Две бутилки на ден и 15 години огорчение: Дензъл Уошингтън за проблемите си с алкохола в миналото
Легендарният актьор, който е трезвен от 10 години, разкрива, че сега се е съсредоточил върху това да стане по-силен, след като Лени Кравиц го е свързал с личен треньор
Досега отразяването на здравословното състояние на „Гладиатор II“, закъснялото продължение на римската империя на Ридли Скот, се фокусираше върху хранителния режим на Пол Мескал.
Изглежда обаче снимките са предизвикали и нещо като промяна в благосъстоянието на колегата му Дензъл Уошингтън, който е отслабнал значително преди снимките благодарение на Лени Кравиц.
Уошингтън пише в дълъг материал от първо лице в списание Esquire: „Преди около две години моят добър приятел, малкият ми брат, Лени Кравиц, ми каза: „Ди, искам да те свържа с треньор. И той го направи, а новото лице се оказа друг божи човек.“
„Започнах с него през февруари миналата година. Той ми приготвя храната и тренираме, а сега съм около 85 килограма и продължавам да отслабвам. Гледах снимки на себе си и Паулета на наградите „Оскар“ за „Макбет“ и просто изглеждах дебел, с тази боядисана коса, и си казах: „Тези дни свършиха, човече“. Чувствам, че ставам все по-силен. Силата е важна.“
Уошингтън също така разкрива, че преди 10 години е отказал алкохола след дълъг период на злоупотреби с него, започнал в края на 90-те години на миналия век.
„Виното беше моето нещо”, пише Уошингтън.
“Изпивах бутилки за по 4 000 долара. А по-късно през тези години се обаждах в Gil Turner's Fine Wines & Spirits на Сънсет булевард и казвах: „Изпратете ми две бутилки, най-доброто от това или онова“. А жена ме питаше: „Защо продължаваш да поръчваш само две?“
“Аз ѝ отговарях: „Защото, ако поръчам повече, ще изпия повече”. Така че се ограничих до две бутилки и ги изпивах в рамките на деня.“
Уошингтън също разказва, че през 1999 г. е построил в къщата си изба с 10 000 бутилки вино.
„Направих много поразии на тялото си, но скоро празнувам 10 години трезвеност. Спрях на 60 години и оттогава не съм пил и капка. Сега нещата се отварят пред мен - на 70 годишна възраст. Това е реално. И е добре.
„Това е последната глава от живота ми, но все още си мисля какво ли ще правя, ако ми остават още 30 години? Майка ми доживя до 97 години.“
Актьорът е имал и други изпитания по пътя си.
„Спомням си, че пазех кутии с храна“, казва той в интервю за Vogue. „Винаги, когато спирах да трупам консерви, знаех, че съм се справил.“
Уошингтън споделя, че когато е бил по-млад, е бил свръхфокусиран върху работата и върху това, което другите искат да видят от него.
„След 50-годишен опит се научих се успокоявам, когато се прибирам у дома“, казва Уошингтън. „Щастието ми не идва от ролите, които съм изиграл, или от похвалите, които хората са ми дали“.
Всъщност Уошингтън не обича да се връща към работата си, като в отделно интервю за The Times казва, че не гледа филмите, в които е играл.
„Не съм гледал нито един филм от моето минало от начало до край, дори „Малкълм Х“, - казва той. „Всичко, което виждаш, е какво си направил погрешно. И защо изобщо би го направил?“
Изпълнението на Уошингтън в ролята на безмилостен владетел в „Гладиатор II“ изглежда най-сигурният залог за номинация за „Оскар“ на филма. Но в той заявява, че не се интересува от надпреварата, казвайки, че загубата му за най-добър актьор от Кевин Спейси през 2000 г. (Уошингтън е номиниран за „Ураганът“) го е накарала да се „вгорчи“ от подобни награди.
Актьорът вече е спечелил един „Оскар“ (за „Слава“) и има три номинации, но поражението му е повлияло дълбоко, разказва той.
„На Оскарите извикаха името на Кевин Спейси за „Американски прелести“. Имам спомен, че се обърнах и го погледнах, а никой не стоеше, освен хората около него. Всички останали гледаха към мен.
Може би това е начинът, по който го възприемах. Може би имах чувството, че всички ме гледат. Като се замисля сега, не мисля, че това беше истина.“
Вашингтон продължава: „Сигурен съм, че се прибрах вкъщи и пих онази вечер. Трябваше да го направя.“
През 2002 г. Уошингтън печели „Оскар“ за главна мъжка роля за „Тренировъчен ден“ и оттогава е номиниран в същата категория още четири пъти.
„Тогава преминах през период, в който съпругата ми Паулета гледаше всички филми с Оскари“, пише той.
„Казах ѝ, че не ми пука за това.Отказах се. Огорчих се. Моето парти на съжалението. Затова ще ви кажа, че в продължение на около 15 години, от 1999 г. до 2014 г., когато постоянно наливах чашите, бях един огорчен човек.“