Икономически поглед към 2025 г.: Как липсата на бюджети заплашва бъдещето на Европа
Прогнозите на икономистите за еврозоната през следващите 12 месеца приличат повече на преглед на изминалата година - очакванията са за политическа нестабилност в най-големите икономики на блока
Последната година беше неспокойна за еврозоната, като най-големите икономики - Германия и Франция - преживяха политически и икономически сътресения, поради което нито една от тях не разполага с бюджет за 2025 г.
Според икономисти траекторията за двете държави е тревожна, като предупреждават, че липсата на растеж, фискалните дисбаланси и политическата неотстъпчивост могат да доведат до упадък и загуба на авторитет за Европа като цяло.
„Ситуацията днес е различна от предишната криза [на държавния дълг], доколкото най-острите проблеми на Европа вече не са концентрирани в по-малки икономики като Гърция. Вместо това с трудности се сблъскват двете най-важни икономики в Европа“, според доклад на Нийл Шиъринг, главен икономист в Capital Economics.
„Европа е изправена пред продължаващ упадък без фундаментална реформа в основата си“, смята Шиъринг, отбелязвайки, че ако тя не бъде извършена, „бъдещето на континента ще бъде свързано с много нисък растеж, продължаваща загриженост за фискалната устойчивост и намаляващо усещане за авторитет в един свят, който все повече се характеризира със съперничество между суперсилите САЩ и Китай“.
В момента нито Франция, нито Германия разполагат с бюджет за 2025 г. на фона на политическите борби, които в крайна сметка доведоха до падането на правителствата им.
През февруари в Германия ще се проведат предсрочни избори, а анализаторите залагат на нов парламентарни вот във Франция през следващото лято. В момента страните работят с временни бюджети, след като прехвърлиха разпоредбите си за данъчно облагане и разходи за 2024 г. към тази година, и не е сигурно кога някоя от тях ще приеме бюджет за 2025 г.
Франция и Германия се борят с различни икономически предизвикателства, които отразяват както опасностите от прекомерни, така и от недостатъчни разходи. Според МВФ бюджетният дефицит на Франция се очаква да достигне 6,1%, а дългът - 112% през 2024 г.
Очаква се новото правителство под ръководството на министър-председателя Франсоа Байру да се бори да накара враждуващите депутати от всички страни да приемат бюджета за 2025 г., подобно на неговият предшественик Мишел Барние.
Междувременно Германия е изправена пред предсрочни федерални избори през февруари, след като управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц се разпадна през есента поради разногласия за икономическата и бюджетната политика. Проблемът на Германия е свързан с недостатъчните разходи и инвестиции, които водят до намаляване на икономическия растеж.
„В пълен контраст с това проблемът на Германия е прекалено строгата фискална политика“, отбелязва Шиъринг, цитиран от CNBC.
„Нейната така наречена „дългова спирачка“ значително намалява възможностите за дефицитни разходи, въпреки че тежестта на германския публичен дълг е ниска. При стагнираща икономика Германия би спечелила от по-хлабава фискална политика - и тъй като това почти сигурно ще засмуче вноса от други страни, ще подпомогне растежа (и съответно фискалната консолидация) във Франция и Италия.“
Необходимо е да се съсредоточим върху растежа
Според икономисти липсата на бюджетни планове означава, че големите европейски страни няма да могат да се съсредоточат върху икономическа експанзия, което ще продължи тревожната тенденция от последните години на анемичен растеж.
Това се дължи на съвкупност от събития, като войната в Украйна и повишаването на цените на енергията - фактор, който засегна енергоемките отрасли в Европа, но също така се изостря от по-слабото търсене - и от по-дълбоки структурни проблеми, като нисък ръст на производителността и липса на конкурентоспособност.
Европейската централна банка се стреми да стимулира икономическата активност в еврозоната чрез намаляване на лихвените проценти, като през декември осъществи понижение с 25 базисни пункта - четвъртото за тази година. Централната банка заяви, че очаква икономиката на еврозоната да отбележи ръст от 0,7% през 2024 г. и 1,1% през 2025 г. Инфлацията в блока се очаква да бъде 2,4% през 2024 г. и 2,1% през тази година.
Рисковете за икономическия растеж „остават наклонени в посока надолу“, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция през декември, като предупреди за възможността за „по-големи търкания в световната търговия“ и че „по-ниското доверие може да попречи на потреблението и инвестициите да се възстановят спрямо очакваното темпо“.
Някои анализатори, като Калъм Пикеринг, главен икономист в Peel Hunt, казват пред CNBC, че ЕЦБ трябва да бъде по-смела и да пристъпи към по-голямо намаляване на лихвените проценти през 2025 г.
Други смятат, че намаляването на лихвените проценти не може да помогне за справяне със структурни проблеми, като ниския ръст на производителността, и с насрещни ветрове, като потенциалните мита върху европейския внос в САЩ, които вероятно ще бъдат въведени от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп.
„Нашият базов сценарий е, че Европа ще бъде изправена пред доста трудна година през 2025 г.“, казва пред CNBC Яри Стен, главен икономист за Европа в Goldman Sachs, като инвестиционната банка прогнозира 0,8% растеж за еврозоната през 2025 г. - в сравнение с 2,5% за САЩ за същия период.
„Има много проблеми. Високите цени на енергията, забавянето на Китай, политическата несигурност, търговското напрежение са все негативни неща“, казва той пред CNBC.