Поръчките на паста в България са скочили с 22% през последната година.

Това показват данни на платформата Glovo, обобщени по повод на Световния ден на пастата, който се отбелязва на 25 октомври.

Българите предпочитат да поръчват за вкъщи най-вече лазаня "Болонезе", талиатели, спагети и пене.

Пастата е често срещан избор за вечеря, при това през почивните дни.

В критерия за консумация на паста страната ни се нарежда на трето място сред държавите в региона. Шампиони в Югоизточна Европа са Румъния и Сърбия.

Макар, че ноември е месецът, в който българите са имали най-голям апетит за паста през 2023 г., данните показват, че на 24 май, Деня на Българската писменост и култура, са регистрирани най-голям брой поръчки, съдържащи паста.

Градовете с най-много любители на макаронени изделия са София, Пловдив и Варна.

Смята се, че още етруските, а след тях и имляните са консумирали храни, много подобни на съвременната паста, още около 1000 г. пр.н.е.

Връзката на пастата с Италия се затвърждава чак през Средновековието. Според някои митове, Марко Поло я пренася от Китай през XIII в., но по-достоверни източници сочат,че макаронените изделия от твърда пшеница са произвеждани и консумирани вСредиземноморието още след арабските нашествия през IX век.

Първите сведения засушене на паста датират от XII век в Сицилия, като целта на това откритие е била да се подобри съхранението и разпространението ѝ.

Днес пастата затвърждава своето водещо място в традиционната италианска кухня. Лесното приготвяне, добрите хранителни качества, разнообразието на вкусовитеварианти, превръщат макаронените изделия в предпочитано ястие в много други страни по света.