Formula 1 винаги се е опитвала да бъде нещо повече от водещ спорт. Когато в началото на 2010 г. Националната здравна служба на Великобритания се нуждае от точни начини за наблюдение на жизнените показатели на децата, отборът от F1 McLaren преработва телеметричната система, която използва за измерване на представянето на пистата, и я предоставя за използване в педиатричните отделения.

Сега спортът насочва опита си към глобалното затопляне. В много отношения климатът е по-очевиден сфера, в която организацията да помага, от здравеопазването. През 2022 г. F1 е произвела 223 031 метрични тона еквивалент на въглероден двуокис, като почти 75% от тях идват от пътувания и превози.

За разлика от футбола, който по някои оценки произвежда над 30 млн. метрични тона годишно, F1 разполага с инженерни възможности за осигуряване на решения.

„Ако всички заедно се опрем на това, можем да привлечем умения, експертиза и опит от наистина необичайни места, да ги комбинираме и да постигнем наистина голяма промяна“, коментира директорът по устойчивост на McLaren Ким Уилсън пред CNBC.

Шефовете на спортния концерн се надяват, че това разнообразие от усилия може да ускори постигането на климатична неутралност на F1 до 2030 г. Доклад, публикуван по-рано тази година, разкрива, че спортът е намалил емисиите си с 13% от 2018 г. насам чрез комбинация от стратегически мерки, като например намаляване на персонала на място в състезанията и увеличаване на използването на възобновяема енергия. Това е бърз старт, като се има предвид, че от 2018 г. насам в календара са добавени три състезания, но вероятно ще е необходимо много повече, за да се постигне нетна нула до 2030 г.

Formula 1 трябва да натисне три педала. Първият е регулацията, а надзорният орган на спорта вече разпореди, че автомобилите, които ще се състезават през сезон 2026 г., ще трябва да се задвижват от комбинация от електричество и синтетични горива.

За разлика от тютюневите компании, които спонсорираха предишните поколения отбори, технологичните взимат дейно участие в състезанията

Цифровите близнаци и AI откриват нова ера във Formula 1

„Това, което е наистина важно, е, че докато определяхме тази цел, не определяхме как да я постигнем“, казва бившият главен технологичен директор на F1 Пат Саймъндс. „В момента имаме пет енергийни компании, които произвеждат гориво за състезанията, и искаме нашата регулация да насърчава конкуренцията, за да се намери най-добрият начин за постигане на целта.“

Вторият педал е пътят. Елън Джоунс, ръководител на ESG във F1, е картегоричен, че организацията трябва да намали разстоянията между различните състезания и необходимите пътувания, както и да преосмисли използваните видове транспорт. Тези цели обаче трудно се съчетават с решението на F1 да увеличи броя на състезанията в календара си.

Ако Formula 1 намали до минимум пътуванията си, ще намали и нарастващия профил на емисиите си, свързани с авиацията и корабоплаването. Според очакванията на ЕС до 2050 г. тези два сектора ще представляват 40% от световните емисии на CO2, ако не бъдат предприети действия.

В момента спортът инвестира много в разработването на синтетични „drop-in“ горива, които могат да задвижват не само автомобили, но и самолети, лодки и тежки селскостопански машини, които понастоящем не могат да работят с електричество. Макар някои да определят това като „троянски кон“ за продължаване на замърсяването и може би дори за поддържане на интересите на големите спонсори от петролните държави, разработването на синтетични горива е от решаващо значение за декарбонизирането на индустриите извън автомобилната.

Последният педал, който F1 трябва да натисне, е енергийната ефективност. Отборите вече търсят начини да прехвърлят наученото от пистата към своята инфраструктура.

„Ако погледнете представянето на пистата, имаме хиляди и хиляди точки с данни, които ни казват какво точно се случва“, посочва ръководителят на отдела за устойчивост на Red Bull Адам Самънс. „Искаме да възприемем този подход и да го приложим и към сградите и инфраструктурата на кампусите.“

Тази цел е мотивирала Red Bull да интегрира нови интелигентни системи за управление на енергията и да разработи нови начини за улавяне и рециклиране на отпадната топлина от производственото си съоръжение.

Въпреки целия си технологичен опит обаче F1 не разчита изцяло на инженерни пробиви, за да постигне целта си за нулеви емисии до 2030 г.

Откакто компанията придоби F1 през 2017 г., стойността ѝ се е удвоила от 8 млрд. долара до около 17 млрд. през 2023 г.

Как Liberty Media се превърна в една от най-ценните спортни империи в света

„Стремим се да намалим емисиите си с минимум 50% спрямо 2018 г.“, казва Джоунс пред CNBC.

Това предполага, че всички останали емисии ще бъдат „компенсирани“ чрез въглеродни кредити или офсетни споразумения, които често са осмивани като оправдание за продължаване на замърсяването на околната среда.

Това обаче не винаги е така. Mercedes F1 например започва да „преминава от златен стандарт за компенсиране на въглеродни емисии към премахване на въглеродни емисии“ чрез инвестиции във Frontier - фонд за милиарди долари, който подкрепя обещаващи технологии за улавяне на въглеродни емисии.

Charm Industrial, една от инвестициите на фонда, обещава да премахне 112 000 метрични тона CO2 в рамките на шест години чрез превръщане на селскостопански отпадъци в масло, което може да се депонира под земята.

Спортът трябва да последва примера на Mercedes. Закупуването на офсетни споразумения може да помогне на Formula 1 да постигне своите нетни нулеви цели, а инвестирането в критични технологии и предоставянето на собствени инженерни възможности може да ускори глобалната декарбонизация.