В последните години много експерти заговориха за разочарованието на бизнеса от високите разходи и сложността на работните натоварвания на облачните изчисления. Появиха се и предположения за преместване на ресурсите обратно към локалния център за данни - тенденция, наречена „репатриране на облаци“.

Но облакът е жив, здрав и се носи високо на вълната на изкуствения интелект. Според прогнозите на IDC разходите за публични облачни услуги в световен мащаб ще достигнат 805 млрд. долара през 2024 г. и ще се удвоят до 2028 г. с петгодишен комбиниран годишен темп на растеж от 19,4%.

Андреа Миноне, мениджър проучвания за данни и анализи в IDC, коментира пред CIO:

„Бързият напредък в областта на изкуствения интелект значително стимулира рязкото нарастване на разходите за облачни услуги. Тъй като организациите все повече изграждат, тестват и внедряват платформи за изкуствен интелект, нарастващата взаимозависимост между иновациите в областта на тази технология и облачната инфраструктура позиционира облачните услуги като гръбнак на разработването и внедряването.“

Цифрите на Gartner може да се различават леко, но изводът е същият. Според анализаторите на компанията разходите на крайните потребители за публични облачни услуги в световен мащаб ще нараснат с 20,4% до 675,4 млрд. долара през 2024 г., в сравнение с 561 млрд. долара през 2023 г.

„Продължаващият ръст, който очакваме да видим в разходите за публични облачни услуги, може да се отдаде до голяма степен на AI поради продължаващото създаване на модели с общо предназначение и мащабното предоставяне на услуги, базирани на технологията“, казва анализаторът на Gartner Сид Наг. „Поради този непрекъснат растеж очакваме разходите на крайни потребители на публични облаци да надхвърлят 1 трилион долара преди края на това десетилетие.“

Облакът и AI – една чудесна комбинация, криеща много рискове за държавите

CIO прави преглед на петте основни тенденции в облачните изчисления:

В облака се появяват алтернативи, ориентирани към AI

Пазарният дял на публичните облаци остава относително непроменен, като AWS е безспорен лидер (32%), Microsoft Azure е твърдо на второ място (23%), а Google Cloud Platform е на далечно трето място (12%).

Общо на „големите три“ се падат 67% от пазара, а по-малките играчи, включително Alibaba, IBM и Salesforce, са с дял от 2-4%. Единственият доставчик на облачни услуги, който отбелязва значителен напредък, е Oracle. Той вече изпревари IBM и се изравни със Salesforce, според последните пазарни данни. Все пак Oracle има само 3% пазарен дял.

Въпреки тази почти постоянна тенденция, появата на генеративния изкуствен интелект предостави пазарна възможност за нови компании. Докато водещите три доставчика се борят да добавят капацитет за AI към своите стари центрове за данни, стартъпите изграждат от нулата високопроизводителни такива, базирани на графични процесори. Те предлагат на разработчиците възможността да стартират и мащабират клъстери с графични процесори за обучение и инференции на AI. Сред тези стартъпи са CoreWeave, Vultr, Nebius, Ori и Lambda Labs.

Това означава, че ИТ организациите могат да поддържат стратегически отношения с избраните от тях хиперскалери, но и да насочат целеви проекти за AI към стартъпите и техните специално създадени платформи. Те са смятани за значително по-бързи и по-евтини от тези на традиционните производители.

Гладният за енергия AI vs. екологичните цели: Тежката дилема пред Европа

AI стимулира разходите за центрове за данни

В началото на 2024 г. броят на големите центрове за данни, управлявани от хиперскалери, надхвърли 1000, което е два пъти повече в сравнение с преди четири години. Synergy Research Group прогнозира, че общият капацитет на хипермащабните центрове за данни ще се удвои отново през следващите четири години.

„Нарастването на капацитета ще се дължи все повече на още по-големия мащаб на тези новооткрити центрове за данни, като основната причина за това е технологията на генеративния изкуствен интелект“, пише Synergy Research.

Не е изненадващо, че компаниите с най-широк обхват на центровете за данни са Amazon, Microsoft и Google, на които се падат 60% от целия капацитет на хипермащабните локации.

Според съобщенията Microsoft планира да удвои капацитета на центровете си за данни през следващите няколко години. Този план включва инвестиция от 2,9 млрд. долара в инфраструктура в Япония; 3,16 млрд. долара във Великобритания; плюс център за данни за 1 млрд. долара в Индиана и инвестиция от 3,3 млрд. долара в Уисконсин.

Само през първата половина на 2024 г. AWS е обявила инвестиции в центрове за данни на стойност 50 млрд. долара, включително 35 млрд. долара в няколко обекта във Вирджиния, 11 млрд. долара в Индиана и 10 млрд. в Мисисипи.

Google пък обяви планове за изграждане на нови локации в Канзас Сити, Седар Рапидс, Айова, и Северна Вирджиния, както и в Мексико, Гърция, Малайзия, Нова Зеландия, Норвегия, Австрия и Швеция.

Ползата за корпоративните ИТ е, че когато проектите за изкуствен интелект преминат от фазата на планиране към тази на изпълнение, хиперскалерите ще имат капацитета да обработват огромните масиви от данни, свързани с големите работни натоварвания на езиковите модели (LLM). Освен това новите центрове за данни в публичния облак означават повече зони на наличност и по-малко проблеми със закъснението и производителността, свързани с това, че потребителите не са физически близо до източника на базираните в облака приложения и данни.

