Владимир Путин е готов да обсъди с Доналд Тръмп споразумение за прекратяване на огъня в Украйна, но изключва възможността за големи териториални отстъпки и настоява Киев да се откаже от амбициите си за членство в НАТО. Това съобщава Reuters, позовавайки се на свои източници, запознати с позициите на Кремъл. 

Новоизбраният президент на САЩ, който обеща бързо да сложи край на конфликта, се завръща в Белия дом в момент на възход на Русия. Москва контролира част от Украйна с размерите на американския щат Вирджиния и напредва с най-бързи темпове от първите дни на инвазията през 2022 г.

В първи коментари за това какво би приел президентът Путин в евентуална сделка, договорена с посредничеството на Тръмп, петима настоящи и бивши руски служители казват, че Кремъл би могъл да се съгласи като цяло да замрази конфликта по фронтовата линия. Според тях съществува възможност за коментари относно точното разделяне на четирите региона - Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон.

Макар Москва да твърди, че те са изцяло част от Русия, защитавана от нейния ядрен чадър, на практика силите ѝ на терен контролират 70-80% от територията. Около 26 000 кв. км все още се държат от украинските войски.

Русия може да е готова да се изтегли от сравнително малките части от територията, която държи в Харковска и Николаевска област в северната и южната част на Украйна, заявяват източниците на информационната агенция.

Този месец Путин заяви, че всяко споразумение за прекратяване на огъня трябва да отразява „реалностите“ на място, но че се опасява от краткотрайно примирие, което само ще позволи на Запада да превъоръжи Украйна.

Русия блъфира ли? Фондовите пазари отговарят със страх, но не съвсем

„Ако няма неутралитет, е трудно да си представим съществуването на каквито и да било добросъседски отношения между Русия и Украйна“, посочи Путин пред дискусионната група „Валдай“ на 7 ноември „Защо? Защото това би означавало, че Украйна постоянно ще бъде използвана като инструмент в лоши ръце и в ущърб на интересите на Руската федерация”.

Двама от източниците посочват, че решението на отиващия си президент на САЩ Джо Байдън да позволи на Украйна да изстрелва американски ракети ATACMS дълбоко в Русия може да усложни и забави всяко примирие. И да засили исканията на Москва, тъй като хардлайнерите настояват за по-голяма част от Украйна. Във вторник Киев използва ракетите, за да удари руска територия за първи път. Кремъл определи този ход като сериозна ескалация.

Ако не бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня, тогава Русия ще продължи да се бие, казват източниците.

„Путин вече каза, че замразяването на конфликта няма да даде никакъв резултат“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков часове преди руснаците да съобщят за ударите на ATACMS. „А разрешението за ракетите е много опасна ескалация от страна на Съединените щати“.

Директорът по комуникациите на Тръмп Стивън Чунг е категоричен, че „той е единственият човек, който може да събере двете страни, за да преговарят за мир и да работят за прекратяване на войната и спиране на убийствата.“

Самият Тръмп заяви, че ще говори директно с Путин в усилията си да сключи мирно споразумение, въпреки че не даде никакви подробности за това как би могъл да помири враждуващите страни.

Украинският президент Володимир Зеленски е категоричен, че страната му няма да се успокои, докато не изхвърли и последния руски войник от територията си. В тази си заявка той визира границите, които страната получи след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Според висши американски генерали това е много амбициозна цел.

Путин понижи прага за ядрен удар, инвеститорите се втурнаха към сигурните валути

На 14 юни Путин изложи първоначалните си условия за незабавно прекратяване на войната: Украйна трябва да се откаже от амбициите си за членство в НАТО и да изтегли всички свои войски от цялата територия на четири украински региона, които в по-голямата си част се контролират от Русия.

Гаранция за сигурност, ограничения на армията

Според петимата настоящи и бивши служители Русия няма да толерира присъединяването на Украйна към НАТО или присъствието на натовски войски на украинска територия, но е отворена за обсъждане на гаранции за сигурност за Киев.

Други украински отстъпки, за които Кремъл би могъл да настоява, включват съгласието на Киев да ограничи числеността на въоръжените си сили и да се ангажира да не забранява използването на руския език.

Димитрий Симес, който емигрира в Съединените щати от Съветския съюз през 1973 г. и е един от най-добре познатите руски експерти по Америка, смята, че споразумение за прекратяване на огъня може да бъде сключено сравнително бързо. Но постигането на по-широкообхватно и трайно споразумение, което да отговори на опасенията за сигурността на Украйна и Русия, ще бъде изключително трудно.

„Според мен ще бъде много трудно да се постигне голяма сделка, тъй като позициите на двете страни са много различни“, казва той

Суровата истина: Русия печели

Русия контролира 18% от територията на Украйна, включително целия Крим - полуостров, който анексира през 2014 г., 80% от Донбас - Донецка и Луганска област - и над 70% от Запорожка и Херсонска област. Тя притежава и малко под 3% от Харковска и малка част от Николаевска област. Общо руските войски владеят над 110 000 кв. км от украинската територия.

В същото време Украйна владее около 650 кв. км от руската Курска област.

Сблъсък на роботи: Как 1000 дни конфликт в Украйна промени войната

Според един от източниците Путин би могъл да продаде на вътрешния пазар споразумение за прекратяване на огъня, при което Русия запазва по-голямата част от територията на Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, като победа, която гарантира защитата на рускоговорящите в Източна Украйна и запазва сухопътния мост към Крим.

Бъдещето на самия Крим не подлежи на обсъждане, категорични са руските официални лица.

Според тях Западът ще трябва да приеме „суровата истина“, че цялата подкрепа, която е оказал на Украйна, не е могла да попречи на Русия да спечели войната.

На въпрос как би могло да изглежда евентуалното прекратяване на огъня двама от руските източници се позовават на проект за споразумение, който почти беше одобрен през април 2022 г. след разговори в Истанбул. Тогава Путин посочи публично, че той е възможна основа за сделка.

Според този проект Украйна трябва да се съгласи на постоянен неутралитет в замяна на международни гаранции за сигурност от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН: Великобритания, Китай, Франция, Русия и Съединените щати.

Но споразумение не може да има, ако Украйна не получи гаранции за сигурност. А един от източниците на Reuters казва в заключение: „Въпросът е как да се избегне сделка, която да вкара Запада във възможна пряка конфронтация с Русия един ден.“