Да надхитриш нацистите: Как Одри Хепбърн стана таен агент през Втората световна война

В подкаста History's Youngest Heroes на BBC Radio Никола Кофлън осветява необикновени истории за бунт, риск и радикална енергия на младостта, разказвайки детайли от живота на силни по дух и воля личности, променили света.

Последният епизод е посветен на Одри Хепбърн, филмовата и модна икона през 50-те и 60-те години на миналия век. Тя е номинирана пет пъти за „Оскар“ и печели наградата за най-добра актриса през 1953 г. за изпълнението си във филма „Римска ваканция“.

Но като тийнейджърка по време на Втората световна война играе съвсем различна роля - организира тайни балетни представления, за да събере пари за нидерландската съпротива срещу нацистката окупация.

Истината за Коко Шанел и нацистите

Одри Хепбърн е родена в Брюксел през 1929 г. в семейството на нидерландската баронеса Ела ван Хемстра и британско-австрийския предприемач Джоузеф Хепбърн-Рустън.

В Лондон родителите ѝ са привлечени от Осуалд Мозли, лидер на насилствения антисемитски Британски фашистки съюз (BUF). Ван Хемстра пише статия за списанието на BUF за това, което вижда като слава на нацистка Германия.

Хепбърн-Рустън напуска семейството, когато Одри е само на шест години. По-късно той е арестуван като „сътрудник на чуждестранни фашисти“ и е в британски затвори по време на войната.

„Още като малка тя беше екстровертна, забавна, играеше, действаше. Дядо ми я наричаше „маймунски пъзел“ - разказва Лука Доти, най-малкият син на актрисата, в интервю за „Най-младите герои на историята“ пред Робърт Матцен, автор на книгата Dutch Girl, която описва живота на Хепбърн по време на Втората световна война.

„Майката на Одри решава, че Англия и Кент в частност не са подходящо място за нея заради надвисналата внезапно заплаха германците да нахлуят през Франция и да започнат инвазия в Англия“, продължава да разказва той.

Над 10 европейски милиардерски фамилии имат връзки с нацизма

Ван Хемстра изтегля дъщеря си от британския пансион, където учи и се преместват в семейно имение в Нидерландия. Там Одри се записва в танцово училище, като започва да се нарича с нидерландски звучащото име Адриантие ван Хемстра (променя фамилията си на Хепбърн, когато започва да играе.)

Майка ѝ все още се възхищава на Адолф Хитлер и вярва, че той никога няма да нахлуе в нейната страна.

„Преместването в Нидерландия не било преместване у дома. Тя не е знаела езика. Трябвало е да ходи на училище, без да разбира нито дума, с нови деца, които ѝ се подигравали“, допълва Лука Доти за преживяванията на майка си.

Жената, която се изкъпа във ваната на Хитлер

Хитлер нахлува в Нидерландия и я окупира през май 1940 г.

„Източният фронт беше пещ, в която не можеше да се вкарат достатъчно бързо ресурси. Германците имаха нужда от храна и дрехи за войниците, а всичко това се вземаше от нидерландците и другите окупирани страни“, разказва Матцен.

Чичото на Хепбърн, граф Ото ван Лимбург Щирум, заема принципна позиция срещу нацистите. През 1942 г. група от съпротивата се опитва да взриви германски влак близо до Ротердам. Въпреки че той не е замесен, е арестуван, защото е видна антинацистка фигура. Нацистките агенти го откарват с още четирима души в гората, застрелват ги и захвърлят телата им в немаркирани гробове.

Одри Хепбърн обича чичо си като баща и е съкрушена от убийството му.

„Това се превръща в национален инцидент, в подбудителна точка за нидерландския народ“, допълва Матцен.

Разследват Credit Suisse заради сметки, свързани с нацисткия режим

Въпреки че семейството ѝ е привилегировано, нацистите отклоняват храна и ресурси от Нидерландия и семейство Ван Хемстра гладува. Когато Одри навършва 15 години, ѝ е наредено да се присъедини към нацистката Културкамера, съюза на артистите, или да се откаже от публичното изпълнение на танци. Тя избира да се откаже.

„Чрез танца тя можеше да мечтае, да лети, да забравя. Това беше начинът, по който бягаше от реалността“, казва Доти за страстта на майка си.