IBM засилва възможностите си в облака с ново придобиване

Индустриалните облаци продължават да се увеличават

Индустриалните облаци са специализирани облачни среди, пригодени да отговарят на уникалните изисквания на конкретни сектори, като предлагат предварително конфигурирани решения.

„На практика индустриалните облачни инфраструктури превръщат облака в бизнес платформа, като дават възможност на съществуващ инструмент за технологични иновации да служи и като инструмент за бизнес иновации“, казва Грегор Петри, анализатор на Gartner. „Те правят това не като предварително дефинирани, еднократни, вертикални SaaS решения, а по-скоро като модулни, композиращи се платформи, поддържани от каталог от специфични за индустрията пакетни бизнес възможности.“

В неотдавнашно проучване на Gartner близо 39% от анкетираните заявяват, че са започнали внедряването на индустриални облачни платформи, а други 14% имат пилотни проекти. Като цяло мнозинството от респондентите, запознати с концепцията, се определят като приемащи или потенциално обмислящи специфични за индустрията си облаци.

А Gartner очаква, че до 2027 г. над 70% от предприятията ще използват отраслови облаци, за да ускорят своите бизнес инициативи, в сравнение с по-малко от 15% през 2023 г.

Различни играчи предлагат индустриални облаци. Например AWS и Azure предлагат облаци в областта на здравеопазването, Salesforce има облак за финансови услуги, Oracle има облак за търговия на дребно, Siemens има производствен облак, а Google - облак за образование. Повечето хиперскалери предлагат множество вертикални облаци, като на пазара участват и много нишови играчи.

5 водещи тенденции в корпоративните облачни стратегии за 2024

С увеличаването на разходите за облаци се увеличава и пазарът на решения за контрола им

Когато се оценяват разходите за облака, трябва да се вземат предвид два аспекта: действителни разходи и очаквани разходи. Много организации, които са прехвърлили приложения в облака, защото са смятали, че това ще бъде по-евтино, са били шокирани, когато сметките са започнали да пристигат. Анализаторът Дейвид Линтикум изчислява, че разходите за облаци са 2,5 пъти по-високи от очакваните от организациите.

Съществуват много причини за увеличаването на сметките за облачни услуги, освен простото повишаване на цените. Линтикум казва, че организациите, които просто са „вдигнали и преместили“ наследени приложения към публичния облак, вместо да ги пренапишат и оптимизират, са се оказали неприятно изненадани. Много организации са прекалили с доставките и са пренебрегнали проследяването на използването на облачните ресурси.

„Освен това организациите непрекъснато разширяват своя облачен отпечатък“, казва Майанк Бхаргава, вицепрезидент и ръководител на практиката за модернизация на облака в CGI, консултантска компания в областта на бизнеса и ИТ. „Тъй като продължават цифровата си трансформация, те мигрират все повече критични работни натоварвания и данни към облака, което естествено води до по-високи разходи.“

Но има неща, които организациите могат да направят, за да се справят с тези прекомерни харчове. Според Forrester Research пазарът за управление и оптимизация на разходите за облак (CCMO) преживява „метеоритен растеж“. Тези инструменти осигуряват видимост на всички разходи за хибридни и мултиоблачни среди, идентифицират възможности за оптимизиране на разходите и автоматизират някои действия.

В най-новата оценка на Forrester като лидери се очертават IBM (Cloudability и Turbonomic), Broadcom (CloudHealth) и Flexera. Harness, Morpheus Data, CloudBolt и CloudZero също се представят силно.

CCMO може да се разглежда като стъпало към по-всеобхватен подход, известен като FinOps, който обвързва финансите и бизнес звената. FinOps екипите работят за оптимизиране на разходите за облак, но също така и за бюджетиране, прогнозиране и отчитане, обвързвайки тези разходи с бизнес резултатите. Списъкът с доставчици, предлагащи FinOps инструменти, включва Apptio, Lucidity, Densify и Finout.

Свръхпотреблението на енергия за AI създава риск за бъдещето, предупреждават компании

Хиперскалерите се активизират, за да посрещнат предизвикателствата на устойчивостта

Корпоративните ИТ са подложени на натиск за намаляване на въглеродните емисии в центровете за данни. Но прехвърлянето на ресурси в облака не освобождава от отговорност компаниите – те трябва да проследяват и отчитат усилията за устойчивост в мулиоблачните среди.

AI също има негативен отпечатък върху усилията за устойчивост, тъй като графичните чипове развиват значително по-висока температура от традиционните процесори и следователно изискват повече охлаждане. Това означава по-голямо търсене на електроенергия.

Но хиперскалерите поемат водеща роля, като използват предимствата си пред корпоративните ИТ. В края на краищата центровете за данни са техният бизнес, така че те имат мотивацията, подкрепата на ръководството, техническия опит и финансовите ресурси. За разлика от повечето бизнеси, обвързани с конкретно физическо местоположение, хиперскалерите могат също така да търсят по целия свят обекти, които предлагат устойчиви източници на енергия.

Всички големи доставчици на облачни услуги са си поставили амбициозни цели за устойчивост. Microsoft е въглеродно неутрален от 2012 г. и очаква да бъде въглеродно отрицателен до 2030 г. През 2023 г. AWS постигна целта си 100% от потребяваната електроенергия да се съчетава с възобновяема такава, а до 2040 г. AWS се ангажира да постигне нулеви нетни въглеродни емисии.