Как Европа може да реши дилемата за превъоръжаването
Страните членки са разделени по отношение на съвместните покупки, заеми и необходимостта от закупуване на оръжия от европейски производители
Когато става въпрос за финансиране на европейското превъоръжаване, ЕС е изправен пред предизвикателството да постигне труден баланс.
От една страна, публичните финанси на държавите-членки са на червено. От друга, руската заплаха и перспективата за отстъпление на американските изолационисти са твърде големи, за да се пренебрегнат, отбелязва Euronews.
По данни на Европейската агенция по отбрана (EDA) през 2024 г. разходите за отбрана на ЕС достигат 326 млрд. евро или 1,9% от БВП. Това е ръст с 31 % в сравнение с 2021 г.
„Трябва да се създадат фабрики и да се обучават хора. Това не може да стане за една нощ“, коментира Филип Першок, директор на IRSEM Europe, европейският офис на Института за стратегически изследвания.
Съвместно закупуване и производство
На дневен ред са различни решения за финансиране на отбраната, сред които съвместно производство и закупуване на оръжия.
Но Гунтрам Волф, старши научен сътрудник в института Bruegel, казва, че съвместните разходи трябва да бъдат „отправна точка“ за повишаване на ефективността, рентабилността и намаляване на разходите.
Той уверява, че хиперзвуковите ракети, противовъздушната отбрана, сателитите и безпилотните самолети „наистина си струват парите, ако работим заедно в тези области“.
Специфичните нужди на държавите членки по отношение на въоръженията обаче понякога пречат на тази форма на сътрудничество.
Ян Жоел Андершон, старши анализатор в Института за изследване на сигурността на ЕС, казва, че Франция например се нуждае от „капацитет за ядрено възпиране“.
Изследователят коментира, че някои експедиционни държави ще предпочетат „по-леко, лесно транспортируемо оборудване“ като бронирани машини и артилерия, „докато други са се подготвили да се бият с врага тук, в Европа, и затова са се концентрирали повече върху тежки танкове и артилерия“.
Един от начините за финансиране на тези усилия ще бъдат съвместни заеми, известни като еврооблигации.
„Идеята на ЕС да взема повече съвместни заеми е, че много държави-членки имат проблеми с националните си финанси и това би било начин да се използва колективната сила като кредитополучател, за да се направят заемите по-евтини“, обяснява Андершон.
Въпреки това поддръжниците на бюджетната ортодоксалност, като например Германия, не желаят да вземат съвместни заеми.
Трябва ли да се залага на европейски оръжия
Някои лидери, като френския президент Еманюел Макрон, призовават за „купуване на европейско“ в името на стратегическата автономия, но други предпочитат да поръчват другаде, за да намалят разходите или времето за доставка.
„Не става въпрос, че трябва да купуваме само европейски стоки; не мисля, че някой има предвид това, но може би трябва да преоценим дела на европейското в това, което купуваме“, допълва Филип Першок, директор в IRSEM Europe.
„Ако то е произведено извън Европа, нямаме приоритет да го потребяваме. Подписали сме договор и ако условията се променят или нещо се случи в Индо-Тихоокеанския регион или Тайван, европейците няма да имат приоритет. Така че трябва да си пазите гърба.“, допълва той.
Ролята на ЕС обаче е и все още е ограничена: отбраната остава в изключителната компетентност на държавите членки.