Битката между „режимът на основателя“ и „режимът на мениджъра“ е една от онези характерни за Силициевата долина драми, от които се интересува само малък сегмент от останалия свят.

И все пак дебатът продължава да бушува онлайн, откакто миналата седмица Пол Греъм, съосновател на стартъп инкубатора Y Combinator, написа есе, в което изтъква стойността на измисления от него „режим на основателя“ - стил на управление, който противоречи на конвенционалния мениджърски подход.

Първият стил означава, че главният изпълнителен директор управлява бизнеса с практически подход на всички нива.

Режимът на мениджър включва делегиране на доверен екип, който се справя с всекидневни проблеми – стратегия, която твърде често се превръща в „наемане на професионални фалшификатори, позволявайки им да провалят компанията“, твърди Греъм.

Греъм цитира реч на главния изпълнителен директор на Airbnb Брайън Чески пред публика на Y Combinator, в която говори за това как в ранните дни на Airbnb следването на общоприетата мъдрост е било „катастрофално“. Вдъхновявайки се от Стив Джобс, известен с участието си във всеки етап от операциите на Apple, Чески сменил подхода и едва тогава всичко си дошло на мястото, става ясно от речта му.

Идеята е управляващият като основател да познава своята компания по начина, по който родителят познава детето си.

Това не е новаторско виждане в мениджмънта, но есето на Греъм предизвика страстни коментари в социалните мрежи, като количеството на похвалите и критиките е равно, пише CNN и дава примери за ръководители, работещи в т. нар. „режим на основател“.

Освен Джобс, геният зад световния успех на Apple, известен също и като изтощително придирчив човек, склонен да крещи на подчинените, подобен стил има и Джеф Безос, един от най-богатите хора в света, популярен със своя стил на микромениджмънт, както и Илон Мъск, ръководител на шест компании, който редовно призовава за по-здрава работа.

Дженсън Хуанг, оглавяващ Nvidia, който има 60 директни подчинени, е казвал, че би предпочел да „измъчва“ недобре представящ се служител, за да му помогне да постигне величие, отколкото да го уволни.

Рей Далио, основателят на Bridgewater, един от най-големите хедж фондове в света, който се оттегли през 2022 г., беше окарикатуряван заради тираничния си подход шеф.

Разбира се, всички тези хора са възхвалявани за редица други характеристики в своя управленски стил, както показват статиите по-долу:

Често е необходима определена личност, за да бъде създадена велика компания. Но докато технологичният свят е склонен да възхвалява основателите, често се забравя, че абсолютната им отдаденост на визията им пречи да делегират на по-подходящите специалисти за различните типове задачи.

Хората, които Греъм и други ентусиасти в режим на основател смятат за икони, са изключение – не правило – когато става въпрос за превръщането на стартиращ бизнес в империя, смятат някои експерти.

„На повечето основатели, които отказват да излязат от тази свръхангажирана роля, им е трудно да разширят ефективно компаниите си. Те много прегарят, губят фокус и затова прекаленото придържане към режима на основател може да попречи, а не да помогне на дългосрочния успех“, пише Рич Хагберг, психолог и консултант, в LinkedIn.

Режимът на основателя по своята същност не е лош – участието на всички нива може да насърчи личните връзки с членовете на екипа, казва пред CNN Ашли Хърд, основател на компанията за мениджмънт обучение Manager Method.

Това обаче не е устойчиво. „Хората имат живот извън работа и този режим може или да накара служителите да напуснат, или да останат, но чувствайки бърнаут и негодувание“, добавя Хърд.

Най-успешните лидери в „режим на основател“ изглежда винаги имат доверен мениджър до себе си.

Журналистката Джесика Лесин, основател новинарския сайт The Information, написа, че макар да вярва, че основателите трябва да диктуват стратегията, те също така „обикновено са доста досадни за работа“.

Великият основател се нуждае от страхотен мениджърски екип, пише тя в X. Връщайки се към примера със Стив Джобс, тя отбелязва: „Той имаше Тим Кук.“