Голяма част от света успя успешно да намали инфлацията и да създаде икономическо меко кацане, избягвайки рецесията, но е изправена пред нарастващи геополитически рискове и по-слаби перспективи за дългосрочен растеж.

Това се казва в нов доклад на Международния валутен фонд, в който институцията прогнозира, че глобалната обща инфлация ще спадне до 3,5% на годишна база до края на 2025 г, спрямо средните 5,8% през 2024 г.

Инфлацията достигна своя връх на годишна база от 9,4% през третото тримесечие на 2022 г. Темпът в края на 2025 г. е малко под средното годишно покачване на цените през двете десетилетия преди Covid-19 пандемията.

„Глобалната битка срещу инфлацията е почти спечелена“, се казва в доклада на МВФ, в който обаче има призив за „политическа тройна ос“ за справяне с лихвените проценти, държавните разходи и реформите и инвестициите за повишаване на производителността, посочва CNBC в обобщение на документа.

„Въпреки добрите новини за инфлацията, рисковете от спад нарастват и сега доминират в перспективите“, посочва главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша. Сега, когато инфлацията се насочва в правилната посока, глобалните политици са изправени пред ново предизвикателство, произтичащо от темпа на растеж на световната икономика, предупреждава МВФ.

Фондът запазва оценката си за глобален растеж от 3,2% за 2024 г. и 2025 г., наричайки това ниво „стабилно, но неудовлетворително“. В САЩ ще се наблюдава по-бърз растеж, като силни експанзии също са вероятни в нововъзникващите азиатски икономики в резултат на стабилни инвестиции, свързани с изкуствен интелект.

МВФ обаче понижава перспективите си за други развити икономики - особено най-големите европейски нации - както и няколко нововъзникващи пазари, като се позовава на засилващите се глобални конфликти и произтичащия риск за цените на суровините.

Необходима е бдителност в последния „километър“ на дезинфлацията

Базираният във Вашингтон МВФ със 190 страни членки казва в своя доклад, че последователната парична политика е била от ключово значение за намаляване на инфлацията, докато условията на пазара на труда се нормализират и шоковете в предлагането се отстранят, като всичко това е помогнало да се избегне глобална рецесия.

Централните банки ще трябва да останат бдителни по отношение на пълни спад на инфлацията, предупреждава МВФ. Добавя се, че инфлацията в услугите все още остава почти двойно по-висока от нивата отпреди пандемията, тъй като заплатите в определени страни продължават да наваксват нарастването на разходите за живот, което е причина за повишаване на инфлационния натиск в няколко нововъзникващи пазарни икономики като Бразилия и Мексико.

„Въпреки че този път инфлационните очаквания останаха добре закотвени, следващия път може да е по-трудно, тъй като работниците и фирмите ще бъдат по-бдителни в защитата на своя стандарт на живот и печалби занапред“, се посочва в доклада.

Страните с по-ниски доходи, където разходите за храна и енергия представляват по-голям дял от разходите на домакинствата, също са по-чувствителни към скокове в цените на суровините, които могат да доведат до по-висока инфлация. По-бедните страни вече са подложени на по-голям стрес от изплащането на държавен дълг, което може допълнително да ограничи финансирането за публични програми.

Волатилността на фондовия пазар е сред основните рискове за спад

Повишената финансова нестабилност е друга заплаха за глобалния растеж, се казва в доклада на МВФ. Внезапните пазарни разпродажби, като например в началото на август, са посочени от МВФ като ключов риск, който замъглява икономическите перспективи. Въпреки че пазарите се стабилизираха след краткия августовски спад, подхранван от отслабването на йената и по-слабите от очакваното данни за пазара на труда в САЩ, притесненията остават, според фонда.

„Завръщането на нестабилността на финансовите пазари през лятото събуди стари страхове за скрити уязвимости. Това засили безпокойството относно подходящата позиция на паричната политика“, се казва в доклада.

Допълнителни предизвикателства пред световните финансови пазари може да дойдат в последния етап от борбата с инфлацията. Пазарните сътресения са ключов риск, ако основната инфлация остане упорита – този риск е още по-сериозен за страните с ниски доходи, които вече са подложени на стрес от високия държавен дълг и нестабилността на валутния пазар.

Други негативни рискове включват геополитическите фактори, по-специално конфликтът в Близкия изток и потенциални скокове в цените на суровините. Потенциално по-дълбоко свиване на пазара на имоти в Китай, лихвените проценти, които остават твърде високи за твърде дълго време, и нарастващият протекционизъм в световната търговия са други заплахи за просперитета, посочва МВФ.

Перспективата е по-мрачна в дългосрочен план. МВФ прогнозира, че глобалният растеж ще нараства с 3,1% годишно в края на настоящото десетилетие - най-ниското ниво от десетилетия. Въпреки че по-слабата перспектива на Китай натежава върху средносрочните прогнози, същото важи и за влошаващата се перспектива за Латинска Америка и Европа. Структурни пречки като ниска производителност и застаряващо население също ограничават перспективите за растеж.

„Прогнозираното забавяне в най-големите нововъзникващи пазари и развиващите се икономики предполага по-дълъг път за преодоляване на разликите в доходите между бедните и богатите страни. Задържането на ниски темпове на растеж също може допълнително да изостри неравенството в доходите в икономиките“, предупреждава МВФ.