Софтуерът се превръща в основно оръжие за армиите, а Европа изостава
САЩ, Израел и други региони изградиха по-рано силни връзки между своите армии и съвременните технологични индустрии
Вече не става въпрос за вида оръжия, с които разполага една армия. Най-важен е софтуерът, на който работи.
Това е разбирането, с което европейският шампион по изкуствен интелект Helsing превзема сектора на отбранителните технологии във време, когато европейските правителства бързат да налеят пари в нови военни системи и оръжия.
„Отбраната се превръща все повече в софтуерен проблем“, казва съоснователят и главен изпълнителен директор на компанията Гундберт Шерф в интервю за POLITICO.
Helsing, със седалище в Мюнхен, Германия, беше оценена на 4,9 милиарда евро през юли, само четири години след създаването си. Нейното мото „Изкуствен интелект в служба на нашите демокрации“ е емблематично за отбранително-технологичния индустриален комплекс, който се появи след войната в Украйна.
Компанията обработва милиони данни от сензори и оръжейни системи на европейските военни, за да позволи „по-бързи и по-добри решения“ от хората и да „увеличи смъртоносността на оръжията”. Досега има подписани договори с правителствата на Великобритания, Германия, Франция, Естония и Украйна.
„Виждате бойни самолети, фрегати и сателити, но наистина това, което трябва да погледнете, е, че всяка една от тези системи произвежда невероятно количество данни“, казва Шерф.
Според Шерф блокът трябва да постигне „технологично лидерство“ в основните области, в които изостава, като AI, или да остане задължен на „нашите приятели от САЩ“.
Helsing е осигурил поредица от правителствени договори, включително съвместното надграждане на германската Eurofighter Electronic Warfare със Saab, AI инфраструктурата за Future Combat Air System – многонационална съвместна инициатива между Германия, Франция и Испания – и бъдещата система Wingman на Airbus.
Когато компанията е основана през 2021 г., ChatGPT не беше постигнал големия си пробив и руските танкове все още не бяха нахлули в Украйна. А Шерф казва, че мнозина в технологичното пространство не искат да се докосват отбранителния сектор.
Служителите на Google протестираха срещу участието на компанията в програма на Пентагона, наречена Project Maven през 2018 г., която използва AI за интерпретиране на видео изображения, за да подобри насочването на удари с дронове. Други големи технологични компании също предизвикаха недоволство сред служителите си заради военни договори.
САЩ, Израел и други региони изградиха по-рано силни връзки между своите армии и съвременните технологични индустрии, които се развиха в ерата на интернет. Европейските държави, от друга страна, нямат силни програми за сериозни инвестиции в иновативни отбранителни технологии чрез местни технологични сектори.
Шерф, който е работил в германското министерство на отбраната, преди да основе Helsing, обръща внимание, че единственият начин технологията да проникне в европейската система е, ако някой я произвежда.
„Имаше тази празнина, която структурно никой не можеше или не искаше да запълни“, казва той. „Не създадохме компанията, защото смятахме, че всеки може да направи това, стартирахме я, защото смятахме, че никой няма да го направи.“
Проблемът не е в липсата на талант. Всъщност Европа винаги е имала много силно присъствие в научноизследователската и развойната дейност. Шерф посочва, че Microsoft, Google и Amazon имат важни центрове за иновации на Стария континент.
Проблемът е в парите. Кръгът на финансиране от серия C на Helsing, който набира 450 милиона евро, е ръководен от американската инвестиционна компания General Catalyst.
„В Европа е трудно да се намерят пари в рисков капитал, а пенсионните фондове обикновено не инвестират в отбранителни технологии”, казва Шерф, като добавя, че първият кръг на финансиране на Helsing е завършен с дарения от британски, френски и германски лица, които вярват в мисията на компанията.
По-късно основателят на Spotify Даниел Ек налива 100 милиона евро чрез своя фонд за рисков капитал Prima Materia — и се сблъсква с критики от някои артисти в платформата си.
След избухването на войната в Украйна обаче европейското мислене бавно започна да се променя.
През май Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) се отказа от изискването финансирането на технологии с двойна употреба да може да отива само за проекти, от които повече от 50% от приходите идват от граждански цели. Но оттогава отбранителната индустрия призова банката още повече да се отърси от оковите си.
Шерф казва, че Европа трябва да спре да се притеснява да влага реални пари директно във въоръжените си сили, за да гарантира, че те разполагат с най-добрата технология.
„Защо винаги трябва да се крием зад двойна употреба?“, пита той, имайки предвид политиката на Европейската инвестиционна банка да инвестира само в технологии, които имат както гражданска, така и военна насоченост. „Или вярваме в нашите демократични въоръжени сили и ги подкрепяме с най-добрите технологии, или трябва да започнем съвсем различен дебат.“