Хепбърн започва да изнася танцувални представления пред отбрана публика в сигурна къща със затворени щори и само със свещ за осветление, за да не бъде разкрита. Пиано свири много тихо и няма аплодисменти. В края на представлението се събирали пари за съпротивата.

Christie's отмени търг за диамантите на нацистка милиардерка

През пролетта на 1944 г. тя доброволно се записва като асистент на лекар - Хендрик Висер 'т Хоофт, член на съпротивата. Въпреки че майка ѝ се смята за сътрудник на нацистите, той отчаяно се нуждае от помощ, за да може да подкрепя хилядите, криещи се от нацистите. Доверява се на Одри.

На 17 септември 1944 г. Хепбърн е в църквата, когато хорът е прекъснат от бученето на двигатели. Операция „Маркет Гардън“, която е план на съюзническите сили да превземат 9 моста над река Рейн, е започнала - и когато тя изтичва навън и поглежда нагоре, хиляди съюзнически войници се спускат с парашути.

В района се прегрупират две тежко бронирани нацистки дивизии. Танковете са пред къщата на Ван Хемстра. Хепбърн и семейството ѝ се крият в мазето, докато битката продължава девет дни. Когато излизат, научават, че нацистите са победили. Тя чува писъци от сградата, където те измъчват и убиват членове на нидерландската съпротива.

Писмо от участник във Втората световна война беше доставено 76 г. по-късно

Когато съюзническите самолети, пътуващи за Германия, трябва да направят аварийно кацане в Нидерландия, Висер 'т Хоофт изпраща Хепбърн в гората, за да се срещне с британски парашутист с кодови думи и тайно съобщение, скрити в чорапа ѝ.

Тя успява, но на излизане от гората вижда, че към нея се приближава полиция. Навежда се, за да набере диви цветя и кокетно ги предава на властите, а те остават очаровани и не я разпитват повече. След това тя често започва да предава съобщения в комуникацията между съпротивата.

„Тя силно вярваше, че има борба между доброто и злото и трябва да вземеш страна“, казва Доти.

„Германците не приемаха децата на сериозно. „Просто се махни от пътя ми, дете“, говореха им такива неща. Холандците бяха достатъчно практични, за да видят, че децата, тъй като не са заподозрени в нищо, могат да бъдат тези, които управляват съобщенията, жизненоважни за съпротивата, и децата обичаха това. Беше вълнуващо, опасно и те се превърнаха в герои на съпротивата“, добавя Матцен.

Тя е новата звезда на германския Vogue: 102-годишна жена, оцеляла от Холокоста

През февруари 1945 г. излизат данни, че 500 холандци умират от глад всяка седмица. Подобно на много други, Хепбърн и семейството ѝ изпитват отчаян недостиг на храна. Тя се разболява тежко от анемия, жълтеница и отоци по тялото.

Когато пред вратата на дома ѝ отново се разгарят ожесточени битки, семейството се крие в мазето три седмици.

На 16 април 1945 г. всичко утихва. Одри усеща миризмата на тютюн, който по време на войната е невъзможно да се набави в Нидерландия. Излиза по стълбите и вижда петима канадски войници, които пушат, с насочени насочили картечници към нея. Веднага започва да им говори на английски. Един от тях крещи: „Не само освободихме един град - освободихме една англичанка!“

По-късно Одри Хепбърн казва на сина си, че никога не е могла да прости на майка си за фашистките симпатии. Когато войната свършва, тя печели стипендия за балет „Рамбърт“ в Лондон.

Въпреки че е талантлива, фигурата ѝ е трайно увредена от недохранване и няма нужната издръжливост за балерина. Вместо това се насочва към актьорската професия, като получава малки роли в театъра на Уест Енд и във филми като The Lavender Hill Mob.

През 1953 г. получава първата си главна роля в „Римска ваканция“. Филмът има огромен успех, а освен „Оскар“ за него Одри Хепбърн получава наградите „Еми“, „Грами“ и „Тони“.

През цялата си кариера се занимава с благотворителност, по-специално като посланик на добра воля на Уницеф. Умира през 1993 г., на 63 години.

„Инстинктите на Одри са усъвършенствани от войната и всичко, което преживява, натрупвайки толкова много опит, ѝ помага да се превъплъти в тези различни образи“, допълва Матцен.