Интернет първоначално беше приветстван от хората като средство за свобода на изразяване на личното мнение, но тази обещаваща визия стремглаво се срива.

В последните години надпреварата в създаването на повече съдържание се задвижва от технологичните и пазарни императиви - като оптимизацията за търсачки - които често не удовлетворяват нито създателите, нито читателите.

Истинските нужди и желания на хората често се пренебрегват в полза на надпреварата за кликове и надмощие в икономиката на вниманието.

Литературата и журналистиката са изместени от съдържание, което запълва уеб страници, което е без конкретна стойност и без реална цел да информира или забавлява потребителите.

Междувременно доходите на писателите се сриват.

Според проучване на Асоциацията за авторски права във Великобритания, доходите им намаляват с 60,2% след инфлационни корекции за периода от 2006 до 2022 г.

С навлизането на широко достъпния генеративен AI мнозина твърдяха, че това ще бъде поредният и последен удар по професията на писателя. Но мнението се променя, защото 2025 г. ще отбележи обрат - не заради замяната на човешките творци с машини, а точно обратното - като възраждане на ценността на качественото човешко писане.

Потребителите започват да изискват по-добро и интересно съдържание, което наистина им носи стойност - емоционална, културна, политическа и дори финансова, пише Wired.

През изминалите няколко години AI предизвика вълна от съдебни дела и регулаторни действия в различни индустрии. В Европейския съюз и Великобритания регулаторите по защита на данните, подкрепени от жалби на организацията за граждански права NOYB, успяват да спрат плановете на Meta да обучава своите AI модели, като използва публикации, снимки и взаимодействия на потребителите.

Традиционни издатели като The New York Times предприемат действия, за да защитят своите интереси, както и тези на своите автори. В същото време някои медии, като Financial Times и The Atlantic, подписват споразумения с компании за генеративен AI, вероятно смятайки, че тази вълна е неизбежна.

Тази година обаче това предположение ще бъде опровергано.

Докато съдебните дела за нарушаване на авторски права преминават през съдилищата, през 2025 г. ще се вземат и важни решения за това чия е отговорността за грешките, които постоянно допуска генеративният AI. Делата за клевета срещу AI компании и издатели, използващи AI съдържание, ще достигнат своя пик, особено когато невярна и обидна информация се разпространява и рекламира от алгоритми и търсачки.

През 2024 г. научният издател Wiley затвoри 19 списания, изправен пред наплив от фалшиви научни статии. Грешките са нещо човешко, но фалшификациите в индустриални мащаби са технологичен проблем.

AI няма професионална етика, няма душа и няма какво да изгуби - но хората, които го използват или възлагат използването му, трябва да носят тази отговорност.

През 2023 г. компаниите за изкуствен интелект започнаха да наемат поети от цял свят в опит да вдъхнат креативност на генеративните си модели.

През 2024 г. копирайтърите, чиито кариери изглеждаха обречени заради AI, намериха ново призвание като „очовечители“ на синтетично маркетингово съдържание.

Ценността на човешките творци започва да става ясна дори за корпорациите, които преди се стремяха да ги заменят с машините.

Но редактирането на текстове, създадени от роботи, е скучна работа - дали писателите просто ще откажат да я вършат? И дали читателите ще ги подкрепят?

Лондонската премиера на филма "Последният сценарист", написан от ChatGPT 4.0, бе отменена през юни 2024 г., след като киното получи над 200 жалби заради самата идея, която стои зад филма.

Издателите, които залагат на хората, ще привлекат най-добрите писатели, а впоследствие и най-доходоносните аудитории.

В същото време много медии, които предлагат малко или никакво възнаграждение на своите фрийлансъри, ще изпитват трудности да задържат таланти. Писателите, които не желаят да „продадат душите си за жълти стотинки“, за да обучават AI алгоритми, ще потърсят други възможности. Издателите, които пренебрегват своите автори, ще загубят не само тях, но и читателите си.

В свят, който прелива от автоматизирано и посредствено съдържание, човешките писатели ще предложат на читателите „глътка свеж въздух“.

Вместо да бъдат заличени от AI, през 2025 г. ще бъдем свидетели на признанието за присъщата стойност на качественото човешко писане. Може би тогава писателите ще започнат да получават заслуженото възнаграждение за труда си.