Колко съобщения написахте през последните 24 часа? Десетки, стотина? Повече? Вероятно са били по важни теми. Семейни планове, чат с колеги, уговорки за кафе и ресторант с приятели? Няколко клюки?

Всички от тях са били криптирани от край до край, както непрекъснато ни уверяват чат приложенията. Иначе казано – информацията ви се пази на сигурно място на сървъри, неизвестно къде.

Но цялата тази операция струва пари, нали така? На този фон идва въпросът как едно приложение може да си я позволи, ако е безплатно.

WhatsApp има три милиарда потребители. И навярно изкарва пари. На първо място – приложението е собственост на Meta на Марк Зъкърбърг, основател на Facebook и Instagram. Тоест, ако някога WhatsApp закъса за пари, може да се надява на финансова инжекция от богат спонсор. Но компанията има друга стратегия. Всеки индивидуален профил в приложението е безплатен. Не така обаче стои въпросът с корпоративните.

От миналата година предприятията имат възможност да се свързват директно с потенциални клиенти, които са абонирани за техните канали. Те плащат на приложението, за да контакуват с индивидуалните профили. Във Великобритания, пише BBC, тази тенденция още не е видима. Но в страни като Индия моделът вече е изграден. В град Бангалор например може да си купите автобусен билет от WhatsApp.

„Нашата цел е бизнес и клиент да могат свършат всичко в един чат. Това означава резервация на билет, извършване на плащане и всичко останало наведнъж, за да може клиентът бързо да се захване с останалите си ангажименти“, казва Никила Сринивасан вицепрезидент на Meta и отговорник за т.нар. „бизнес чатове“.

Една компания пък може да плати за директна връзка през WhatsApp, която започва от реклама във Facebook или Instagram. В момента само от тази дейност Meta печели по няколко милиарда годишно, твърди Сринивасан.

Сходен е бизнес моделът на Viber, който също дава безплатни акаунти за физически лица. За компании обаче има задължителна минимална месечна такса. Всичко над тази сума се изчислява на база броя генерирани съобщения към потребителите. В своите канали корпоративните клиенти могат да рекламират продукти, промоции и всичко, свързано с бизнеса.

Други приложения имат различен подход. Signal, платформа, известна с високото ниво на криптиране на съобщенията, е организация с нестопанска цел. Като такава тя твърди, че не таксува инвеститорите си. Вместо това работи с „дарения“, които стигат до десетки милиони долари. Брайън Актън, изпълнителен директор на фонданцията, а по-рано и един от съоснователите на WhatsApp, например е дарил 38 млн. британски лири през 2018 г.

Миналата година Мередит Уитакър, изпълнителен президент на Signal, пише : „Нашата цел е да бъдем подкрепени от възможно най-много дарители на малки суми, от хора, които ги е грижа за Signal“.

Друго чат приложение – Discord – популярно сред по-младите геймъри има безплатна версия. За допълнителните функции, включително достъп до игри, обаче се плаща. Има и друг вид членство за 9.99 долара месечно, срещу което абонатите получават игри с високо качество и персонализирани емотикони.

Snap, компанията, която стои зад Snapchat, комбинира части от изброените до момента подходи. Тя има 11 млн. абонати, които плащат за услугата. Освен това продава реклама през приложението, както и собствен продукт – очила с добавена реалност, наречени Snapchat Spectacles. Списание Forbes твърди, че в периода 2016 г.-2023 г. Snap е спечелила около 300 млн. долара само от лихви върху парите си. Основният им източник на приоходи си остават рекламите, които генерират над 4 млрд. долара годишно.

Британската компания Element, собственик на чат приложението със същото име, таксува държавни организации и големи корпоративни клиенти, които използват системата им за криптирани съобщения. Различното при Element е, че абонатите управляват технологията сами като я инсталират на собствени сървъри.

Компанията е на пазара от десет години, а печалбите ѝ са в десетки милиони долари, казва нейният основател Матю Ходжсън. Според него най-популярният бизнес модел за тези приложения си остава рекламата.

„Много платформи продават реклама, наблюдавайки поведението на потребителите си и след това изпозлват данните за насочване на продуктите“, отбелязва той.

Но това като че ли противоречи на идеята за криптиране на съобщенията така че и самото приложение да не може да ги вижда. Всъщност платформата няма нужда да чете съдържанието, за да събере нужните данни за насочване на реклами.

„Ако потребителят не плаща, е твърде вероятно той самият да е продуктът за продажба“, обобщава Ходжсън.