„Аз бях истинският бодигард“: Охранителят, който не спаси Уитни Хюстън от машината на шоубизнеса

Уитни Хюстън e една от иконите в световната музика, но когато Дейвид Робъртс става неин бодигард, не е толкова впечатлен от звездата.

„Казах си: „Уитни Хюстън, коя е тази?“, разказва пред BBC бившият полицейски сержант, превърнал се в служител от личната ѝ охрана. Той прекарва шест години в охрана на певицата, докато тя обикаля света, и смята, че е вдъхновил култовия филм „Бодигард“с участието на Кевин Костнър от 1992 г.

„Тази работа беше нещото, което ми отвори очите, като се има предвид, че съм от фермерска общност в Северен Уелс. И ето, изведнъж обикалям света заедно с една от най-известните личности на планетата, така че това беше доста интересно преживяване“, казва 72-годишният мъж, който днес живее в Палм Бийч, Флорида.

25 години по-късно той издава книга за времето си с Уитни Хюстън, която почина на 48 години през 2012 г.

Дейвид се присъединява към полицията на RAF през 1968 г. и служи в Северна Ирландия, преди да се присъедини към полицията на Северен Уелс през 1972 г. По-късно се прехвърля в Met Police и приключва службата си през 1988 г. като сержант, охраняващ високопоставени лица и държавни глави.

По време на работата си в американското посолство в Лондон през 1988 г. се запознава с Хюстън, след като тя пристига в Обединеното кралство.

Спомня си я като „най-изтънчената, образована, интелигентна и срамежлива млада дама“, която е срещал.

„Бях изключително впечатлен. Красотата ѝ беше изключителна, дори след дългия полет от Ню Йорк до Лондон.“

Преди това дъщеря му вече го е запознала с нейната кариера и си е купил някои нейни албуми.

„Тя имаше глас на ангел“, допълва той.

На виртуалната сцена легендите никога не умират

Двамата с Уитни „се разбират отлично“ от самото начало.

Първоначалната работа е за три месеца, но по-късно той е поканен да бъде директор по сигурността на турнето ѝ в Далечния изток. По думите му, Уитни Хюстън прекарвала повечето време в хотелската си стая, говорейки по телефона с тогавашния си приятел, комика Еди Мърфи.

„Той е също толкова забавен извън сцената, колкото и на нея, страхотен човек, харесвам го“, казва Дейвид.

По-късно става свидетел на бурните ѝ отношения с певеца Боби Браун, за когото се омъжва през 1992 г. и са женени в продължение на 15 години.

„За мен е забележително, че издържаха толкова дълго“, казва Дейвид. „Всъщност в деня на сватбата всички хора, които участваха в охраната, казаха: „Добре, момчета, догодина ще се върнем тук за партито по случай развода - наистина не мислехме, че ще издържи, и все пак тя доказа, че всички сме грешали.“

Що се отнася до отношенията му с мегазвездата, казва, че я е опознал „до такава степен, в която нямаше нужда от разговори, когато бяхме на публично място“. „Поглеждах я и знаех какво мисли и какво иска, или ако бяхме в тълпа и усещах дръпване на сакото ми, трябваше да си тръгнем.“

Той регистрира Хюстън в хотелите, използвайки името Рейчъл Марън - героинята, която по-късно тя ще изиграе в „Бодигард“. Но настоява, че не всичко във филма е толкова вярно, колкото в живота.

В лентата между героите на Костнър и Хюстън се развива романс, но той настоява, че е бил по-скоро „любезен чичо“ на звездата. Когато го питат дали би рискувал живота си за нея, е категоричен: „Разбира се“.

„Ако съм си написал грешно домашното, ако съм сбъркал с оценката на заплахите, с управлението на риска или с подготовката, тогава да, бих си платил за това.“

По време на турнето на звездата в Далечния изток има група от около 50 фенове, оценени като потенциална заплаха.

„Обсебените фенове не просто се радваха да я видят, не просто се радваха да бъдат в нейно присъствие, те искаха да получат парче от нея и точно тогава става досадно от моя гледна точка. Имахме един, който пишеше на тоалетна хартия всякакви психически разстроени коментари. Друг човек в Австралия изпращаше мръсно бельо и чорапи.“

Въпросният човек заявил, че ще бъде на нейното шоу в Сидни.

„Даде ни номера на седалката си и ни каза, че когато изпее на бис Greatest Love of All, ще излезе на сцената и „ще я заведе да се срещне с майка си на небето“.

В резултат, мъжът бил обграден от служители под прикритие в залата, но концертът завършил без проблеми.

„Той не помръдна, изобщо не показа нито един признак на емоция. Когато концертът свърши, се изправи, излезе и оттогава не сме чували за него“, допълва Дейвид.

Но признава, че годините, прекарани в охрана на Хюстън по света, „са му стрували скъпо“. На въпроса дали тази цена е коствала личните му отношения, отговоря: „Трябва да попитате някоя от трите ми съпруги, не съм сигурен.“

Почина Уитни Хюстън

Работата му приключва внезапно през 1995 г.

В последните девет месеца, когато са заедно, става свидетел на „постепенното, но очевидно влошаване на състоянието на Хюстън“. Допълва, че никога не е виждал наркотици, но често е ставал свидетел на емоционалното разстройство на звездата.

„Имаше проблем, който трябваше да се реши от тези, които се грижеха за нея, не само от семейството и приятелите, но и от мениджърите, които печелеха милиони от експлоатирането ѝ. Но консенсусът беше, че тя не може да се подложи на рехабилитация, тъй като би навредило на репутацията и кариерата ѝ.“, връща се назад във времето той и допълва: „Казаха ми: „Мис Хюстън реши, че повече няма да пътува в чужбина, така че няма нужда от човек с вашите познания. Ако някога реши да пътува отново, ще ви се обадим.“ Това беше краят, това беше куршумът, който наистина поех за нея“.

През 2012 г. само на 48 години Уитни Хюстън умира в стаята си в хотел „Бевърли Хилтън“ от удавяне във ваната вследствие на употреба на кокаин и сърдечни усложнения.

„Болеше. Беше ужасно. Преодоляваш първоначалния шок и след това те обзема гняв, защото това не трябваше да се случва.“, казва Дейвид.

Кетаминът – новият „Див запад“ на Холивуд

През 2015 г. Боби Кристина Браун, единствената дъщеря на Уитни Хюстън и Боби Браун, е намерена в безпомощно състояние във ваната в дома си в Джорджия и умира шест месеца по-късно.

„Единственото успокоение, което получаваш от цялата случка, е да вярваш, че тя Уитни Хюстън, баща ѝ, майка ѝ и дъщеря ѝ са се помирили на място, където никой повече не може да ги нарани“, казва Дейвид.

Твърди, че е написал Protecting Whitney: The Memoir of Her Bodyguard, за да „разсее гнева“ от смъртта на Хюстън.

„Развлекателната индустрия е звяр. Тя има нереалистични изисквания. Вземаш младо 20-годишно момиче и го правиш толкова известно, има изисквания, трябва да създадеш 10 албума през следващите пет години - но къде е нормалният живот? Нямаш време за това“, казва той.

„Ставаш част от машина за правене на пари и тя беше превърната в точно такава“.