От десетилетие насам облакът доминира в предоставянето на технологии на предприятията. Публичните облачни услуги с огромен капацитет, ангажименти за сигурност и гаранции, че под тях работят най-новите и най-добрите технологии, предлагат убедително предложение за стойност. В епохата на изкуствения интелект (AI) капацитетът е от решаващо значение. Ново проучване обаче показва, че се наблюдава отдръпване от публичните услуги.

Близо седем от всеки десет компании (69%) са преместили поне някои приложения от облака обратно към локални системи или частни облачни инстанции, показва проучването на Rackspace, проведено сред 1420 ИТ мениджъри. Сред причините за това връщане са опасенията, свързани със сигурността на данните и спазването на регулаторните изисквания, посочени от 50%, по-добрата интеграция със съществуващите локални системи (48%), както и спестяването на разходи и бюджетните ограничения (44%).

Експертите от бранша и бизнес лидерите също признават, че стойността на публичните облаци е преразгледана. От една страна, ръководителите се отдръпват заради нарастващите разходи за абонамент.

„Предприятията вече харчат твърде много за публични облачни услуги, като се имат предвид приложенията, които са мигрирали към облака преди години“, казва пред ZDNET Дейвид Линтикум, водещ консултант и бивш главен технически директор на Deloitte.

Техническият дълг също може да е в основата на много връщания към локални среди.

„Обикновено това е нещо, което си причиняваме сами“, добавя експертът. „Те не са префактурирали приложенията, за да ги направят по-ефективни при работа в публичните доставчици на облачни услуги. Така че доставчиците, подобно на това, ако изтегляме твърде много електроенергия от мрежата, просто ги удрят с огромни сметки, за да поддържат изчислителните нужди и нуждите от съхранение на тези недостатъчно оптимизирани приложения“.

Вместо да похарчат повече пари за оптимизиране или префактуриране на приложенията, същите тези предприятия ги връщат обратно в своята среда.

Сигурността и регулаторното съответствие също са проблем. Предприятията „осъзнават, че е твърде скъпо да останат в съответствие с правилата за данните и суверенитета в облака. Така че те просто вземат решение да ги върнат обратно на място.“

„Високите разходи за операции в облака често произтичат от мигрирането от типа „вдигни и премести”, без да се оптимизират приложенията за облачни среди“, казва Миха Крал, глобален старши партньор за хибридни облачни услуги в IBM Consulting. „Тези директни прехвърляния обикновено поддържат съществуващи архитектури, които не използват възможностите на облака. Това води до неефективно използване на ресурсите и неочаквано високи разходи.“

Решението на този проблем обаче „не е непременно репатриране към локална инфраструктура“, казва Крал и добавя: „Повечето предизвикателства, свързани с производителността, сигурността и разходите, с които се сблъскваме, могат да бъдат решени чрез cloud-native рефакторинг (архитектура, специално пригодена за работа в облака) - препроектиране на приложенията, за да се използват пълноценно възможностите на новата среда като автоматично мащабиране, контейнеризация и архитектури без сървъри. Организациите, които инвестират в рефакторинг, постоянно отчитат подобрена оперативна ефективност и по-добър контрол на разходите“.

„Що се отнася до разходите, много организации откриват, че облачните решения могат да бъдат скъпи, с неочаквани разходи от такси за извеждане на данни и премиум функции, наред с други“, казва Тимъти Е. Бейтс, професор в Мичиганския университет и бивш главен технически директор на Lenovo и General Motors. „От друга страна, локалните решения имат първоначални разходи, но са по-рентабилни в дългосрочен план за стабилни работни натоварвания.“

Бейтс става свидетел на тенденцията за постигане на по-добър баланс между облака и локалните инсталации, докато изгражда хибридни решения за GM.

„Големите предприятия все повече преоценяват рисковете и ограниченията на това да разчитат единствено на облака за критични работни натоварвания и интелектуална собственост“, обяснява той.

Според Ричард Робинс, основател и собственик на TheTechnologyVault.com, предприятията също така не обичат да са зависими от чужда облачна инфраструктура.

„Много от предприятията, които са регулирани, особено банките и други финансови институции, преместват някои или всички свои уеб приложения от облака обратно към локални или хибридни среди“, отбелязва той. „Ясно е, че е имало достатъчно уязвимост и недостатъци на хостинга в облака, за да се чувстват ръководителите нервни от това, че нямат по-голям контрол върху сигурността и други негови аспекти“.

Бейтс добавя, че сигурността, контролът и ефективността на разходите са в основата на тези колебания за облака:

„Организациите трябва да се доверят на доставчици от трети страни като Azure, Amazon или Google за най-чувствителните си данни. За предприятията с изключително поверителна информация или със строги изисквания за съответствие потенциалните рискове от липсата на цялостен контрол върху съхранението на тази информация далеч надхвърлят ползите“.

До голяма степен шумотевицата около облака се разсея, заместена от тази, свързана с изкуствения интелект. В резултат на това много от ръководителите вече гледат с отворени очи на ползите и недостатъците на облака.

„Спомням си, че през 2017 г. разговарях с ИТ директори и DevOps служители - на някои от тях беше възложено, за техен ужас, да направят всичко необходимо, за да преместят технологиите си в облака“, казва Робинс. „Повечето от тях се чувстваха претоварени от задачата и се отдръпнаха. Това беше по време на „облачната треска“, когато да имаш приложения, хоствани в облака, беше символ на статут и маркетингова гъвкавост“.

По думите му сега, „когато преминаването към облака се оценява като прибързано и не много добре координирано, предприятията преосмислят първоначалното си решение“.

„Компании като Dropbox, едно от първите големи предприятия, които мигрираха процесите си към облака, започнаха да се връщат към собствена хостинг инфраструктура още през 2015 г. Ползите от техния обратен ход - включително спестяването на близо 75 млн. долара оперативни разходи за период от две години - повлияха на други предприятия да последват примера им“, продължава Робинс.

Надеждността и производителността също са съображения, които са в полза на локалните системи. Бейтс казва пред ZDNET, че приложенията, които изискват ниска латентност, както и критичните инструменти, които се занимават с вътрешни процеси, понякога е по-добре да се управляват от специализирана локална инфраструктура.

„Когато изградихме хибридния модел за GM, получихме предимствата на облака, без да правим компромис със сигурността и надеждността на локалните системи“, посочва той. „Този хибриден модел е нещо, което сега се възприема от все повече компании“.

Въпреки това някои експерти смятат, че доказателствата за отдалечаване от облака са неясни, особено когато става въпрос за гледната точка на доставчиците.

„Когато говорим за потенциалните ползи за сигурността на локалната архитектура, това е капка в морето в сравнение с по-големите разговори в областта на киберсигурността в момента“, казва Сет Гефтич, вицепрезидент продуктов маркетинг в Huntress. „Въпреки че не вярвам, че хората се отдалечават от облака на такива високи вълни, има редица потенциални причини, поради които една компания би могла да погледне към локалната инфраструктура.“

Балансирането между локална и облачна инфраструктура вероятно ще продължи, като ще е необходимо да се претеглят предимствата и за двете страни.

„Доставчиците на облачни услуги имат огромен контрол върху ресурсите си, което означава, че компаниите могат да направят малко, когато те решат да повишат цените“, казва Гефтик. „Облакът е скъпо решение, но то компенсира това с редица предимства - скорост, мащабируемост, лекота на използване. Това, което индустрията може да преживее, е леко отклонение от архитектурата на пълен облак и преструктуриране към хибридни среди. Ако трябва да съм честен, директният скок от изцяло облачна към изцяло локална архитектура изглежда малко вероятен“.