Ниският растеж, високият дълг и ескалиращите войни бяха начело на официалния дневен ред на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, но финансовите лидери изразходваха голяма част от енергията си, за да се тревожат за потенциалните последици от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Представянето на републиканеца в последните проучвания на общественото мнение, които показват, че той заличава голяма част от ранната преднина на опонента си от Демократическата партия, са били част от почти всеки разговор между финансовите служители, централните банкери и с групите на гражданското общество, присъствали на срещите във Вашингтон през изминалата седмица.

Според Reuters сред основните опасения са били потенциалът на Тръмп да разруши световната финансова система с масирано увеличение на митата, емитирането на още трилиони долари дълг и обръщане на фокуса върху борбата с изменението на климата в полза на производството на повече енергия от изкопаеми горива.

„Изглежда всички се притесняваха от голямата несигурност относно това кой ще стане следващият президент и какви политики ще бъдат предприети при него“, коментира управителят на Японската централна банка Казуо Уеда пред информационната агенция.

Друг централен банкер, говорещ при условие за анонимност, описва опасенията по-ясно: „Започваме да усещаме, че Тръмп ще спечели“.

Републиканецът обеща да наложи 10% мито върху вноса от всички държави и 60% върху този от Китай. Тези мерки ще засегнат веригите за доставки по целия свят, като вероятно ще предизвикат ответна реакция и ще повишат разходите за бизнеса и икономиките като цяло. В петък германският министър на финансите Кристиан Линднер например посочи, че при търговска война между САЩ и ЕС ще има само губещи.

Тръмп също така се опита да примами американските избиратели с предложения за многобройни данъчни облекчения - от удължаване на тези за физическите лица от 2017 г. до освобождаване на доходите от бакшиши, заплащането на извънреден труд и пенсионните обезщетения от социалното осигуряване. Според бюджетните анализатори това би добавило поне още 7,5 трилиона долара нов дълг на САЩ за десетилетие, в допълнение към 22 трилиона долара ръст, който по-рано предвиди Бюджетната служба на Конгреса до 2034 г.

Победата на Харис, напротив, се разглежда от финансовите служители като продължение на ангажираността на президента Джо Байдън в многостранното сътрудничество през последните четири години в областта на климата, корпоративните данъци, облекчаването на дълга и реформите на банките за развитие. Нейните планове също вероятно ще доведат до увеличаване на дълга, но в много по-малка степен от тези на Тръмп.

Байдън запази в сила предишните мита на Тръмп върху вноса на стомана, алуминий и китайски стоки - повишавайки ги рязко, когато става дума за китайския внос в нови отрасли като електромобилите и слънчевата енергия. Харис подкрепи този „целенасочен“ подход и заклейми широките тарифни планове на републиканеца.

Пазарите залагат на Тръмп

На финансовите пазари се наблюдава завръщане на сделките с различни активи - от акции до Bitcoin и мексиканско песо - които залагат в полза на победата на Тръмп.

Доларът отбеляза най-големия си месечен ръст от над две години и половина, като индексът, измерващ зелените пари спрямо основните валути, нарасна с 3,6% досега през октомври. Анализаторът на Standard Chartered Стив Енглендър отдава 60% от възходящото движение на долара на подобрените перспективи на републиканеца.

Ръководителят на Бразилската централна банка Роберто Кампос Нето пък предупреждава, че пазарните залози в подкрепа на Тръмп вече оказват инфлационно въздействие върху дългосрочните лихвени фючърси в чувствителната към долара икономика.

Притесненията за обрат на Тръмп по отношение на търговията и разходите възникнаха, след като МВФ обяви, че глобалната битка с инфлацията до голяма степен е спечелена без големи загуби на работни места, тъй като силата на САЩ компенсира слабостта в Китай и Европа.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева призова политиците да започнат да свиват огромния дълг, предизвикан от пандемията, или да се изправят пред бъдеще с нисък растеж, което ще прави населението все по-недоволно.

Запитана за това как призракът на завръщането на Тръмп е повлиял на срещите и на политическите съвети на МВФ, тя коментира, че дискусиите са били съсредоточени върху решаването на текущите икономически проблеми.

„Настроенията на членовете са, че изборите са за американския народ“, посочи Георгиева на пресконференция. „Това, което трябва да определим, е какви са предизвикателствата и как МВФ може конструктивно да се справи с тях.“

Опасения за развиващите се пазари

Намаляването на лихвения процент с половин пункт от Федералния резерв обикновено би трябвало да е сигнал за момент за растежа на нововъзникващите пазари, тъй като условията за финансиране и инфлационният валутен натиск отслабват. Но по-големите дефицити на САЩ при президентство на Тръмп вече карат някои да се притесняват, че партито може да приключи бързо.

„По-големият дефицит означава нарастващ дълг, нарастващият дълг означава по-високи дългосрочни лихвени проценти и силен щатски долар“, посочва турският министър на финансите Мехмет Шимшек по време на събитие в рамките на срещата на върха на МВФ. „Високите дългосрочни лихвени проценти в САЩ и силният долар не се отразяват добре на развиващите се пазари“.

Налице са и опасения, че глобална търговска война ще попречи на отслабването на инфлационния натиск.

„Ако една страна наложи мита, се предполага, че другите страни няма да отговорят по този начин. Но ако те отговорят и се стигне до повишени цени в целия свят, процесът на дезинфлация може да стане предизвикателство за централните банки по света“, казва Лесетия Кганяго, управител на централната банка на Южна Африка.

Председателят на управителния комитет на МВФ, министърът на финансите на Саудитска Арабия Мохамед Ал-Джадаан, подчертава досегашното сътрудничество с администрациите на републиканците и демократите в САЩ, включително с тази на Тръмп, като заявява, че „просто трябва да сме сигурни, че ще продължим този диалог“.