Предстоящата стратегия на Европейския съюз за декарбонизация на промишлеността ще се върти около шест тематични „стълба“. Те ще варират от цените на енергията и проблемите на работната сила до рециклирането и търговията, разкрива високопоставен служител на Европейската комисия пред POLITICO.

Очаква се на 26 февруари, в рамките на първите 100 дни от новия си мандат, ЕК да представи дългоочакваната си „Сделка за чиста промишленост” (Clean Industrial Deal) - многогодишен план за стимулиране на традиционните енергоемки отрасли на ЕС и нововъзникващите сектори на чистите технологии.

Работата по изготвянето на плана е все още в начален етап, но вече се очертават основните му насоки.

Източникът на изданието определя шестте тематични области така: енергийна сигурност и цени на енергията; финансиране; рециклиране и критични суровини; труд и умения; водещи пазари; глобални действия.

Високите цени на енергията в ЕС - в сравнение с други развити икономики - затрудняват конкурентоспособността на компаниите в блока спрямо чуждестранните им конкуренти. Комисията възнамерява да публикува „план за действие“ за достъпност до енергия заедно със Сделката за чиста промишленост.

В речта си на Световния икономически форум в Давос във вторник председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен посочи, че инфраструктурата ще бъде в основата на енергийния план.

„Не само трябва да продължим да диверсифицираме енергийните си доставки и да разширяваме чистите източници на производство, но трябва също така да мобилизираме повече частен капитал за модернизиране на нашите електрически мрежи и инфраструктура за съхранение“, посочи тя. „Трябва също така да свържем по-добре нашите чисти и нисковъглеродни енергийни системи. Всичко това ще бъде част от нов план, който ще представим през февруари.“

Що се отнася до финансирането, Комисията трябва да направи един сложен кръг: Въпреки че не може да предопредели изхода от преговорите с голям залог за дългосрочния бюджет на ЕС, много компании и държави очакват увеличаване на финансирането за изпитващите затруднения индустрии.

Що се отнася до рециклирането и критичните суровини, през следващата година ЕК ще предложи Акт за кръговата икономика (Circular Economy Act), за да се справи с недостига на ресурси и да намали отпадъците.

Във връзка с труда и уменията, ръководителят на ЕС по въпросите на климата и конкуренцията Тереса Рибера говори дълго за значението на елементите на социалната политика в споразумението за чиста промишленост. На събитие в понеделник тя заяви, че разработването на плана „изисква мислене по отношение на уменията, работната сила и възможностите за работа“.

На друго събитие миналата седмица Рибера акцентира: „Много от проблемите, които изпитваме в момента, може да са свързани с факта, че има много европейци, които смятат, че институциите не се интересуват от тях. Че говорим за възможности за бизнес, но не говорим за социални трудности. Това е много, много важно.“

Относно водещите пазари Комисията е предвидила мерки, които създават търсене на декарбонизирани стоки, като например определяне на квоти. Пример за това е въвеждането на определен процент щадящи климата материали в договорите за обществени поръчки.

Миналата седмица комисарят на ЕС по въпросите на климата Вопке Хьокстра заяви пред депутатите от Комисията по промишленост на Европейския парламент, че за да се помогне както на нововъзникващите, така и на традиционните индустрии, „трябва да се уверим, че ще предложим водещи пазари“, както и да намалим бюрокрацията.

В международния елемент на Сделката за чиста промишленост Комисията ще използва комбинация от дипломатически и търговски мерки.

„Това се свързва отново с достъпа до суровини, с развитието на отношенията с други държави, за да се осигурят сигурни вериги за създаване на стойност“, каза Рибера. „Но също така се засяга и търговските отношения и огледалния ефект, когато инвестираме в чужбина и когато отваряме пазарите си за чуждестранни инвеститори.“

Така наречените огледални клаузи в двустранните търговски споразумения изискват всеки внос от другата държава да „отразява“ строгите екологични и производствени стандарти на ЕС.

„Не можем да мислим за изграждане на чиста индустриална сделка и да произвеждаме повече в Европа и в същото време да не използваме пълноценно нашите външни политики и капацитет“, смята Рибера.