Триетажната вила с поддържана градина и просторен интериор някога била описвана като „рай“ от домакинята, която отглеждала петте си деца там.

Всъщност, това не била случайна къща, а домът на Рудолф Хьос - най-дългогодишният комендант на SS в Аушвиц.

Този човек е „мозъкът“ на най-ефективния начин за изтребване на милиони евреи, роми, хомосексуалисти и политически затворници - чрез задушаване и изгаряне в крематориум.

Ето защо вилата, в която живеел със семейството си, била в непосредствена близост до нацисткия концентрационен лагер. Високи дървета и бетонна стена закривали гледката и заглушавали писъците, за да могат съпругата на Рудолф и петте им деца да живеят защитени от зверствата, извършвани само на метри от вратата им, разказва CNN.

Животът им бил радостен. Децата играели, яздели коне и плували в близката река. По същото време комините на концентрационния лагер изпускали дим от останките на други семейства, вкарани в газовите камери.

След закриването на Аушвиц през януари 1945 г. къщата на улица „Легионов“ 88 попада в частни ръце на полско семейство.

Миналата година обаче тя е придобита от базираната в Ню Йорк неправителствена организация „Проект за борба с екстремизма“.

След броени дни тази сграда - мощен символ на начина, по който е бил организиран Холокостът, и главен герой в наградения с „Оскар“ филм „Зона на интерес“, ще отвори врати за посетители в съвсем нов вид.

„Идеята на проекта е да се създаде глобален център за борба с екстремизма в къщата на един от исторически най-лошите екстремисти и антисемити, които някога са съществували“, казва пред CNN Ханс Якоб Шиндлер, старши директор на проекта.

Плановете на неправителствената организация за къщата са двойни: да даде нов център на своята организация и да отвори тази отдавна затворена сграда за обществеността навреме за 80-годишнината от освобождението на лагера на 27 януари.

„80 години по-късно е ясно, че макар и от съществено значение, „никога да не забравяме“ не е достатъчно, за да предотвратим омразата и антисемитизма, които точно сега обхващат нашето общество.“, казва Марк Уолъс, главен изпълнителен директор на Проект за борба с екстремизма.

В историята са останали не само снимки от идиличното домакинство на семейство Хьос, но и дневници, единият от които написан от домашната помощница, а другият - от самия Рудолф. Това не било по желание: След залавянето и преди екзекуцията му заповядват да напише мемоарите си, които дават представа за работата на един смразяващо зъл ум.

В него Хьос описва себе си като човек, привързан към дисциплината и посветен на реда. Той пише, че именно „за да защити психическото здраве“ на своите пазачи, решава да използва Циклон Б - инсектицид, който използва, за да убие възможно най-ефективно повече евреи.

За три години и половина работа на Хьос в лагера са построени четири допълнителни газови камери, предназначени за индустриално унищожение. Там са убити над 1,1 милиона души, което прави Аушвиц-Биркенау най-смъртоносният от всички нацистки лагери.

Дневникът дава и голяма част от материала за филма „Зона на интерес“ от 2023 г., чието действие се развива почти изцяло в къщата и близкото ѝ обкръжение. Лентата акцентира върху „баналността на злото“ - фраза, измислена от Хана Аренд, и изтъква идеята, че комендантът е бил просто човек, а не чудовище.

„Човешките същества са направили това на други човешки същества и за нас е много удобно да се опитаме да се дистанцираме от тях, защото смятаме, че никога не можем да се държим така, но мисля, че не трябва да сме толкова сигурни “, казва режисьорът на филма Джонатан Глейзър.

В мемоарите си Хьос разказва и как наблюдавал отвеждането на жени и деца в газовите камери.

„Една жена се приближи до мен и посочи четирите си деца, които помагаха на най-малките да преминат през неравната земя, и прошепна: „Как можеш да се насилиш да убиеш такива красиви, мили деца? Нямаш ли изобщо сърце?“

След като ставал свидетел на такива сцени, пише Хьос, той яздел коня си, за да си избистри ума. Но в нито един момент не изглежда да е осъзнал ужаса на действията си. Нарича изтреблението на евреите „грешка“, а не престъпление, и нещо, което е резултат от твърде сляпото изпълнение на заповеди отгоре, дадени, както казва, въз основа на погрешна идеология.

„Нека широката общественост продължава да ме смята за кръвожаден звяр, жесток садист, масов убиец на милиони човешки същества: защото масите никога не биха могли да си представят коменданта на Аушвиц в друга светлина. Те никога няма да разберат, че и аз съм имал сърце.“, пише Хьос.

След освобождаването на Аушвиц той се укрива, но след това е заловен и става първият човек на толкова високо ниво, който признава мащабите на зверствата в лагера. Принуден е да свидетелства пред Международния военен трибунал в Нюрнберг, а по-късно е осъден на смърт от полски трибунал.

През 1947 г. е обесен на бесило между лагера и дома си.

Оцелялото му семейство продължава да се дистанцира от извършеното от Рудолф Хьос. След екзекуцията съпругата му Хедвиг и дъщеря му Бригите се преместват в САЩ.

В интервю за „Вашингтон пост“ през 2013 г. Бригите казва: „Това беше много отдавна. Никога не говоря за него - то е нещо вътре в мен. И остава с мен. Сигурно е имало две негови страни. Тази, която познавах, и после другата.“

Що се отнася до къщата, планът е да бъде отворена за обществеността за честванията на 80-годишнината от закриването на Аушвиц.

Работата по превръщането на част от имота в музей, а на останалата част - в работно пространство, обаче ще отнеме много месеци, допълват от „Борба с екстремизма“.