Добре управляваното мълчание може да излъчва едновременно самоувереност и уважение към събеседниците, но проблемът е, че повечето хора се справят ужасно с това.

Трудно им е да не се надприказват с другите и се втурват да доказват, че са остроумни, всезнаещи и могат да накарат всички да ги харесат. Разбира се, надвикването в социалните мрежи и ненужната инерция да изразяваме мнение са ни убедили, че трябва да сме по-шумни, за да бъдем чути.

Ами ако е обратното?

Постоянната необходимост да имаме последната дума може да бъде причина за разпадне на бизнес сделка, приятелство, семейна връзка - тласкайки ни по-далеч от хората, които обичаме, и нещата, които искаме.

Красотата на мълчанието е, че никога не може да бъде цитирано погрешно.

Това смята Джеферсън Фишър, адвокат от Тексас, който споделя съвети за комуникация в социалните мрежи. „Тишината може да действа като мокро одеяло, потушаващо нажежения спор. Или да бъде огледало, принуждаващо другия човек да размишлява върху това, което току-що е казал“, добавя Фишър пред The Wall Street Journal.

В съда той ще направи пауза за 10 секунди, за да остави настояването на свидетел, че никога не е изпращал съобщения, докато е шофирал, да увисне във въздуха. Със сигурност, добавя Фишър, тoй ще запълни празнотата, давайки заобиколни обяснения и извинения, преди най-накрая да признае, че е използвал телефона си.

В сесия по медиация адвокатът обучава клиент да реагира сдържано, ако другата страна каже нещо, което го раздразни. Когато към него в крайна сметка е насочена обида, клиентът успява да стои тихо, след което бавно моли противника си да повтори коментара. Без емоционална реакция, само чрез имплицитна сила.

За да бъдеш шеф, трябва да мълчиш.

В това вярва Даниел Хамбъргър, който е прекарал години като главен изпълнителен директор на технологични компании в сферата на образованието и здравеопазването.

Веднъж той седнал на масата за преговори срещу изпълнителен директор, който бил убеден, че компанията му струва много повече, отколкото Хамбъргър иска да плати, за да я придобие, разказва WSJ. Това, което Хамбъргър отчаяно искал да направи, е да обясни всички причини зад своята математика. Това, което всъщност направил, е да наблегне само на няколко числа - и след това да си затвори устата.

Скоро сделката е сключена.

Хамбъргър, който се пенсионира миналата година, но има глас в три корпоративни борда, продължава да използва стратегическото мълчание, когато провежда срещи или ръководи екипи. Ако шефът се включи пръв, казва той, някои хора няма да имат смелост да споделят своите ценни прозрения.

Ден без говорене

Хората са социални животни, нашият метод за свързване е говоренето. То ни вълнува, повишава кръвното ни налягане, адреналина и кортизола.

Прозрението е на Робърт Н. Крафт, почетен професор по когнитивна психология в университета Otterbein в Охайо.

Години наред той определя за учениците си ден без думи. Без разговори, без съобщения. Някои от приятелите на въпросните ученици съобщават по-късно, че това ги е изнервило.

В крайна сметка мълчанието може да бъде оръжие.

Много студенти също така установяват, че когато са принудени да слушат, те се свързват по-добре с колегите си. Защото когато прекарваме разговори в планове какво да кажем по-нататък, ние сме фокусирани върху себе си, губейки нишката на разговора.

Трикът с въпросителния знак

Без паузи обикновено сме по-лоши оратори, криволичещи и препъващи се в ненужни фрази и звуци.

Майкъл Чад Хьопнер, бивш актьор, който сега управлява компания за обучение по комуникации, препоръчва следното упражнение, за да свикнете да говорите в правилен ритъм: Задайте един въпрос на глас, след което нарисувайте мислено голям въпросителен знак във въздуха.

Тази въпросителна е там, за да ви помогне да преживеете онзи тежък момент на „Наистина трябва да продължа да говоря…“

На коктейл или в заседателната зала може да очертаете този въпросителен знак под масата или в джоба си, за да направите пауза. Сами ще се удивите какво може да научите, когато не сте вие тези, които не спират да говорят.