Директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреди, че високият дълг и ниският растеж продължават да бъдат основни пречки пред световната икономика.

Тя коментира пред CNBC, че макар и да е постигнат значителен напредък в глобалното възстановяване, правителствата са свикнали твърде много да вземат заеми, а „анемичният растеж“ увеличава предизвикателствата, свързани с обслужването на тези дългове.

„Все още не е време за празнуване“, заяви Георгиева.

„Когато се вгледаме в предизвикателствата, най-голямото от тях е ниският растеж, следван от високия дълг. Това е областта, в която можем и трябва да се справим по-добре“, добави тя.

Макар че Георгиева похвали работата на централните банки за овладяване на инфлацията, тя отбеляза, че постиженията не са универсални и че някои икономики продължават да се борят с по-високите цени, което засилва социалното и политическото недоволство.

„Успешните големи икономики се справят добре, но има места по света, където инфлацията все още е проблем. Въздействието на по-високите цени остава и това кара много хора да се чувстват по-зле и да са гневни.“

Коментарите идват в момент, когато финансовите министри и управителите на централните банки ще се срещнат следващата седмица във Вашингтон за годишните срещи на МВФ и Групата на Световната банка през 2024 г. Те ще обсъдят теми, сред които световните икономически перспективи, изкореняването на бедността и прехода към зелена енергия.

Георгиева предупреди, че международната търговия вече няма да бъде „двигател на растежа“, както някога, като изтъкна разпространението на рестриктивни политики сред много икономики. В този контекст например, САЩ и ЕС предприеха серия от наказателни мита срещу Китай заради това, което считат за нелоялни търговски практики.

„Това, което наблюдаваме в САЩ, но и другаде, е натиск от хора, които разбираемо чувстват, че глобализацията не е работила за тях; работните им места са изчезнали, общностите им не са били обгрижвани, и притесненията от съображения за сигурност - най-вече основани на въздействието на пандемията и на руската агресия срещу Украйна, извеждат приоритетите на националната сигурност на по-високо място в списъка“, допълни още Георгиева.

„Всичко това създава по-силна среда на недоверие и сега именно развитите икономики, а не развиващите се пазари, са водещи в индустриалните мерки.“

Директорът на МВФ и преди е предупреждавала срещу подобни ограничения, като през юни заяви пред CNBC, че нарастващата „любов“ към ограниченията, като например митата, е вредна за международното развитие.

Сега тя отново подчерта това, настоявайки, че „ответните“ търговски мерки могат да навредят както на прилагащите ги, така и на техните цели.

„Нашият съвет е, внимателно да разгледате разходите и ползите и какво може да означава това в средносрочен план. И разбира се, ние даваме принос, като изчисляваме разходите и ползите и показваме кой ги понася, тъй като митата обикновено се поемат от предприятията и потребителите в страната, която ги въвежда“, допълни тя.

Георгиева посочи и по-широките геополитически напрежения като един от основните рискове за глобалната финансова стабилност.

„Всички сме силно обезпокоени от разширяващия се конфликт в Близкия изток и неговия потенциал да дестабилизира регионалните икономики и световните пазари на нефт и газ“, допълни директорът на МВФ.