Богатите граждани на Китай стават все по-предпазливи по отношение на финансовия си статут, тъй като икономиката е изправена пред неблагоприятни условия и оказва натиск върху пазара на луксозни стоки в страната.

Според доклад на консултантската група Bain&Company от юни, в Китай се появяват признаци на т.нар. „срам от лукса“ в условията на трудна макроикономическа среда, бавен растеж на БВП и слабо потребителско доверие, засягащи потреблението на средната класа, пише CNBC.

„Това не означава, че богатите не са склонни да харчат за лукс - всъщност при някои от водещите играчи наблюдаваме много добри резултати в Китай, но просто амбициозните клиенти стават все по-предпазливи и ще продължат да го правят“, коментира старши партньорът в Bain&Company Дерек Денг.

„Заможните клиенти се страхуват да не бъдат възприети като твърде показни“, заяви за CNBC Клаудия Д'Арпицио, партньор и глобален ръководител на отдел „Мода и лукс“ в Bain&Company.

Богатите се отказват от популярни лъскави дестинации в замяна на по-дискретни почивки

„Тих лукс“: Горещата модна тенденция завладява и туризма

За да сме наясно, терминът не е нов.

„Наричаме го срам от лукса, подобно на това, което се случи в САЩ през 2008-2009 г.“, казва Д'Арпицио. „Дори хората, които могат да си позволят да купуват този клас продукти, имат по-малко желание да го правят, за да не бъдат възприемани като такива, които носят много скъпи продукти.“

Вместо това китайските потребители все повече се насочват към стила на „тихия лукс“ и инвестиционните стоки, които са „по-незабележими“.

Китай е втората по големина икономика в света и е дом на над 98 000 от свръхбогатите хора в света - тези с нетно състояние над 30 млн. долара, на второ място след САЩ.

Германската модна компания намали перспективите си за годишни приходи, собственикът на Cartier също отчете малък спад в продажбите

Лукс под натиск: Hugo Boss и Richemont също са ударени от слабото търсене в Китай

Въпреки това икономиката е подложена на натиск след пандемията, на фона на очакванията за забавен растеж и слабо потребление. Тъй като страната продължава да се бори с високата младежка безработица и проблемите на пазара на недвижими имоти, заможните потребители се отказват да демонстрират показност в условията на несигурност.

Въпреки че се очаква глобалният сектор на личните луксозни стоки да нарасне умерено, до 4% или до 420 млрд. долара, китайският пазар на луксозни стоки „изпитва затруднения“ и „като цяло се свива“, се казва още в доклада.

Политическото позициониране на Китай също играе роля за „срама от лукса“. „Правителството настоява за общ просперитет и обезкуражава всякакъв вид почит към парите“, казва Кенет Чоу, директор в Oliver Wyman.

Безработицата сред китайските младежи между 16 и 24 години е 14,2% през май, което е доста над средното за страната равнище от 5%

Младежите в Китай спестяват „за отмъщение“, докато Gen Z по света трупа дългове

Общият просперитет, споменат за първи път през 50-те години от Мао Дзедун, беше въведен отново през 2021 г. от китайското правителство с цел създаване на умерено богатство за всички.

През май Китай започна да се бори с „демонстрацията на богатство“ и дори забрани достъпа до социални медии на няколко инфлуенсъри - често известни с пищния си начин на живот.

„Това е свързано с позицията на правителството“, казва Д'Арпицио. Кампанията за общ просперитет на страната е създала психологическо въздействие върху китайците, тъй като някои от най-богатите са започнали да изнасят пари, допълва тя.

Profit.bg

"Ние сме последното поколение": Младите китайци, които не искат брак и деца

В период, в който икономиката е по-несигурна, в други страни сме ставали свидетели как по-богатите и по-заможните се колебаят да демонстрират богатството си пред обществеността, обяснява експертът.

„В резултат на това виждаме, че китайските потребители са станали по-рационални“, казва Имке Уокърс, партньор в консултантската компания Oliver Wyman. „Те просто се замислят два пъти, преди да купят най-скъпото нещо“.

Китайският потребител става все по-„изтънчен“, допълват анализатори. Докато преди клиентите бяха по-склонни да плащат по-висока цена за чуждестранни марки, сега много от тях правят покупки въз основа на качеството или на стойностното предложение, което марката предлага.