Цените в САЩ почти не са се променили през ноември, но все още са по-високи от целта на Федералния резерв, ако се разглеждат в сравнение с предишната година, според показател на Министерството на търговията, цитиран от CNBC.

Ценовият индекс на разходите за лично потребление - предпочитаният от Фед измерител на инфлацията - показва увеличение от едва 0,1% спрямо октомври. Мярката регистрира 2,4% инфлация на годишна база, което все още е над целта на централната банка от 2%, но е по-ниско от оценката на Dow Jones за 2,5%. Месечното отчитане също е с 0,1% под прогнозата.

Изключвайки храните и енергията, базисният индекс на потребителските цени (core PCE) нараства с 0,1% на месечна база и е с 2,8% по-висок спрямо предходната година, като и двете отчитания също са с 0,1% под прогнозата. Банкерите на Фед обикновено смятат, че базовото отчитане е по-добър показател за дългосрочните тенденции на инфлацията, тъй като изключва волатилната категория на горивата и хранителните стоки.

Данните за доходите и разходите в доклада също са малко по-слаби в сравнение с очакванията.

Личните доходи се повишават с 0,3%, след като през октомври скочиха с 0,7%, като не успяха да достигнат очакваните 0,4%. Личните разходи се увеличават с 0,4%, което е с една десета от процентния пункт под прогнозата.

Централните банкери на САЩ посочват още две съкращения през 2026 г. и още едно през 2027 г.

Фед свали лихвените проценти, но очаква по-малко намаления през 2025 г.

Докладът идва само два дни, след като Фед понижи основния си лихвен процент с още четвърт процентен пункт до целеви диапазон 4,25% - 4,5%, най-ниския от две години насам. Въпреки това председателят Джером Пауъл и колегите му намалиха очаквания си път през 2025 г., като сега предвиждат само две намаления спрямо четири, посочени през септември.

Въпреки че Пауъл заяви в сряда, че инфлацията се е „приближила много повече“ до целта на Фед, той каза, че промените в прогнозния път за намаляване на лихвите отразяват „очакванията, че инфлацията ще бъде по-висока“ през следващата година.

„Това е един вид здрава логика, че когато пътят е несигурен, се действа малко по-бавно“, каза Пауъл. „Това не е по-различно от шофирането в мъглива нощ или влизането в тъмна стая, пълна с мебели. Просто намалявате скоростта.“

Прогнозата за по-висока инфлация, съчетана с по-бавния темп на намаляване на лихвените проценти през следващата година, оказа натиск върху пазарите.

Dow Jones Industrial Average се покачи с по-малко от 0,1%, а S&P 500 и Nasdaq Composite паднаха с по 0,1%

Уолстрийт не успя да задържи моментното възстановяване след кървавата сряда, но Dow прекъсна 10-дневна серия от загуби

Избирането на Доналд Тръмп за следващ президент допринесе за тази несигурност, като някои икономисти твърдят, че САЩ може да се сблъскат с ново възраждане на инфлацията, ако републиканецът изпълни ключовите си предизборни обещания. Предложените от Тръмп политики, като например високи мита за вносни стоки, намаляване на данъците за корпорациите и ограничаване на имиграцията, са смятани от икономистите за потенциално инфлационни.

Тези политики биха могли допълнително да усложнят по-нататъшния път на Федералния резерв по отношение на лихвените проценти. В сряда Пауъл заяви, че централната банка очаква „значителни промени в политиката“, но предупреди, че обхватът на корекциите остава несигурен.

„Трябва да видим какви са те и какви ефекти имат“, каза той пред репортери, добавяйки, че Фед „мисли по тези въпроси“.