Технологиите, които намаляват практическата роля на хората на работното място - като например самоуправляващите се превозни средства, роботите, изкуствения интелект и т.н. – са постоянно в центъра на вниманието. Но има и такива, подобряващи начина, по който всички ние изпълняваме своите задачи на работното място. Пример за това са тези, използвани от изследователите в областта на невроергономията.

Тази наука изследва човешкото поведение при извършване на дейности в реалния свят, включително на работното място. Тя включва записване на мозъчната активност на човека в различни ситуации или по време на изпълнение на определени задачи, за да се оптимизира когнитивното представяне. Например, невроергономията може да наблюдава служителите, докато учат нов материал, за да определи кога са го усвоили. Тя би могла също така да помогне да се следи умората на длъжности, които изискват оптимална бдителност, и да определи кога изпълняващите ги трябва да излязат в почивка.

Досега изследванията в областта на невроергономиката можеха да се провеждат само в строго контролирана клинична лабораторна среда с помощта на инвазивни процедури. Но инженерните постижения вече правят тази работа възможна в реални условия с неинвазивни, носими устройства. Пазарът на тези невротехнологии – група, обединяваща всички технологични инструменти, които взаимодействат с нервната система - се очаква да нарасне до 21 млрд. долара до 2026 г. и е напът да оформи ежедневието на работниците в много индустрии през следващите години.

Но този напредък не идва без риск.

Невротехнологиите често се фокусират върху това как работниците биха могли да използват носими технологии за мониторинг на мозъка, за да подобрят мозъчната функция и производителността по време на изпълнение на задачи. Но невроергономията може да се използва и за по-добро разбиране на човешкия опит на работното място и адаптиране на задачите и процедурите към конкретния човек, а не обратното.

Fast Company разказва какви са предимствата и какви са недостатъците на този тип инструменти:

Слушалки, които четат мисли? Това вече не е научна фантастика

Заснемане на мозъчната дейност

Двете най-често използвани невроергономични носими устройства улавят мозъчната дейност по различни начини. Електроенцефалографията, или ЕЕГ, измерва промените в електрическата активност с помощта на електроди, прикрепени към скалпа. Функционалната спектроскопия в близката инфрачервена област, или fNIRS, измерва промените в метаболитната активност. Това става чрез вкарване на инфрачервена светлина през черепа, за да се следи кръвният поток.

И двата метода могат да наблюдават мозъчната активност в реално време, докато тя реагира на различни ситуации, като например работно задание с високо напрежение или трудна задача.

В проучване, използващо fNIRS за наблюдение на мозъчната активност на хора, участващи в 30-минутна задача за поддържане на вниманието, се наблюдават значителни разлики във времето за реакция между началото и края на теста. Това може да бъде от решаващо значение за длъжности, свързани със сигурността и безопасността, които изискват продължително внимание, като например контрольори на въздушното движение и полицейски служители.

Невроергономията също така изучава как мозъчната стимулация може да се използва за подобряване на дейността на мозъка. Това включва технологии за невромодулация като транскраниална електростимулация (тЕС), транскраниална магнитна стимулация (ТМС) или фокусирана ултразвукова стимулация (ФУС). Проучванията показват, че прилагането на ТЕС по време на изучаване на когнитивна учебна задача може да доведе до незабавни подобрения в представянето, които се запазват дори на следващия ден. Друго такова установява, че ТЕС може да спомогне за подобряване на изпълнението на задачи, които включват двигателни умения, с потенциално приложение в обучението по хирургически умения, военни задачи и спортни постижения.

От „вълшебен миг“ до „искам да го изтръгна“: Да живееш с имплант в мозъка

Етични въпроси с голям залог

Използването на невротехнологии на работното място има глобални последици и високи залози.

Защитниците твърдят, че те могат да насърчат икономическия растеж и да подобрят обществените отношения. Противниците обаче предупреждават, че те биха могли да увеличат неравенството и да подкопаят демокрацията, наред с други възможни неизвестни последици.

Навлизането в нова ера на индивидуално наблюдение и подобряване на мозъка поставя много етични въпроси. Отговорът изисква всички заинтересовани страни - работници, специалисти по професионално здраве, юристи, държавни служители, учени, етици и други - да ги решат.

Например, как трябва да бъдат защитени данните за мозъчната дейност на дадено лице? Има основания да се подозира, че те не попадат в обхвата на регулациите за медицински или здравни данни. Това означава, че може да са необходими допълнителни разпоредби за тяхната защита.

Освен това имат ли право работодателите да изискват от работниците да спазват изискванията за използване на невроергономични устройства? Законът за недискриминация на генетичната информация на САЩ от 2008 г. например забранява дискриминацията срещу работници въз основа на техните генетични данни. Освен това всеки може да откаже събирането на информация за неговия мозък.

Конкурент на Neuralink затвърждава позициите си на пазара на мозъчни чипове

Закрила на работниците

Данните, които невротехнологиите събират, могат да бъдат използвани по начини, които помагат или вредят на работника, като потенциалът за злоупотреба е значителен.

Работодателите могат да използват невротехнологии за диагностициране на заболявания, свързани с мозъка, което да доведе до тяхното откриване, но и до дискриминация. Те могат също така да наблюдават как отделните хора реагират на различни ситуации, събирайки информация за тяхното поведение, което би могло да се отрази неблагоприятно на трудовия и осигурителния им статус.

Както компютрите и интернет промениха живота, така и невротехнологиите на работното място могат да доведат до още по-дълбоки промени през следващите десетилетия. Те могат да позволят по-безпроблемна интеграция между мозъка на работниците и тяхната работна среда, като едновременно повишат производителността и повдигнат много етични въпроси.

Включването на всички заинтересовани страни в разговора може да помогне да се гарантира, че всички са защитени, и да се създаде по-безопасна работна среда, насочена към решаване на предизвикателствата на утрешния ден.