Досега отразяването на здравословното състояние на „Гладиатор II“, закъснялото продължение на римската империя на Ридли Скот, се фокусираше върху хранителния режим на Пол Мескал.

Изглежда обаче снимките са предизвикали и нещо като промяна в благосъстоянието на колегата му Дензъл Уошингтън, който е отслабнал значително преди снимките благодарение на Лени Кравиц.

Уошингтън пише в дълъг материал от първо лице в списание Esquire: „Преди около две години моят добър приятел, малкият ми брат, Лени Кравиц, ми каза: „Ди, искам да те свържа с треньор. И той го направи, а новото лице се оказа друг божи човек.“

„Започнах с него през февруари миналата година. Той ми приготвя храната и тренираме, а сега съм около 85 килограма и продължавам да отслабвам. Гледах снимки на себе си и Паулета на наградите „Оскар“ за „Макбет“ и просто изглеждах дебел, с тази боядисана коса, и си казах: „Тези дни свършиха, човече“. Чувствам, че ставам все по-силен. Силата е важна.“

Уошингтън също така разкрива, че преди 10 години е отказал алкохола след дълъг период на злоупотреби с него, започнал в края на 90-те години на миналия век.

„Виното беше моето нещо”, пише Уошингтън.

“Изпивах бутилки за по 4 000 долара. А по-късно през тези години се обаждах в Gil Turner's Fine Wines & Spirits на Сънсет булевард и казвах: „Изпратете ми две бутилки, най-доброто от това или онова“. А жена ме питаше: „Защо продължаваш да поръчваш само две?“

“Аз ѝ отговарях: „Защото, ако поръчам повече, ще изпия повече”. Така че се ограничих до две бутилки и ги изпивах в рамките на деня.“

Уошингтън също разказва, че през 1999 г. е построил в къщата си изба с 10 000 бутилки вино.

„Направих много поразии на тялото си, но скоро празнувам 10 години трезвеност. Спрях на 60 години и оттогава не съм пил и капка. Сега нещата се отварят пред мен - на 70 годишна възраст. Това е реално. И е добре.

„Това е последната глава от живота ми, но все още си мисля какво ли ще правя, ако ми остават още 30 години? Майка ми доживя до 97 години.“

Актьорът е имал и други изпитания по пътя си.

„Спомням си, че пазех кутии с храна“, казва той в интервю за Vogue. „Винаги, когато спирах да трупам консерви, знаех, че съм се справил.“

Уошингтън споделя, че когато е бил по-млад, е бил свръхфокусиран върху работата и върху това, което другите искат да видят от него.

„След 50-годишен опит се научих се успокоявам, когато се прибирам у дома“, казва Уошингтън. „Щастието ми не идва от ролите, които съм изиграл, или от похвалите, които хората са ми дали“.

Всъщност Уошингтън не обича да се връща към работата си, като в отделно интервю за The Times казва, че не гледа филмите, в които е играл.

„Не съм гледал нито един филм от моето минало от начало до край, дори „Малкълм Х“, - казва той. „Всичко, което виждаш, е какво си направил погрешно. И защо изобщо би го направил?“

Изпълнението на Уошингтън в ролята на безмилостен владетел в „Гладиатор II“ изглежда най-сигурният залог за номинация за „Оскар“ на филма. Но в той заявява, че не се интересува от надпреварата, казвайки, че загубата му за най-добър актьор от Кевин Спейси през 2000 г. (Уошингтън е номиниран за „Ураганът“) го е накарала да се „вгорчи“ от подобни награди.

Актьорът вече е спечелил един „Оскар“ (за „Слава“) и има три номинации, но поражението му е повлияло дълбоко, разказва той.

„На Оскарите извикаха името на Кевин Спейси за „Американски прелести“. Имам спомен, че се обърнах и го погледнах, а никой не стоеше, освен хората около него. Всички останали гледаха към мен.

Може би това е начинът, по който го възприемах. Може би имах чувството, че всички ме гледат. Като се замисля сега, не мисля, че това беше истина.“

Вашингтон продължава: „Сигурен съм, че се прибрах вкъщи и пих онази вечер. Трябваше да го направя.“

През 2002 г. Уошингтън печели „Оскар“ за главна мъжка роля за „Тренировъчен ден“ и оттогава е номиниран в същата категория още четири пъти.

„Тогава преминах през период, в който съпругата ми Паулета гледаше всички филми с Оскари“, пише той.

„Казах ѝ, че не ми пука за това.Отказах се. Огорчих се. Моето парти на съжалението. Затова ще ви кажа, че в продължение на около 15 години, от 1999 г. до 2014 г., когато постоянно наливах чашите, бях един огорчен човек.“