За първи път от края на Студената война: САЩ разполагат в Европа най-мощните си оръжия
Новият арсенал в Германия ще включва SM-6, Tomahawk и разработваните в момента хиперзвукови оръжия с по-голям обсег
Съединените щати ще започнат да разполагат ракети с по-дълъг обсег в Германия през 2026 г., обявиха двете страни на срещата на НАТО - важна стъпка, целяща да противодейства на това, което според съюзниците представлява нарастваща заплаха за Европа от страна на Русия. Решението ще изпрати в Германия най-мощните американски оръжия, които ще бъдат базирани на европейския континент от времето на Студената война, като ясно предупреждение към руския президент Владимир Путин.
В американско-германско изявление се казва, че "епизодичното разполагане" е подготовка за по-дългосрочно изграждане на отбранителни способности в Европа, които ще включват SM-6, Tomahawk и разработваните в момента хиперзвукови оръжия с по-голям обсег. Подобно дислоциране щеше да бъде невъзможно съгласно Договора за ядрените сили със среден обсег, подписан от САЩ и Съветския съюз през 1987 г., но той се разпадна през 2019 г.
"Не можем да отхвърлим възможността за нападение срещу суверенитета и териториалната цялост на съюзниците", заявиха членовете на алианса в комюнике, публикувано в сряда.
Едновременно с това към Украйна се насочват още помощи, което е знак, че съюзниците продължават да подкрепят напълно украинския президент Володимир Зеленски. В комюникето се казва, че те възнамеряват да предоставят на Украйна поне 40 млрд. евро военна помощ в рамките на следващата година. Но това далеч не е всичко.
32-те членки на НАТО официално обявиха, че Украйна е на „необратим“ път към членство в западния военен алианс, което е по-обвързваща гаранция за защита, след като войната ѝ с Русия приключи. В добавка към това САЩ, Нидерландия и Дания обявиха, че първите предоставени от НАТО F-16 ще бъдат в ръцете на украински военни пилоти в рамките на това лято.
Не на последно място, военният блок пое дългосрочен ангажимент за помощ за сигурността на Украйна, потвърждавайки създаването на нов център на място, целящ да гарантира, че страната получава по-надежден поток от оръжия и обучение от държавите членки.
Документът на съюзниците също така засили предишните формулировки на НАТО относно Китай, като го нарече "решаващ фактор" за военните усилия на Русия в Украйна и посочи, че Пекин продължава да поставя системни предизвикателства пред евроатлантическата сигурност. Столтенберг дори коментира пред репортери, че това е първият случай, в който 32-та съюзници съвместно определят Китай като решаващ фактор за руската война, наричайки позицията „важно послание“. По думите му НАТО не е организация, която налага санкции, но „в крайна сметка решенията за това ще вземат отделните съюзници“.
В комюникето се призовава Китай да прекрати материалната и политическата подкрепа за военните усилия на Русия и се изразява загриженост относно космическите възможности на странта, както и от бързото разширяване на ядрения ѝ арсенал. Членовете на алианса призоваха Пекин да се включи в преговори за намаляване на стратегическия риск.
НАТО, „най-великият съюз“
В сряда Байдън прие партньори и съюзници от НАТО на вечеря в Белия дом, за да отпразнува това, което определи като "най-великият съюз, който светът някога е познавал".
В речта си във вторник Байдън заяви, че НАТО е "по-силен, отколкото някога е бил" и че Украйна може и ще спре руския лидер Путин "с нашата пълна, колективна подкрепа".
В сряда той добави, че е доволен, че всички членове на НАТО са поели ангажимент да разширят индустриалните си бази и да разработят планове за производство на отбранителни продукти у дома.
"Не можем да позволим на алианса да изостане", категоричен беше Байдън, цитиран от Reuters. "Можем и ще защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО и ще го правим заедно".
В Белия дом Байдън и новият британски министър-председател Киър Стармър размениха няколко думи на тема победата на Англия с 2:1 над Нидерландия на Евро 2024, а американският президент определи Обединеното кралство като "възела", който свързва трансатлантическия съюз, добавяйки, че двете страни трябва да продължат да си сътрудничат.
Той се срещна и с канадския министър-председател Джъстин Трюдо, както и с президента на Финландия Александър Стуб, за да обсъдят укрепването на тристранното си сътрудничество по икономически въпроси и в областта на отбранителното промишлено производство.
Въпреки всички тези заявки обаче президентските избори в САЩ през ноември могат да предопределят рязка промяна в подкрепата на Вашингтон за Украйна и НАТО. Кандидатът на републиканците Доналд Тръмп вече постави под въпрос размера на помощта, предоставена на Киев за борба с руската инвазия, и подкрепата на САЩ за съюзниците като цяло.
В сряда републиканският кандидат за Белия дом заяви пред Fox News Radio, че няма да изтегли САЩ от НАТО, но повтори, че иска членовете да плащат повече.
"Искам само да си плащат сметките. Ние защитаваме Европа. Те се възползват от нас много лошо", коментира той.
Тръмп настояваше републиканците в Конгреса да спрат военната помощ за Украйна, преди по-късно да промени курса си. Затова и несигурността относно лидерството на САЩ тревожи съюзниците.
"Ако има нещо, за което съм загрижен в Съединените щати, това е поляризацията на политическия климат - тя, трябва да призная, е много токсична", заяви пред репортери президентът на Финландия Александър Стуб.
Американската база за противоракетна отбрана в Полша е готова за мисии
Друга новина, която дойде от срещата на върха във Вашингтон, е, че новата американска база за противовъздушна отбрана в Северна Полша, предназначена за откриване и прехващане на балистични ракети като част от по-широкия противоракетен щит на НАТО, е готова за мисии. Ръководителят на алианса Йенс Столтенберг заяви, че готовността на базата е важна стъпка за трансатлантическата сигурност в условията на нарастваща заплаха от балистични ракети.
"Като отбранителен съюз не можем да пренебрегваме тази заплаха. Противоракетната отбрана е съществен елемент за основната задача на НАТО - колективната отбрана", добави той, като отбеляза, че балистичните ракети са широко използвани в конфликтите в Украйна и Близкия изток.
Системата, наречена Aegis Ashore, е базирана в северния полски град Редзиково и според НАТО е способна да прихваща балистични ракети с малък и среден обсег. Съюзническият противоракетен щит има за цел да защитава европейските граждани, територия и сили от нападения с балистични ракети.
Други ключови елементи на щита включват втори обект на Aegis Ashore в Румъния, заедно с разрушители на американските военноморски сили, базирани в испанското пристанище Рота, и радар за ранно предупреждение, разположен в турския град Куречик.
НАТО твърди, че Aegis Ashore е чисто отбранителен. Около 200 военнослужещи са разположени на двата обекта за прехващане в Полша и Румъния, като базата в румънския град Девеселу функционира от 2016 г.