Официално: Русия спира доставките на газ за Молдова на 1 януари
Според „Газпром“ Молдова дължи близо 709 млн. долара за минали доставки на газ - цифра, която правителството в столицата Кишинев ожесточено оспорва
Руският държавен енергиен гигант „Газпром“ обяви, че ще спре доставките на газ за Молдова от 1 януари, позовавайки се на неплатен дълг от страна на страната-кандидатка за членство в Европейския съюз. Тя въведе извънредни мерки, за да се подготви за прекъсване на електрозахранването.
В онлайн изявление, цитирано от CNBC, „Газпром“ заявява, че си запазва правото да предприеме по-нататъшни действия, включително да прекрати договора си с Moldovagaz, главния газов оператор на Молдова, в който руската компания притежава мажоритарен дял. Прекратяването на доставките на газ ще удари електроцентралата Кучурган, най-голямата в страната, която се намира в сепаратисткия проруски регион Приднестровие.
Молдова реагира незабавно, като обвини Москва, че използва енергийните доставки като оръжие.
„Газпром“ снабдява с газ централата в Кучурган, която захранва значителна част от територията на Молдова. Заводът е приватизиран през 2004 г. от приднестровски официални лица и по-късно е продаден на руска държавна компания. Молдова, която има западно ориентирано централно правителство и многократно се е оплаквала от руска намеса, не признава приватизацията.
По-рано този месец молдовският парламент гласува в подкрепа на въвеждането на извънредно положение в енергийния сектор заради опасения, че Русия може да остави Молдова без достатъчно енергия тази зима. Беше създадена и специална комисия, която да управлява „неизбежните рискове“, ако Москва преустанови доставките на централата в Кучурган, а в петък одобри серия от мерки, насочени към пестене на енергия.
Според „Газпром“ Молдова дължи близо 709 млн. долара за минали доставки на газ - цифра, която правителството в столицата Кишинев ожесточено оспорва. В събота молдовският министър-председател Дорин Речан осъди този ход, като заяви, че правителството му не признава посочения от компанията дълг, който е „обезсилен от международен одит“. Молдова твърди, позовавайки се на констатациите на британски и норвежки одиторски компании, че дългът ѝ възлиза на близо 8,6 млн. долара, което е малка част от претендираната от „Газпром“ сума.
Речан добави, че Кишинев е настоявал да диверсифицира доставките на природен газ, за да намали зависимостта си от завода в Кучурган, добавяйки, че правителството „внимателно ще анализира правните възможности, включително прибягването до международен арбитраж“, за да защити националните интереси на Молдова.
„Страната ни е готова да се справи с всяка ситуация, която възникне след решението на Кремъл“, казва той.
В петък правителството на Молдова обяви, че от 1 януари ще приложи редица мерки за намаляване на потреблението на енергия. Те включват ограничаване на осветлението в обществени и търговски сгради с поне 30%, както и работа на енергоемките предприятия в извънпиковите часове.
В края на 2022 г. Молдова претърпя големи прекъсвания на електрозахранването след руските удари по съседна Украйна, която е свързана с централата в Кучурган. Когато през 2022 г. Русия нахлу в Украйна, Молдова, бивша съветска република с население около 2,5 млн. души, е изцяло зависима от Москва за природен газ, но оттогава настоява да диверсифицира и разшири енергийните си източници.
Приднестровието, което се отцепи след кратка война през 1992 г. и не е признато от повечето държави, също обяви собствено извънредно положение по-рано този месец, в случай че регионът не получи доставки на газ.
През октомври прозападният президент на Молдова Мая Санду спечели втори мандат, а на референдума молдовците подкрепиха сигуряването на пътя на страната към ЕС. Гасуванията бяха засенчени от продължаващите твърдения за руска намеса, целяща да провали преориентацията на страната на запад през последните години. Русия отрича да се намесва в Молдова.
През 2022 г. Москва прекрати повечето доставки на природен газ за Европа, позовавайки се на спорове за плащане в рубли - ход, който европейските лидери определиха като енергийно изнудване заради подкрепата им за Украйна срещу руската инвазия.
Европейските правителства трябваше да се помъчат, за да осигурят алтернативни доставки на по-високи цени, голяма част от които са от втечнен природен газ, доставян с кораби от САЩ и Катар.