заплатите. Според интервюта на CNN с потребители в различни части на Китай обаче, дори задържането на
23-годишната Чжън смята, че е късметлийка, че все още има работа. В петък Китай съобщи, че равнището на безработица за хората на възраст от 18 до 24 години, без студентите, се е повишило до 18,8% през август.
Това е най-високото ниво, откакто този показател беше въведен отново през януари. Китай спря да публикува данните от него за няколко месеца, след като през миналото лято той достигна последователни рекордни стойности.
Рязко падане
Според повечето икономисти основната причина за многобройните икономически проблеми на Китай е затрудненото състояние на сектора на недвижимите имоти, който някога представляваше до 30% от икономическата активност.
Индустрията започна да се охлажда през 2019 г. и изпадна в дълбоко дъно две години по-късно, след ръководената от правителството рестрикция по отношение на заемите на строителните предприемачи. Възникналата криза доведе до рязък спад в цените на недвижимите имоти и загуба на доверие сред потребителите.
Физическите лица и дружествата се опитват да запазят богатството си, като продават активи и намаляват потреблението, както и инвестициите. Цените на жилищата са спаднали с близо 30% спрямо 2021 г., заяви Nomura, позовавайки се на проучване на Beike, платформа, която проследява сделките с жилища на база данни от извадка в 25 големи града.
„За разлика от огромния положителен ефект в САЩ след пандемията, китайските домакинства са претърпели огромна загуба на богатство от жилищния срив, възлизаща на около 18 трилиона долара“, пишат икономистите на Barclays в коментар от 12 септември. Според тях това е все едно всяко тричленно домакинство в Китай да е загубило 60 000 долара – сума, почти пет пъти по-голяма от БВП на глава от населението в страната.
Никол Хал, 33-годишна бизнесдама в Гуанджоу, заяви пред CNN, че липсата на доверие в икономиката я е накарала да намали разходите си, въпреки че заедно със съпруга си очаква да спечели поне четири милиона юана тази година (570 000 долара).
„Спрях да купувам луксозни стоки и скъпи продукти за грижа за кожата, както и скъпи дрехи. Спрях да се храня навън, вместо това готвя поне четири дни в седмицата“, признава тя.
Този „порочен кръг“ на намалено потребление, който допринесе за множеството песимистични икономически данни, накара редица инвестиционни банки да намалят още повече прогнозите за китайския растеж под обявената през март целева стойност от 5%.
За да компенсират недостига, причинен от сектора на недвижимите имоти, китайските лидери се съсредоточиха върху насърчаването на производството, включително в сектора на електрическите превозни средства.
Но стратегията за наводняване на чуждестранните пазари предизвиква отпор в световен мащаб, особено сред производителите на електромобили в Европа, допълва CNN.
„В Китай слабото вътрешно търсене и силният ръст на производството доведоха до изключително високи нива на излишъка в търговията със стоки“, пишат икономисти от Goldman Sachs в доклад от 13 септември, като добавят, че Пекин вероятно ще се сблъска с допълнителни мита от търговските партньори, ако продължи да изнася излишъка си.